Писмото на 83-годишна жена до нейната приятелка, пълно с уроци за живота, от които можем да се поучим

Животът е състезание за някои хора: състезание за намиране на най-добрата работа, за постигане на перфектен външен вид, както и за разпродажбите през януари. В тази "луда надпревара" не разполагаме дори с минута, за да спрем, да се погледнем отстрани и да си кажем: "Животът е толкова хубав!" 

Чувството да изживеем пълноценно и смислено оставащите ни дни живот все повече се изплъзва от нас. Може никога да не го достигнем, а понякога то идва, но за съжаление прекалено късно. Когато сте 83 години, например.

Представяме ви едно писмо, написано от една 83-годишна дама до нейната най-добра приятелка Берта. В него ще откриете мъдри сентенции за живота - за пропуснатите възможности и безсмислените грешки. Между редовете му можем да открием кои са истински ценните неща, за които трябва да се борим ежедневно.

Струва си да пренапишете последния ред на писмото на бележка и да я поставите на място, където да я виждате всеки ден.

"Скъпа Берта,

С всеки изминал ден отделям все повече време за четене и по-малко за почистване у дома. Седя на пейката в двора и се възхищавам на невероятната гледка и цветята, без да се тревожа за непочистените плевели в градината. Събирам се доста често със семейството и приятелите си и вече работя значително по-малко.

Когато е възможно, животът трябва да бъде поредица от преживявания, на които да се наслаждаваме, а не да понасяме. Днес се опитвам да разпознавам такива моменти и да ги ценя.

Аз не съм пестелив човек – използвам най-скъпия семеен порцелан постоянно, защото дори и най-малкият повод е специален.

Когато ходя на пазар, винаги обличам най-хубавия си тоалет. Моята теория е, че ако аз изглеждам успешна, мога да платя и само 28,49 долара за една малка торба с хранителни стоки.

Не пестя от най-скъпия си парфюм само за официални събития, а си го слагам винаги, когато отивам за дребни покупки до магазина, за вестник или до банката.

Фрази като "някой ден" и "през някои от следващите дни" вече не присъстват в моя речник. Стойност имат нещата, които виждам, чувам и правя в настоящия момент.

Не съм сигурна какво биха направили другите, ако знаеха, че няма да са тук утре. По-голямата част от тях приемат всичко за даденост и едва ли са разсъждавали по този въпрос. Сигурно ще искат да прекарат времето си с най-близките – семейството и старите си приятели. Да поискат прошка и да се извинят за дребните и незначителни кавги, които са имали през годините. Сигурно ще отидат да вечерят в някой хубав китайски ресторант или в друг с тяхната любима кухня.

Това са онези малки неща, които ме карат към днешна дата да се ядосвам на самата себе си, ако знаех през годините, че часовете ми на тази земя са преброени. Ядосана съм, че не съм успях да изпратя някои писма, които имах намерение да напиша през изминалите дни. Съжалявам, че не съм казвала достатъчно често на съпруга ми и родителите ми колко много ги обичам.

Опитвам се с всички сили да не отлагам, задържам или спестявам нищо, което би внесло смях и светлина в живота ми.

Всяка сутрин, когато отварям очите си, си казвам, че всеки един ден е специален, всяка една минута, всеки дъх е наистина дар от Бога.

Да, най-вероятно нашият живот не е бляскавото парти, за което сме мечтали и сме се надявали. Но докато сме тук, все още можем да танцуваме. "

Източник: brightside.me

По статията работи: Илияна Стоянова