Криси Мец: Заради теглото си търпях физически и емоционален тормоз от втория си баща

В мемоарите си This Is Me: Loving the Person You Are Today актрисата Криси Мец, спечелила популярност със сериала This is us, разказва за физическия и емоционален тормоз, на който е била подложена от втория си баща преди години. Тя споделя, че заради травмата в детството е развила нездравословно отношение към храната.

"Тялото ми сякаш го обиждаше"

Родният баща на Криси Мец ги напуска, когато тя е на осем години. В книгата си актрисата пише: „Майка ми беше постоянно на работа, затова не знаеше как се държи вторият й съпруг с мен. Тялото ми сякаш го обиждаше по някакъв начин. Когато се хранех, ме гледаше втренчено. Шегуваше се, че ще заключи хладилника. Често гладувахме, затова в дните, в които имахме какво да ядем, бързах да се нахраня, за да не ме изпревари някой друг и да остана гладна. Храната ме правеше щастлива.“

Мец признава, че в даден момент е започнала да се крие. Ставала е през нощта, за да се храни, без да се притеснява. Случвало се е да яде дори в банята, за да не я хванат „на местопрестъплението“. Макар и за кратко, тогава се е чувствала спокойна. Въпреки че се определя като „твърд човек“, актрисата признава, че отношението на втория й баща я е наранявало дълбоко. Тя го нарича Trigger (в превод думата „trigger“ означава нещо, което предизвиква негативни чувства и поведение).

В книгата This is me актрисата пише: „Не помня какво накара Trigger да ме удари първия път. Но помня, че никога не ме удряше по лицето, само по тялото. Тялото, което толкова го обиждаше и ядосваше. Блъскаше ме, удряше ми шамари, а понякога си позволяваше да ме удари и с юмрук по ръката. Правеше го дори когато просто му се стореше, че го гледам лошо. Помня веднъж, когато ме повали на земята с един удар. Лежах на пода в кухнята и го молех да ми каже с какво съм го предизвикала. В отговор просто ме изрита.“

» Психологически причини за затлъстяването и роля на психотерапията

Тегленето

Когато е на 14 години, Trigger започва да измерва теглото й, като й казва, че "килограмите са единственото, което трябва да я вълнува". "Чувствах се отлъчена и отблъсната от него. Той не се отнасяше така с по-малките ми сестри."

Мец посещава психотерапевт, за да се справи с негативните последици от трудното си детство. Едно от прозренията, до които стига тогава, е, че вторият й баща никога не е можел да избере нея. Затова се е научила винаги тя да преследва, тя да търси. "Аз съм тази, която избира - било то мъж или работа. Зная много добре какво е да си отхвърлян. Казвам си "О, това ме устройва, супер! Сега трябва само да се преборя за него." Така съм свикнала, нормално е, макар че не е здравословно."

Днес тя знае, че теглото й не я определя като личност.

» Следите остават: 12 признака на преживян тормоз в детството

Прошката и житейските уроци

След тежкото детство Криси Мец все пак намира сили да прости на баща си и да изгради по-здравословни отношения с него. Тя казва, че я е грижа за него.

„Всеки от нас преминава през различни изпитания в живота си. Вярвам, че всичко, което съм преживяла, е било с цел да науча важни житейски уроци. Е, научих ги“, категорична е актрисата.

Насилието в детството увеличава риска от хранително разстройство в зряла възраст

Историята на Мец, за жалост, е една от многото. Според изследване върху 57 хиляди жени онези, които са претърпели физически или сексуален тормоз в детска възраст, са два пъти по-застрашени от развитие на хранително разстройство на по-късен етап от живота си.

Друго проучване сочи, че 8% от всички случаи на затлъстяване и 17% от тези на тежка форма на затлъстяване вероятно са следствие от насилие в детството.

Учени поясняват, че травма, причинена в критичен за развитието на мозъка етап, може да доведе до промени в неговата невробиология. Това означава, че мозъкът може да реагира твърде слабо на възнаграждаване. Състоянието на анхедония, или липса на положителни емоции, увеличава двойно риска от депресия и зависимост, когато детето порасне.

Психологът проф. Лиса Файърстоун подчертава: „Ако искаме да се справим с хранителното разстройство, не е достатъчно да спазваме хранителен режим и да спортуваме, защото емоциите, които сме се опитвали да потиснем с храната, няма да изчезнат. Когато се изправим срещу неприятните чувства и вътрешния глас, който ни кара да се мразим, ще можем да упражним контрол върху разрушителните хранителни навици.“