Любовни писма на бележити българи - част 2

от 11 сеп 2018г., обновено на 13 сеп 2018г.

Колкото и странно да звучи днес явлението "любовно писмo", в съвсем близкото минало то е било единствен начин за изразяване на чувства и въжделения в свят, който не позволява публичното им изговаряне. Четейки кореспонденциите на хартия между двама влюбени от миналите векове, личат много силни чувства, изящество в изказа, силно уважение в обръщенията и, твърде често, само платоническа любов, за разлика от съвременните чатове.

Въпреки високия пиедестал, на който издигаме българските писатели, артисти, критици и пр., те все пак остават хора с всички ежедневни човешки слабости и страсти. Между тях също има лицемерие, интриги и изневери. Емблематична за това се превръща една личност от българската литературна история, около която се завъртат две дами, сформирайки т.нар. любовен триъгълник, обект на голям интерес от страна на читателите и до днес. Говорим именно за Боян Пенев, мъжът, покорил сърцата на двете големи български поетеси – Дора Габе и Елисавета Багряна. Все още в брак с първата, той непрестанно й изневерява и още неразвели се, заживява с голямата си любов, Лиза. Обстоятелствата и перипетиите около този обрат в семейния му живот са изключително много, а писмата отразяват много ясно разликите в отношението и чувствата на критика към всяка една от тях:

Малцина знаят, че влечение към същите две пламенни поетеси има и Йордан Йовков, докато в есента на 1918 г. не среща Деспина Йорданова, жената, която ще остане с него до края на дните му. Въпреки че сключват брак, те биват разделени дълго време. Събитийността през първата половина на XX век ги подлага на множество изпитания. Налага се Йовков да остане зад граница, но любовта им не стихва. Напротив, дава им сила, с която да се крепят в трудните времена.

Докато Йовков се влошава здравословно, Деспина е отдадена изцяло на него, а след смъртта му посвещава живота си на неговите творчество и памет.

В противовес на хармоничния семеен живот на Деспина и Йовков през 30-те години на XX век се появява един любовен скандал в културното пространство на България. Свързан е с видния български литературовед - Александър Балабанов и неговата студентка и изгряваща поетеса - Яна Язова. Близки на влюбените споделят в свои мемоари, че двамата са били неразделни. Проблемите им обаче произлизат от факта, че авторитетният критик е семеен (а жена му не му дава развод), както и от голямата им възрастова разлика от 33 години. Въпреки несполуките и невъзможността да са заедно, любовта им е налице. Писмата им са толкова много, че дори са събрани и издадени в книга. До края на живота си Балабанов не спира да пише и да открадва краткотрайни срещи с младата писателка, затова и тя изживява няколко нетрайни връзки, след които остава сама до смъртта си, вярна на своята първа и единствена любов.