Краят на една 10-годишна връзка: Вместо предложение за брак, чух признание, че е трансджендър

Фийби Макдауъл прекарва десет години от живота си с един и същи мъж. Мечтае да създадат семейство заедно и да имат деца. Докато един ден не получава признание, което никога няма да забрави и което я оставя безмълвна. Шокирана, неразбираща, неподготвена. Нито веднъж не е забелязвала приятелят й да се колебае в своята сексуална ориентация, а днес, днес научава, че той не е сигурен в собствената си сексуална идентичност. И това е краят.

Как стигат дотук? Защо Фийби не е подозирала за съмненията на мъжа до себе си? Много са въпросите, които младата жена си задава. А отговорите невинаги й носят утеха.

Ще ви запознаем с историята на Фийби, или по-точно на Фийби и приятеля й, пречупена през нейната призма. Те със сигурност не са единствените, стигнали до раздяла заради подобно признание. А животът продължава, без значение какви изненади ни поднася.

Признанието

„Винаги съм приемала хората с различна сексуална ориентация. Не съм се подигравала и не съм упреквала представителите на LGBTQ+ общността. Въпреки това не бях подготвена за шока и объркването, след като чух признанието на партньора ми.

Беше 3 ч. сутринта. Имах нужда да се напия. От 10 години бях с моя приятел и не спирах да си задавам въпроса защо все още не ми предлага брак. Бяхме щастливи заедно, обичахме се много. Затова мисълта, че не предприема следващата крачка, ме подлудяваше. Не само когато изпиех 1-2 питиета. Подозирам, че именно моите непрекъснати подпитвания за бъдещето в един момент отприщиха нещо в него. Тогава той ми призна.

Събудих се сама. Обадих му се и го помолих да се видим, за да обсъдим случилото се предната вечер. Той влезе и седна. Виждах страха, изписан на лицето му. Попитах го какво е искал да ми каже, сякаш се надявах да не съм разбрала правилно. Надявах се алкохолът да е замъглил съзнанието ми и всъщност да съм се объркала. Думите му ме върнаха на земята. „Имам проблеми с половата идентичност. Аз просто… не се идентифицирам като мъж“, отрони той, забил поглед в пода. Буца заседна в гърлото ми. Не можех да повярвах на думите му. Та аз познавах този човек по-добре от всеки друг. Не асоциирах по никакъв начин чутото с неговата същност, поведение и държание през годините.

>>> Послание към трансджендърите: „Не се отказвайте от правото си на медицинска помощ“

Раздялата

Попитах го как се идентифицира в такъв случай, а той отвърна: „Не съм сигурен. Може би небинарен*.“ Бях в шок. Какво се опитваше да ми каже той? Че е трансджендър ли? И в този момент разбрах, че е дошъл краят. Мъжът до мен се изненада и попита защо. Обясних му, че не мога да си представя да съм с… жена. Той продължи: „Но аз не знам докъде ще стигне всичко това. Само знам, че връзката ми с теб е много по-важна от пола ми.“

В съзнанието ми заваляха въпроси, но не ги изрекох на глас. Обадих се на сестра ми и й обясних защо искам да ме вземе. Не исках да се изненада от куфара до вратата.

Разговорите с терапевта

Уговорих си среща с терапевт. Успях някак да й разкажа, макар и хаотично, историята ни. „Той беше толкова грижовен, когато бях в цикъл. Буквално изтърчаваше до аптеката, за да ми купи обезболяващи. Възможно ли е да е искал да има цикъл, като всяка жена?“ Тя ми обясни, че, ако е ревнувал, не би проявявал загриженост, а гняв. Според нея той ме е обичал и не е искал да ме вижда как страдам. Осъзнах, че съм се фокусирала върху тривиални неща, за да избегна жестоката истина – човекът около когото се въртеше целият ми свят се отдалечава и един ден просто ще изчезне.

Докато си стягах багажа, в жилището ни витаеха две противоположни емоции – съжаление, че отношенията ни приключват, и надежда, че никога няма да го допуснем. Помня последната ни вечер заедно. Легнахме рано, прегърнахме се. Кожата му ме топлеше. Винаги съм успявала да разчета какво мисли или се опитва да ми каже. Не и този път. Гледах лицето му, но ми беше трудно да разгадая какво се случва. Сутринта правихме секс.

„Знаех, че ще продължиш да ме обичаш“

„Не съм се съмнявал, че ще продължиш да ме обичаш, но не съм очаквал някога да ме възприемеш отново като мъж“, призна той. Долових малка надежда в гласа му. Поне опитах, в името на десетте години, които бяхме прекарали заедно.
Спомням си как, преди да се разделим, бившият ми вече партньор започна да ми разказва: „За да бъда красива жена, е трябвало като тийнейджър да се подложа на лечение или операция. Сега съм уплашен, че, ако все пак се самоопределя като жена, ще бъда грозна.“ Плановете му бяха да изчака поне година, през която да си позволи само някои външни, козметични промени – смяна на дрехите, пиърсинг, промяна в прическата. Каза ми, че едва след това ще вземе решение как да продължи.

Бях чела, че хормонът естроген може да доведе до безплодие при мъжа само в рамките на шест месеца. 6 месеца! А аз отчаяно исках да имаме дете…

Топлите спомени

Господи, всичко беше толкова объркващо! Страхотното момче, с което се запознах първия ден в университета, с което пораснахме и с което създадохме дом. Момчето, което беше неотлъчно до мен, когато баща ми беше болен и което ми готвеше най-вкусния рамен (японско ястие). Човекът, с когото преследвахме едни и същи цели и мечти. Той вече не е част от живота ми.

Какво се очакваше да направя? Чувствах се бездомна, безпътна, изоставена. Това не ми попречи да търся отговорите. Исках да разбера. Дължах го на себе си. Четях книги, интервюта, блогове. Последвах различни активисти и инфлуенсъри. Всички сякаш ме обвиняваха, че съм решила да се разделим.

Приятелите и познатите ми ме затрупаха с въпроси. Някои ме съжаляваха, други просто бяха любопитни. Виждах ги, че искат да разберат повече, да научат цялата истина. Дори ми спретнаха неочаквано парти след работа. Отваряйки вратата, ги видях – всички, облечени в рокли, с обувки на токчета и начервени бузи. Разбирах ги, но те не разбираха. В реалния живот нещата не изглеждаха по този начин. Нищо не подсказваше, че в главата на приятеля ми бушува буря.

>>> Какви са разликите между биологичния пол, социалната полова роля, половата идентичност и сексуалната ориентация

Да приемеш и заобичаш съдбата си

Писането и разговорите ми помогнаха много да понеса непоносимото. Приех за своя житейска философия amor fati, което означава да обичаш съдбата си. Болката намаля, екзистенциалният ужас също. Върна се надеждата, че някога ще погледна назад към живота си и ще си кажа, че просто така е трябвало да се случи. Тогава ще бъда отново щастлива (вече съм) и отново ще се влюбя (влюбих се).

Седем месеца по-късно аз се гордея с бившия си приятел за това, че събра смелостта да изрече истината. Той никога няма да разбере какво съм преживяла, нито пък аз ще разбера какво е изпитвал той. Вече не оставам без въздух, когато си спомням последната ни вечер. Сигурна съм, че в близко бъдеще ще можем да седнем заедно и да вдигнем наздравица за общото ни, щастливо минало."

* когато полът не може да бъде определен като мъжки или женски