Как се прави филм без пари: режисьорът Мартин Асенов за създаването на "Господари на съдбата"

"Страх, бе…страх, моето момче! Ей, това има значение"…

Страх… нека поговорим за него. И тъй като имам привилегията да съм "човекът зад компютъра", ще ви представя какво са мислили някои велики личности относно тази разрушаваща, и едновременно с това, градивна емоция.

За Платон, например, най-лесното нещо на света е това да простим на детето страховете му от тъмнината, защото: "истинската трагедия в живота, е когато възрастен човек се страхува от светлината". Дан Браун ("Шифърът на Леонардо") пък твърди, че хората са готови да преминат през огромни препятствия, само и само да избегнат страховете си, вместо просто да вземат това, което истински желаят. Марк Аврелий е прозрял, че човек не следва да се страхува от смъртта, а от това, че не е започнал да живее истински.

Даам, тук идва моментът със смелостта. Онази, истинската смелост, която човек проявява, но и заплаща за нея с цената на неудобства, жертви, нерви, безсъние. Знаете ли до какво води смелостта? До успех. Именно успехът е довел до появата на първия независим филм в страната ни: "Господари на съдбата", който е създаден с бюджет от 0 лева.

Как се е случило това? Много просто, филмът е създаден в България, благодарение на приятелството, смелостта и амбицията на група приятели. В процеса на неговото създаване, ентусиастите са станали 50. Всички те са играли в името на това, че в страната ни идеите могат да се реализират не само с пари, а с хъс, кураж и добра воля.

Сюжетът на "Господари на съдбата" ни разказва историята на двама братя, които по една или друга причина, са обърнали гръб на семейните ценности, посвещавайки се на живот в престъпния свят. Екшънът ни кара да размислим какви са нещата, които можем да пожертваме в името на това да стигнем до върха и дали нравствените категории като морал и ценности имат роля в това уравнение, или когато човек разполага с наистина много пари, нищо друго няма значение.

Тези въпроси е поставил пред любителите на Седмото изкуство режисьорът и сценарист на "Господари на съдбата" - Мартин Асенов. В интервюто в следващите редове ви пресъздам неговата гледна точка относно това как се прави филм в България.

Привет, Марти! Моля, представи се с няколко думи за читателите на "Фрамар.бг".

Казвам се Мартин Асенов, на 25-годишна възраст реших да най-накрая да сбъдна мечтата си да се занимавам с кино и да режисирам първия си пълнометражен филм "Господари на Съдбата". Исках сам да си дам възможността да се занимавам с нещо, което наистина обичам, без да се съобразявам с каквото и да било.

Как човек, завършил Международно бизнес право в Англия, е взел смелото решение да се посвети на Седмото изкуство и как се роди идеята за "Господари на съдбата"?

Реших да направя един проект, създаден за младия зрител, който се фокусира върху философията за смисъла на живота, замаскиран като гангстерска драма. Не съм доволен от факта, че в България не се правят достатъчно родни продукции и исках да дам своя принос и да вдъхновя младите хора да дойдат и да гледат българско кино отново.

"Господари на Съдбата" представлява много мои идеи, мнения по различни въпроси и най-вече - един поглед върху множеството вътрешни конфликти на един човек, изправен пред сивата действителност на живота.

След завършването на образованието си решил да се върнеш в страната ни. Кое те убеди, че искаш да градиш кариерата си в България, пропускайки възможностите, които би ти предоставила Англия?  

В Англия щях да бъда един от хилядите, които се занимават с кино, докато в България броят хора, които изобщо имат нервите да се занимават с това, са твърде малко, поради ред причини. Смятам, че тук мога да допринеса повече към индустрията и имам много по-голяма възможност да се откроя със своята работа. Тук е моето семейство, тук са моите приятели, моите сънародници, които ми помогнаха да реализирам визията си. В Англия не мисля, че толкова много хора щяха да ми помогнат или щях да имам възможността да покажа дебютния си проект в толкова много кина, както тук. За момента, България е прекрасно място да се развивам.

Какво те провокира да разкажеш история за изгубените детски мечти, за злобата, амбицията и за това на какво са способни хората, за да постигнат целите си, живеейки в страната ни?

