Защо много животински видове демонстрират хомосексуално поведение?

Някога хомосексуалните отношения сред животните са били възприемани като аномалия и прецедент, но все повече изследвания загатват, че хомосексуализмът се среща изненадващо често в животинския свят.
Според Петер Бокман, зоолог и преподавател в Музея по естествена история в Осло, "хомосексуалното поведение се наблюдава при над 1 500 вида" и списъкът включва лъвове, вълци, сърни, чайки, слонове, маймуни, делфини, жаби, някои риби, октоподи и насекоми.

При по-голямата част от видовете хомосексуалното поведение се среща често или става въпрос за объркана идентичност, но за други е нормална част от живота.

Привидно хомосексуалността в животинския свят представлява еволюционен парадокс. Тъй като подобни връзки (очевидно) не могат да доведат до поколение, изглежда логично гените, които го причиняват, да загинат посредством естествения подбор. Въпреки това съществуват няколко теории защо хомосексуалното поведение всъщност може да облагодетелства някои видове и да не представлява предизвикателство за еволюцията.

Социално сближаване

За животните, които живеят в социални групи като приматите, хищниците, които се движат на глутници, и морските бозайници сексът не е просто начин за възпроизвеждане, става дума и за хармонията в социума. Сексът, който не води до оплождане, както хетеросексуалния, така и хомосексуалния, може да се използва за заздравяване на връзките между двойките или групата, помиряване или установяване на йерархия.

Бонобо в действие - нашите особено сексуални братовчеди

Един определен вид, за който сексът играе особено важна социална функция, са нашите много близки роднини – маймуните бонобо. Социалният ред в предимно матриархалното общество на тези примати се поддържа с редовни сексуални контакти между членовете на групата – както хетеросексуални, така и хомосексуални актове. Тези малки шимпанзета галят или ближат гениталиите си, мъжките се "фехтуват" с пенисите си, а женските търкат гениталиите при голямо разнообразие от социални ситуации – от поздравяване, до намаляване на напрежението след битка и дори, когато споделят храната си. 

Пол Л. Васи, професор по психология в университета в Албърта, Канада, смята, че сексуалният живот на бонобо не се противопоставя на еволюционната теория на Дарвин и дори им дава еволюционно преимущество. Той казва:

"Хомосексуалното поведение при животните се категоризира като еволюционна загадка, но то им помага да функционират по-добре като социална група, като също така да оцеляват и да се възпроизвеждат."

Сексуална награда

Както при хората, сексът може да е опасен за много животни, тъй като съществува риск от пренасяне на инфекции, става причина за сблъсъци и атаки и отнема ценно време, което може да се използва за по-полезни дейности като търсенето на храна. Не е изненадващо, че животните са силно мотивирани от възможността за ненадейна сексуална награда. Васи вярва, че мотивацията може да бъде толкова силна, че да премине в секс с членове от същия пол.

Това се отнася за женските макаци, които редовно се възкачват една друга, търкат гениталиите си и дори се защитават от съперници. Женските също така възкачват мъжки индивиди като по този начин флиртуват с тях, приканвайки ги към сношение. Веднъж научили, че подобно поведение носи удоволствие, напълно естествено е да продължат да го правят.

Силният сексуален нагон също може да обясни защо мъжките индивиди при някои видове демонстрират хомосексуално поведение, когато женските са недостъпни. Типични примери са сношенията извън размножителния сезон или когато алфа-мъжкарят има абсолютна хегемония над секса в групата, като не оставя друга опция на по-ниско разположените в йерархията мъжки, освен да се наслаждават на взаимните си ласки.

"Животните не се притесняват относно секса и морала," добавя Васи. "Ако искат секс, те го търсят."

Отглеждане на малките

За някои видове създаването на еднополова двойка (при липсата на партньор), с цел отглеждане на малките, е нещо нормално. Най-добрият известен пример са Лайзенските албатроси на хавайския остров Оаху – около 1/3 от гнездящите двойки са съставени от женски индивиди.

Проучване, проведено от професор Марлен Зук от университета в Минесота, предполага, че поради липсата на достатъчно мъжки индивиди, женските албатроси тайно се сношават с мъжки от друга конвенционална двойка, преди да се обвържат с друга женска, за да отгледат пиленцето. Но освен като начин за преодоляване на проблема с недостига на мъжки, подобно поведение позволява на тези птици да се сдобият с яйца, оплодени от най-годните мъжки в колонията.

Но подобни отношения не се наблюдават само при женски индивиди. Мъжките пингвини, които живеят в зоологически градини, са известни с успешните си опити за мътене на "осиновени" яйца.

Най-популярният случай е една мъжка двойка пингвини от вида Pygoscelis antarctica, Рой и Сило, които отглеждат женско пиленце на име Танго в зоопарка в Ню Йорк.

Отново в зоологически градини са наблюдавани случаи, в които мъжка двойка пингвини се опитва да мъти камъни, поради липсата на яйца.

"При определени обстоятелства два мъжки или женски индивида постигат по-голям успех при отглеждането на пиленца, отколкото конвенционална двойка, което превръща хомосексуалността във важна алтернативна възпроизводителна стратегия," казва Бокман.

Генетика

Независимо дали помага на животните да живеят заедно, да отглеждат малките си или просто утолява сексуалната им жажда, хомосексуалното поведение обикновено е заучен отговор и индивидите, които го практикуват, по-скоро могат да се определят като бисексуални, тъй като те търсят секс и от двата пола. Въпреки това, има животни, които демонстрират предпочитания единствено към индивиди от своя пол, като в тези случаи обяснението може би е генетично.

Например около един от 10 овена демонстрират доживотно предпочитание към мъжките ласки. Изследванията показват, че онази част на мозъка, която контролира половите хормони – хипоталамуса, е два пъти по-малка при овните гейове, отколкото при останалите им събратя, което предполага, че поведението им се предопределя от тяхната биология.

Съществува хипотеза, че гените, които отговарят за хомосексуалното привличане при мъжките, довеждат до полезни еволюционни характеристики при женските като повишена плодовитост или сексуално желание.
"Ако проучването предполага, че женските родственици на хомосексуалните мъжки произвеждат по-голямо потомство, това би решило загадката как гените, отговарящи за хомосексуалността, могат да се селектират с времето и да не отмират," казва Васи.

Която и теория да се окаже вярна, доказано е, че хомосексуалното поведение играе важна роля в живота на няколко животински вида. Благодарение на технологичното развитие учените могат да наблюдават животните все по-отблизо, което неминуемо ще доведе до откриването на все повече случаи на хомосексуално поведение.

по статията работи: Величка Мартинова

източник: community.lovenature.com

снимки: jcarsonwrites.com; simbania.wordpress.com; allyouneedisbiology.wordpress.com; community.lovenature.com