Как щеше да изглежда животът на Земята, ако тя беше плоска

Земята е кълбо с радиус 6 371 км, обикалящо около звезда, в компанията на други кълба с различни размери. В средата на миналия век са направени първите й снимки от космоса и ние наистина вече знаем, че тя е кръгла. Въпреки това някои индивиди, вероятно подминати от еволюцията, продължават да се дърпат и да твърдят, че тя е плосък диск… евентуално носен върху корубата на огрoмна костенурка или придържан от широките рамена на титана Атлас.

Днес е почти невъзможно човек да вярва, че Земята не е кръгла (изключваме онези, които смятат, че сме част от мащабна конспирация, целяща да дезинформира населението на планетата и да го накара да повярва, че тя е кръгла – с каква цел не е съвсем ясно). Въпреки това през по-голямата част от човешката история хората са вярвали, че тя е плоска.

През III в. пр. н. е. Ератостен изчислява радиуса на Земята с голяма точност, а преди 1 500 години индийският астроном Арябхата пръв изказва теорията, че Земята се върти около оста си. Първият учен, който предлага хелиоцентричния модел, е Николай Коперник, като така слага край на земния егоцентризъм – че Земята се намира в центъра на вселената и Слънцето и всичко останало се върти около нея.

Онова, което е убягвало на повечето от древните учени, е концепцията за гравитацията и нейната роля в човешкия живот. Тук ще припомним, че теорията за гравитационното привличане е представена от Нютон през XVII в.

Ефектите на гравитацията всъщност са най-голямото доказателство, че Земята е кръгла. При сферично тяло гравитационното придърпване е с една и съща посока във всички части на повърхността на кълбото. Но ако си представим Земята плоска и кръгла като чиния, гравитацията би променяла посоката си, когато се движите от центъра към ръба й.

В центъра на диска ще усещате гравитационно притегляне надолу, точно както при сферичната Земя. Но тръгнете ли навън към ръба, гравитацията би започнала да ви притегля настрани и надолу. Това ще внесе хаос в различните видове спортни игри, които се играят по света.

Ако подхвърлите топка право нагоре, тя ще се извие надолу и ще полети назад към центъра на диска. Освен това топката няма да стигне нито толкова високо, нито толкова далеч, колкото топка, хвърлена на ръба на диска, където гравитационно притегляне надолу практически липсва.

Но плоската Земя няма да се отрази само на спорта. Тъй като стъблата на растенията растат в посока обратна на гравитационното притегляне – ефект, наречен отрицателен геотропизъм (или още гравитропизъм) – ще виждате около себе си гори под невероятно остър ъгъл, който ще се увеличава с отдалечаването ви от центъра. Ако продължите към ръба на земния диск, ще се чувствате сякаш катерите хълм, който става все по-стръмен и по-стръмен, защото с всяка стъпка гравитационното притегляне назад става все по-силно.

В края на Земята „хълмът“ ще се усеща като 90-градусова отвесна стена, която ви отблъсква назад към центъра. Но ако успеете да прехвърлите ръба и да застанете на тънката външна страна на диска, вие ще усетите притегляне надолу, точно като при сферичната Земя.

Въпреки това, животът в тази част би наподобявал живота в пустиня. Гравитационното притегляне назад придърпва океаните и ще направи невъзможно достигането на каквато и да било вода до ръба на Земята. Морското ниво постепенно ще се покачва, докато пътувате към центъра, превръщайки центъра на Земята във воден метрополис (като във филма „Воден свят“ може би).

Но това не е всичко. При липсата на достатъчно силна и равномерно разположена гравитация, Земята би се сбогувала с атмосферата си, която ще отлети в космоса, а след нея и всичко, което не е физически прикрепено към повърхността. Няма да има климат, време, нито живот.

В зависимост от дебелината на земния диск, вероятно Земята няма да разполага и с магнитно поле, което да я защитава от вредното космическо лъчение и слънчевия вятър. За целта е нужно земно ядро и два полюса, а при дисковата структура такива ще липсват. Отново стигаме до момента, в който животът на Земята не би бил възможен.

Но ако предположим, че все пак можем да живеем при подобни условия, щяхме да виждаме едни и същи звезди по 24 часа в денонощието. А ако искаме да има ден и нощ, ще трябва да се върнем към хелиоцентричния модел, при който Слънцето обикаля около Земята, а не обратното. В ясни дни ще можем да виждаме надалеч, защото корабът никога няма да изчезва зад хоризонта – поради липсата на сферичната извивка на Земята.

Интересен е въпросът, щом Земята е плоска, защо Луната и Слънцето са сферични? Но това е тема на друг разговор.

Затова следващия път, когато видите ябълка да пада право надолу към земята, благодарете на Бог или Вселената, че Земята е кръгла. Ако беше плоска, тази ябълка можеше всъщност да ви удари в лицето.

По статията работи: Величка Мартинова
Източник: tech.insider.com; gizmondo.com
Снимки: knowyourmeme.com; tech.insider.com