Кучетата не обичат да им говорите като на бебета

Учените открили доказателство, че бебешкият език, който използваме, когато говорим на нашите кучета, до голяма степен се игнорира от по-възрастните кучета, но пък се харесва на на малките кученца.

Проучването изследвало как хората най-често комуникират с кучетата си и открило, че бебешките думички не само, че са смешни отстрани, но и са загуба на време при порасналите кучета.

Научният термин за този начин на говорене е "реч, предназначена за бебето" и характеризира начина, по който ние говорим на бебетата, опростена форма на езика, отличаваща се с глупави думички и странни звуци.

Въпреки че този начин на говорене звучи смешно, учените смятат, че той оказва огромно влияние върху ранното развитие на детето.

Странното нещо в случая е, че ние използваме този начин на говорене, когато комуникираме с нашите домашни любимци – особено кучетата. Но как точно реагират кучетата на този вид говорене, не е известно, защото са извършвани малко изследвания.

"Въпреки че кучетата не могат да говорят, хората наистина променят начина им на общуване, когато им говорят, използвайки т. нар. реч, предназначена за домашния любимец, която си прилича много с речта, насочена към бебето," пише научният екип.

Тогава тази реч влияе ли върху обичните ни кучета или е просто остатъчно човешко поведение, което използваме върху тях заради навика или от любов?

За да разберат Матевън и неговите колеги провели експеримент, в който участвали 30 жени, които трябвало да разгледат 90 различни снимки на кучета. 30 от кучетата на снимките били палета, 30 на средна възраст и 30 – стари.

После помолили жените да кажат някакви често използвани фрази, докато гледат снимките.

Думи като "Добро момче", "Сладурче" и "Кой е добро момче? Ти! Ти!" били насочени към снимките, за да разберат учените как гласовете на доброволците се променят, когато говорят на кучета от различни групи, и за да разберат дали гласовете им се извисяват, подобно на моментите, когато говорят на бебета.

С всеки участник те направили по 4 записа: реч, насочена към малки кученца; реч, насочена към пораснали кучета; реч, насочена към стари кучета; и реч, насочена към възрастен човек като база за сравнение. Те всички съдържали едни и същи думи.

Научният екип открил, че жените са склонни да говорят на кучетата от различните възрастови групи по един и същи начин – като на бебета – но гласът им ставал по-високо честотен, когато говорели на малките кученца.

След това учените взели записите и ги пуснали на 40 различни кучета на различна възраст, за да разберат как кучетата отговарят на нормалния и на бебешкия говор. Учените използвали записи, вместо пряка човешка реч, за да се премахнат дразнители като езика на тялото, които също влияят много върху кучето.

Малките кученца обръщали повече внимание на записите с реч, предназначена за бебета, отколкото на нормалната човешка реч. При възрастните кучета случаят не бил такъв – те реагирали по един и същ начин на всички записи, което предполага, че те не възприемат високочестотната реч, която обикновено използваме върху тях.

Учените смятат, че човек използва високочестотна реч с умалителни, лигави думички и странни звуци, когато говори на слушател, който не може да им отговори – като бебета, кучета и котки.

Това изследване казва много повече за човешкото, отколкото за кучешкото поведение. Но е хубаво да знаете, че не е необходимо да се лигавите, когато говорите на порасналото си куче – то не е особено впечатлено.

източник: sciencealert.com

снимка: ceasersway.com