Как учителите могат да повишат самочувствието на децата?

Колко пъти сте чували, че за да успееш, ти е нужно самочувствие? Ако се замислите каква е разликата между хората, които решават нещо и го правят, и тези, които само се оплакват и търсят оправдания, ще стигнете до извода, че първите вярват в себе си и знаят, че могат да се справят. Но как се изгражда самочувствие? Раждаме ли се с него или го градим постепенно? 

Още от малки ние може да бъдем научени как да се справяме с проблемите, как да бъдем уверени и да поемаме риск. За да се случи това, от ранна възраст трябва да се изградят определени умения - решителност, увереност, борбеност, които ще помогнат на децата да се справят с трудностите в живота.  

Несъмнено, семейството има огромна роля в това, но не по-малко ценно е влиянието на училището, и по-конкретно - на учителите. Те трябва да помогнат на децата да се научат да виждат трудностите като предизвикателства, да откриват решения и да се чувстват уверени, че могат да се справят. 

Поставянето на ясни и постижими цели, както и окуражаването, са едни от основните методи за постигане на гореспоменатите умения. Учениците трябва да бъдат насърчавани, да им се дава положителна обратна връзка и подкрепа, независимо от резултатите. 

Как обаче се постига това? 

Самочувствие и нагласа за растеж

Високата самооценка на децата е важна не само за училищната среда, но и за всички аспекти от живота им. Увереността и самочувствието подобряват постиженията в училище, а също така засилват и социалните умения на учениците. Едно дете, което вярва в себе си, е много по-вероятно да предприеме рискове, без да се страхува от провал. 

Децата с висока самооценка са по-добре подготвени да се справят с грешките, разочарованията и неуспехите, както и по-вероятно да се впуснат в предизвикателни задачи и да си поставят високи цели. Ролята на учителите и родителите е да съдадат благоприятна почва, в която тези умения да се развият. 

Карол Дюк, професор по психология в Станфордския университет и създател на концепцията “нагласа за растеж”, твърди, че обратната връзка играе ключова роля във формирането на детското себевъзприятие. Негативната и прекалено критичната обратна връзка, освен че няма да помогне, но и може да създаде негативно себевъзприятие в учениците. От друга страна, положителната - основана на факти и предложения за подобрение, обратна връзка ще създаде нагласа у ученика, че може да се справи с всичко. 

Според преподавателката в Станфордския университет, когато даваме мнение, то трябва да е насочено към конкретни действия на децата, а не към личностните им характеристики. Например "Наистина си подобрил почерка си, знам, че си работил много усилено върху това", а не “Ти си страхотен писател”. Докато първото се фокусира върху процеса и показва на ученика, че може да подобри уменията си, второто не дава никаква стойностна информация, като например какво го прави страхотен. 

Тя създава концепция, която се нарича “growth mindset vs fixed mindset”, обобщавайки, че “нагласата за растеж” е когато хората, възприемат всяко свое качество като нещо, което може да се подобри. А тези с “fixed mindset” или “фиксирана нагласа” мислят, че хората се раждат с определени черти и способности, които не могат да се променят. 

Как да повдигнем самочувствие на децата

Важно е учениците да имат здравословно самочувствие както в класната стая, така и извън нея, но много деца се нуждаят от помощ при изграждането на положителна представа за себе си. Ето какво могат да направят учителите и родителите, за да стимулират високото самочувствие на децата:

• Съсредоточете се върху положителното.
• Давайте само конструктивна критика.
• Насърчете учениците да намерят неща, които харесват в себе си.
• Задайте реалистични очаквания.
• Учете учениците да се учат от грешките си.

Фокусиране върху положителното

Забелязвали ли сте, че когато някой страда от ниска самооценка, е склонен да се фокусира само върху негативното? Тези хора говорят предимно за нещата, които не могат да правят, за своите слабости и грешки. Те имат нужда от насърчение, от подкрепа и представяне на ситуацията от друга гледна точка, така че да видят проблемите като възможност да израстване. 

С помощта и примера на учителите децата могат да научат, че грешките са неизбежни, но пък са много полезни за научаването на това какво не работи. Учениците могат да виждат неуспеха като една крачка по-близо към успеха, а не като причина да се отказват. Когато това се случи, те ще бъдат по-самоуверени, защото ще знаят, че не са се провалили, а напротив - научили са нещо ново. 

Съсредоточаването върху положителното не означава, че никога не трябва да се дават отрицателни отзиви, а че окуражаването и насърчението трябва да бъдат главното, което учениците чуват.

Даване на конструктивна критика

Страдащите от ниска самооценка обикновено не са в състояние да понасят критиката, дори когато е предназначена да им помогне. Учителите и родителите трябва да бъдат чувствителни към това. Те трябва да запомнят, че самочувствието е свързано с това  доколко децата се чувстват ценени, приети и обичани. 

Конструктивната критика съдържа в себе си освен посочване на това, което не работи или е неправилно, но и начини за поправяне. Важното е да се обърне повече внимание на начините за подобрение, а не на самите грешки.

Идентифициране на положителните черти

Учениците трябва да бъдат стимулирани да откриват нещата, в които са добри и които им доставят удоволствие. Всеки им различни интересни и неща, които прави с лекота. Работата на учителите и родителите е да открият тези способности у децата и да им помогнат да ги развият. Така учениците ще се чувстват по-самоуверени, защото ще знаят, че поне има нещо, в което са добри.

Задаване на реалистични очаквания

Задаването на реалистични очаквания се постига чрез опознаването на учениците и разбирането на индивидуалните нужди на всеки един от тях. По този начин целите, които им се поставят, трябва да бъдат достатъчно лесни, за да може детето да се справи, и в същото време достатъчно предизвикателни, че след завършването им то да изпита удовлетворение. 

Учене от грешки

Учителите и родителите трябва да помогнат на децата да виждат грешките като възможности за нови знания и опит, а не като провали. Вниманието на учениците трябва да бъде насочено върху това какво са научили от провала, а не какво са изгубили или не са успели да направят. Най-добрият подход за изграждането на това умение е чрез личния пример. Ако те видят, че човекът, на когото подражават прави грешки, които приема като нещо нормално, с търпение и оптимизъм, тогава учениците сами ще започнат да виждат грешките като възможности за учене.