Любовни писма на бележити българи - част 1

от 10 сеп 2018г.

Колкото и странно да звучи днес явлението "любовно писмo", в съвсем близкото минало то е било единствен начин за изразяване на чувства и въжделения в свят, който не позволява публичното им изговаряне. Четейки кореспонденциите на хартия между двама влюбени от миналите векове, личат много силни чувства, изящество в изказа, силно уважение в обръщенията и, твърде често, само платоническа любов, за разлика от съвременните чатове.

И до днес сякаш възрожденските писатели са най-познатата част от българската литература. Стихотворенията им се учат наизуст в училище, върху произведенията им се държат зрелостни изпити, а личните им истории и борби служат за внушение на патриотични чувства и гордост. Но колкото и да учим биографиите им, остава тази малка интимна част от техния житейски път, която не се изучава в училище. Може би защото тя не подбужда национална гордост или защото показва слабостите и страстите на нашите герои, но именно тази част ги прави още по-интересни за нас днес.

Това са само малко от множеството стихове, посветени на Евгения Марс, от Иван Вазов. Познат ни и до днес с творчеството, отразяващо възрожденската и следосвобожденската действителност, авторът изненадва с високата си лиричност и красива образност в интимните си писма и поеми.
Любовта между двамата и до днес остава загадка. Носят се всякакви слухове и версии относно какви точно са били отношенията им, източниците на които обаче са винаги ненадеждни. Единственото сигурно нещо е, че, независимо дали консумирана или не, любов е имало, и тя е съхранена в огромна по количество кореспонденция и в над 70 стихотворения.

В интимния живот на Христо Ботев нещата изглеждат по различен начин. За него любовта към България винаги се оказва на първо място. Той живее, за да се бори. Но саможертвеният героизъм не обзема цялото му съзнание. Въпреки че остава верен на родината, всеизвестен факт е, че той е обичал изключително много две жени в живота си – съпругата и дъщеря си. Колкото и силна да е тази любов, Ботев е със съзнанието, че е роден за по-велики и по-мащабни дела. Затова и се качва на кораба Радецки, откъдето пише писмо до обичаните момичета:

Навлизането в интимния свят на българските писатели, може би, ще се окаже най-интересно при символистите. При тях сетивността е силно изострена, а музикалността на стиховете достига нива на песенност. Как тези чувствени поети изливат емоциите си пряко към любимите си жени обаче следва да проследим?

Пейо Яворов, един от основоположниците на българския символизъм, създава две стихотворения и една драма, посветени на голямата му любов – Мина. За нейните "две хубави очи" и до днес се говори в часовете по литература. Прозаичните му любовни изповеди обаче не отстъпват по нищо на поезията. В тях той съумява да запази лиричния си изказ и все така високите емоционални дерзания.

Друг символист, емблематичен с нежния си изказ и лекота в стиха – Димчо Дебелянов, също преживява своите любовни въжделения. Известни са общо 64 писма между поета и Иванка Дерменджийска. Ученическата им игра прераства в 13-годишна любовна история, която преживява своите разстояния, епизодични срещи и планове за бъдещ щастлив живот.