Животни албиноси: когато природата изчерпа запасите си от боички

Като имаме предвид милионите различни нюанси на цветове, които виждаме в природата, то не е никак чудно, че понякога нейните запаси от боички просто се изчерпват. Това, разбира се, се случва много рядко, поради което чисто белите животни ни правят толкова голямо впечатление. Някои от тях изглеждат призрачно, а други животни албиноси са изключително редки, като гърбатият кит и лосът, които се срещат в природата в съотношение едно на един милион.

Какво е албинизъм?

Албинизмът /в превод от латински albus означава бял/ е форма на хипопигментационно вродено заболяване, характеризиращо се с частична или пълна липса на пигмента меланин в очите, кожата и косата. Това е причината животните и хората с албинизъм да изглеждат необичайно бледи.

Важно е да се отбележи, че не всички бели животни са албиноси. Някои животни са просто светлокожи или могат да страдат от други състояния, като левцизъм и изобелинизъм. За да разберете разликата между животно албинос и животно без болестта, погледнете очите: очите на животните албиноси понякога изглеждат червени, тъй кръвоносните съдове, свързани с тях прозират през ретината, която няма достатъчно пигмент, за да ги прикрие.

Някои от животните на снимките са албиноси, а други просто принадлежат на редки бели видове. Независимо какъв е случаят, те ни очароват и предизвикват нашето възхищение. Някои от нас ги смятат за свещени, а други за демонични - въпрос на гледна точка.

Оцеляване

Въпреки че раждането на животно албинос се счита за свещено или благоприятно събитие в някои култури, изследванията сочат, че някои животни албиноси изпитват затруднения в дивата природа и често са застрашени и лесна плячка. В повечето случаи представителите на тази група имат лошо зрение, което ги поставя в неизгодна позиция при ловуването за храна и предпазване от нападение. Освен това полагат много повече усилия да се справят с основните умения за оцеляване и се превръщат в лесна плячка. Тяхната неспособност да се маскират ги прави уязвими за повечето хищници.

Отделно животните албиноси са по-лесно достъпни и за бракониерите, тъй като белият им цвят ги отличава много добре на фона на дивата природа. Интересът към екзотична плячка е голям и не е пречка за обстрелването и ловуването на подобни екземпляри от страна на ловци на трофеи. Белите елени са толкова примамливи, че в някои части на САЩ, например, е забранен уловът на тези животни.

Заплахата за животните албиноси е изключително реална и те често не оцеляват дълго. С цел защита и превенция много организации и правителства по целия свят приемат закони, изграждат специални центрове и включват животните в проекти за екотуризъм. Една част от тези представители са изпратени в зоологически градини в различни краища на земята. За тях се полагат адекватни грижи и те живеят спокойно. От друга страна, те са изключителна атракция и привличат много туристи, които желаят поне веднъж в живота си да видят бял крокодил или фазан.

Разбира се, има животни албиноси, които оцеляват в дивата природа. В Олни, Илинойс, например, има процъфтяваща популация от близо стотина катерици албиноси. Градът е толкова горд с тях, че насърчава жителите си да ги хранят и да ги обгрижват. Дори са приети закони, които да ги предпазят от ударите на превозни средства.

Независимо дали ги намирате за странни, или призрачни, тези животни са красиви и дори уникални. И въпреки че природата е забравила да ги оцвети, те предизвикват възхищение и страхопочитание сред хиляди хора по света.