Смятам, че всеки човек, поставен в различна ситуация, ще действа по различен начин. В зависимост от неговото детство, в зависимост от неговото материално положение и хората, с които се обгражда, тази личност може да поеме по коренно различен път. Но каквото и решение да вземе, то няма да бъде добро или лошо, просто ще представлява различен избор. Исках да наблегна в историята най-вече на противоречивите мотиви на героите, защото всички ние имаме много недостатъци, но те не ни правят задължително изцяло лоши хора. Както моят герой във филма казва, "Ние всички сме просто едно масово събрание на психично болни пациенти, носещи усмирителната риза, наречена съвест".

Как формира снимачния си екип от хора, готови да съдействат за реализацията на идеята за филм, който е с нулев бюджет?

За всички беше невероятно приключение и просто искахме да покажем, че българите можем да бъдем един много задружен колектив. Философията ми винаги е била, че първо трябва да покажеш на какво си способен преди да имаш каквито и да е претенции за пари. Имах невероятния късмет да намеря хора, които споделяха моята визия и заобичаха идеята за "Господари на Съдбата".

Вероятно си се сблъскал с немалко трудности и хора, приемали мечтата ти за трудна за изпълнение, несериозна, дори нереална. Какво те караше да продължиш напред с усмивка?

Само по себе си е много трудно да създадеш филм, камо ли добър филм! Няма количество книги за четене или филми, които да изгледа човек, които могат да го подготвят за това изпитание. Вярата в собствените ми сили, решителността ми, че това е нещото, с което искам да се занимавам, безспорно ми помогнаха. Имало е не малко трудности, но работата ми с хората мина учудващо леко. Например, не сме имали нито един провален снимачен ден, а това за дебютанти без финансов гръб едва ли някога се е случвало. Невероятният професионализъм и подкрепа на хората, с които работихме по проекта, превърнаха тази адски трудна задача в едно незабравимо преживяване.

Защо избра "Господари на съдбата" за заглавие на твоя филм?

Защото филмът разказва за борбата на героите да се превърнат в господарите на собствената си съдба, но това за жалост далеч не е толкова лесно. Винаги зависим от някой друг с повече власт, влияние и пари, винаги сме подвластни на обществото, в което живеем. Исках да представя стремежа за независимост на една странна група от герои.

Къде са правени снимките за филма?

На множество различни локации: наргиле барове, пиано бар, дискотека в Разлог, зимна пързалка, огромен строителен обект, апартаменти на хора от филма, относно самото търсене и уговаряне на тези локации може да се направи цял документален филм.

Томас Бергерсен и неговата компания "Two Steps from Hell" е създавала музика за филми като "Harry Potter", "Pirates of the Caribbean" и "X-Men". Как го убедихте да ви предостави на добра воля "Empire of Angels" за "Господари на съдбата"?

Всеки артист знае от къде е тръгнал, знае колко много му е коствало, за да постигне целите си и може би г-н Бергерсен видя моя ентусиазъм и хъс да направя нещо и реши благородно да ми подаде ръка. Аз съм огромен почитател на музиката му и просто му писах от чиста доза адмирация към неговото изкуство. Гордея се, че неговата музика може да достигне до още повече хора, чрез трейлърите на филма ни.

Лесно ли се общува с г-н Бергерсен?

Винаги съм смятал, че един човек, независимо колко е успешен, ще се отзове на твоята молба, стига тя да е искрена и смислена, така че той веднага се съгласи да ни предостави възможността да ползваме „Empire of Angels”. Невероятно е чувството, че нещо, което си си го представял с месеци, даже години, да се превърне в реалност. До преди половин година си си фантазирал, че ще заснемеш филм, а изведнъж изкарваш трейлър с музиката на Томас Бергерсен. Неверояно е!

Какво ще посъветваш и какво ще пожелаеш на хората, пожелали да последват твоя пример?

Да не ги е страх да следват мечтите си и да престанат да водят живота, който другите очакват от тях. Да не слушат много мнението и съветите на хората, защото те не знаят какво се случва в тяхната глава. Само и единствено ние самите знаем кое е най-добро за нас, за това не трябва да се страхуваме да тръгнем срещу течението. Най-важно е да откриете това, с което най-много обичате да се занимавате, а не да търсите сигурността на стабилната, безинтересна работа и същевременно да се превърнете в поредния човек, който само живее, за да чака уикенда или ваканцията си. И ако искате да се занимавате с кино и нямате пари, преди всичко си намерете много приятели, защото те ще бъдат най-ценният елемент в процеса.

Ако трябва да обобщя, мога да прибавя само още нещо: До тук със страха! Успехът е привилегия на смелите…

За За Framar.bg: Виктория Милова