Колко зле ще се отрази на планетата оттеглянето на Тръмп от Парижката климатична спогодба?

от 05 юни 2017г.

Още преди подписването на Парижкото споразумение през декември 2015 г., пазарните сили и политическите мерки се опитваха да насочат планетата към едно бъдеще, в което емисиите от въглероден диоксид ще са сведени до минимум. Въглеродните емисии на САЩ достигат връхната си точка през 2007 г., а тези на Китай – през 2014 г. Днес един от най-големите производители на парникови газове е новото икономическо чудо на азиатския континент – Индия, и според някои учени именно от ограничаването на индийските емисии зависи бъдещето на Земята и забавянето на климатичните промени. Същевременно с опитите за намаляване на въглеродния диоксид, излъчван в атмосферата, с главоломни темпове се развиват алтернативните източници на възобновяема енергия като соларните паркове и вятърните турбини.

Въпреки това пазарите и световните политици са все още далеч от предприемането на адекватни и своевременни мерки за стопиране на покачването на световните температури, което бе основната цел на Парижкото споразумение.

В този ред на мисли решението на администрацията на Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение ще окаже огромно влияние не само върху САЩ, но и върху цялото човечество. Но колко мащабни ще са тези последствия?

За съжаление учените не могат да предвидят със сигурност как климатичната система ще откликне на увеличеното количество парникови газове, които ежедневно се изхвърлят в атмосферата. Ако сме късметлии, климатът може би няма да реагира по начина, по който еколозите предполагат. Но ако те се окажат прави, бъдещето на нашите деца и внуци няма да е никак розово. Голяма част от несигурността им произтича от това как ще реагират останалите 194 страни, подписали Парижкото споразумение, както и световната икономика след решението на Тръмп.

Оптимистичният вариант

Дългосрочната цел на Парижкото споразумение е да ограничи покачването на световните температури до 1.5-2 градуса Целзий над температурите преди индустриализацията или до 0.5-1.0 градуса Целзий над средната глобална температура.

Настоящата политика на САЩ, дори без рестрикциите срещу електроцентралите, предложени от кабинета на Обама, е способна до 2020 г. да намали емисиите на парникови газове с 16% спрямо нивата през 2005 г. Но за да се постигне договореното намаляване на емисиите от 26 до 28% под нивата от 2005 г. до 2025 г., трябва да се предприемат много нови промени в политиката на американското правителство. До голяма степен независимото решение на Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение и обструкциите срещу изпълнението на федералната политика за намаляване на парниковите газове означават, че вероятността тези цели да бъдат постигнати, не са никак големи.

Междувременно след абдикирането на САЩ, Китай и Европа са готови да поемат лидерската позиция по отношение на климатичните въпроси. Ако оттеглянето на САЩ от климатичното споразумение не наруши международния прогрес, тогава ходът на Тръмп може да се окаже символичен. Разбира се, трябва да имаме предвид, че според договореностите на Парижкото споразумение, оттеглянето не може да се осъществи преди 4 ноември 2020 г. – ден след следващите президентски избори. Въпреки това репутацията на американската индустрия, както и на САЩ като отговорен дипломатически партньор определено ще пострада.

Очаква се между 2020 и 2025 г. САЩ да е изхвърлила в атмосферата около 2.5 милиарда тона повече въглероден диоксид и други парникови газове, отколкото ако не се откажат от споразумението. Това се равнява на 6-процентно увеличение в годишното количество на световните въглеродни емисии.

Според изчисленията на федералното правителство, разходите за един тон въглеродни емисии се равнява на 40 долара. Въз основа на това се изчислява, че загубите за световната икономика след допълнителните парникови газове, които ще бъдат изпуснати в атмосферата, след оттеглянето на САЩ от споразумението, ще бъдат около 100 милиарда долара. Определено числото не е незначително, но е малко на фона на размерите на световната икономика. Ако някои от щатите като Калифорния, решат да спазят своите квоти от договора, подписан в Париж, вредите ще са значително по-малки.

Ако след като изтече мандата на Тръмп, САЩ отново се присъедини към спогодбата за намаляване на вредните емисии, то климатът няма да пострада от сегашното преминаване към летаргичен режим ма голямата държава. Ще пострада основно лидерството на САЩ в индустрията за чиста енергия и света като цяло.

Песимистичният вариант

Въпреки това, Парижкото споразумение нямаше да се случи без лидерството на САЩ. Вероятно въпреки усилията на Китай и Европа без Съединените щати спогодбата ще се разпадне.

Президентът Тръмп често говори за повторно отваряне на старите въглищни мини. Това няма да се случи без значително финансиране – въглищата като цяло вече не са конкурентно способни на пазара спрямо източници на електричество като природния газ или все по-нарастващите алтернативи като слънчева и вятърна енергия.
Но ако визията на Тръмп за отмяна на Парижкото споразумение и разцвет на въглищната икономика се реализират, загубите на САЩ ще са мащабни.

Климатичните модели сочат, че до средата на века средната глобална температура ще е с около 0.5-1.6 градуса по Фаренхайт по-високи, в случай, че се спази климатичната спогодба, а ако се изпълни траекторията на Тръмп – с около 1.6-3.1 градуса по Фаренхайт. Моделите също така показват, че през последните две десетилетия на века температурите би трябвало да са се стабилизирали, ако се изпълнят решенията, взети в Париж. Ако ли не, температурата ще се е покачила с между 4.4 и 8.5 градуса по Фаренхайт.

Според изследванията на учените в края на века морското ниво ще се е повишило с около 30-75 см – но при условие, че се спазят договореностите от международния форум през 2015 г.

Ако Тръмп изпълни намеренията си, опасността за антарктичния леден щит ще се увеличи с около 6 пъти – или повече. Поради бавния отговор на океаните и ледените шапки към промените в температурите, траекторията на Тръмп ще причини продължителното покачване на морското равнище през следващите векове – вероятно с повече от 9 м.

Анализите на количествените рискове показват, че глобалното затопляне може да нанесе големи вреди на човешкото здраве, земеделието и енергийната система. Като резултат ще се увеличи и вероятността от гражданско недоволство и дори световни военни конфликти. Покачването на моретата ще коригира бреговата ивица не само на САЩ, но и на всички континенти по света.

Най-песимистичният вариант

Според най-песимистичната теория промените в климата и техните последствия предвещават глобални икономически и природни катастрофи в бъдещето.
Парижкото споразумение е крайъгълният камък на международните световни организации като НАТО, ООН и ЕС – кооперативна система, която съветниците на Тръмп очевидно желаят да подкопаят.

Изолационистката политика, включително излизането от Парижкото споразумение и отслабването на Западния алианс, ще доведе до световна търговска война и икономическа депресия, а затварянето на значими отрасли на икономиката може да дори да причини по-голямо намаляване на емисиите от парникови газове, отколкото внимателно обмислените международни политически решения.

САЩ преживя нещо подобно между 2007 и 2009 г., когато икономическият упадък се превърна в първостепенна причина за намаляването на емисиите на САЩ с 10%. Повечето икономически модели, включително онези, които се използват за предвиждането на бъдещите емисии от парникови газове, не могат да предвидят внезапни промени като тези., решението на Тръмп да се оттегли от световното управление, включително от Парижкото споразумение, може да доведе до намаляване на парниковите емисии. Но световната депресия е един от най-опасните начини за постигане на крайната цел и може да утежни положението на средностатистическия американски работник – а желанието на Тръмп уж е точно обратното.

източник: iflscience.com

по статията работи: Величка Мартинова

Още по темата: