Ито Барада: фабриката за скариди, в която жените не могат да говорят

Ито Барада е парижанка, родена през 1971 г. и израснала в Танжер с родители мароканци, която създава различни типове визуално изкуство. Макар да не обича обобщенията за себе си, тя е позната като фотограф, художник, режисьор и освен това създава различни обекти с антропологически облик, инсталации от цветни килими и блокчета, дори куп идиосинкратични проучвания, по-голямата част от които обвързва с годините живот в Мароко.

През 1998 г. Ито Барада учи антропология в Париж, но се прибира за летните месеци в Танжер. Тя получава задача върху темата за храната и когато неин приятел споменава, че работи във фабрика за скариди, решава да я посети и да направи няколко снимки. Сградата представлява холандско предприятие на мароканска почва – ранен пример за глобализация. Скаридите се ловят от Северно море и се карат в Танжер, за да се обелят. Ито получава информация, според която жените са най-предпочитани като служители, защото имат по-малко представителство в съюза.

Тя успява да си издейства обиколка на завода и прави колкото може повече фотографии – основно в черно и бяло. Към края на разходката решава да направи и една две цветни снимки. Жените носят сини костюми и имат номера на блузите си. Синята светлина на тавана е предназначена да убие комарите; голямата тръба, която преминава през центъра на помещението, изпомпва студения въздух, а звукът е оглушителен.

Ито си спомня, че е имало скариди почти навсякъде. Жените получават пари на тегло, затова са добили навика да работят много бързо и дори успяват да разменят по някоя приказка, докато го правят. Управителят на етажа – който се вижда в ляво на снимката – обикаля покрай тях и когато ги чуе да говорят им нарежда да са тихи и да се връщат към задълженията си.

Художничката е ужасена от тези като че ли средновековни условия на труд: фабриката работи денонощно, жените са превозвани с автобус при тръгването и пристигането си и заключвани през целия ден. Позволени са много кратки почивки отпред. Няма обща стая с библиотека, няма дневни грижи, място за обяд или седене заедно. Тя си спомня, че през цялото време е очаквала някой да я попита "Какво правиш?", докато обикаля из фабриката с фотоапарат – макар да е имала разрешение, то не е било изцяло легитимно.

Около 10 години след като прави снимките, Ито се среща с нейна приятелка – Лейла Килани – която прави филм, наречен "Sur la Plance". Той се фокусира върху точно този вид преработвателни предприятия. Кадрите от филма, заснети в заводите, изглеждат точно като нейните отпреди 10 години. Заводът за скариди е първата зона за свободна търговия в Танжер. Сега има много повече предприятия, но условията са значително по-добри – индустрията се е променила. Танжер произвежда много коли и цели области са построени, за да приютят работниците мигранти – огромни бели сгради из целия град. В интервю Ито разказва, че скоро е правила снимки в завод за кисело мляко и фабрики за керамика. Понастоящем художничката строи обществена градина в Танжер, изцяло с растения, които могат да бъдат използвани за багрила.

По статията работи: Наталия Тотева

Източници: theguardian.com, artinamericamagazine.com, pinterest.com, museumgoods.de

Още по темата:

• Запознайте се с художника Ромо Джак и неговия проект #whatmyhandsdoing (галерия)
• 10 трика: как да излизате като фотогенична холивудска двойка на снимки?
• Булката решава сама да заснеме сватбения си ден и резултатът е по-добър от повечето сватбени фотографии (галерия)
• Деца от цял свят позират до любимите си вещи