Историята на тайните училища за момичета в Афганистан и тяхната символика

През август 2021 г. талибаните взеха властта в Афганистан и една от първите забрани, които наложиха, бе върху правото на момичетата да получат гимназиално образование. От някои доклади обаче става ясно, че има места, на които съществуват тайни училища. Тийнейджърите рискуват живота си, за да получат знания, а учителите им са отдадени на каузата, въпреки липсата на богат опит и подкрепата на управляващите.

Образованието за момичета в Афганистан в периода 1996 г. – 2011 г.

Момичетата бяха лишени от правото на образование и по време на предишното управление на талибаните в периода 1996 г. – 2011 г. Тогава част от тях също посещаваха тайни училища.

Няма много информация за начина, по който те са функционирали в миналото. Доклад от 1997 г. сочи, че Шведската комисия в подкрепа на Афганистан е подкрепила 125 учебни заведения за момичета и 87 начални училища и организации за осигуряване на домашна форма на обучение. Статия във вестник „Guardian" от юли 2001 г. разкрива, че близо 45 000 деца се възползват от възможността да се образоват, макар и тайно.

След победата над талибаните през 2001 г. голяма част от работата на Асоциацията на жените на Афганистан в образователната сфера се документира. Преди атентата на 11 септември 2001 г. информацията за тайните училища е изключително оскъдна, но след него политиката срещу жените става публично достояние и едно от най-силните оръжия на САЩ в борбата с тероризма.

По време на посещение в Афганистан през декември 2001 г. тогавашният изпълнителен директор на „УНИЦЕФ“ Карол Белами насочи вниманието именно към тайните училища и призова страните да ги финансират. Самото им съществуване обаче е символично.

Ролята на тайните училища в Афганистан като инструмент за опазване на мира

След 60-те години на миналия век в образованието на момичетата настъпват много положителни промени, благодарение на международната финансова помощ, като целта е да се забави темпът на раждаемост, да се разреши икономическата криза и да се постигне политическа стабилност. Експертите смятаха, че образованите жени са най-доброто средство за осигуряване на растеж, тъй като те имат по-голям шанс да започнат работа, с което да намалят нивото на бедност, да подобрят здравето на децата си и да допринесат за обединяването на народа.

За жалост, тези политики може да се окажат недостатъчно ефективни в посрещането на индивидуалните нужди на момичетата и в борбата за защита на техните права в дългосрочен план. Липсва ангажираност и разширен политически кръгозор. Политиците сякаш не си поставят за цел постигането на полово равноправие.

Липсата на дългосрочни ангажименти

Поетият ангажимент за осигуряване възможност за образование на жените може да срещне сериозни пречки, ако средствата не се инвестират в по-мащабни и дългосрочни инициативи за равенство на половете. С други думи, дори и повечето тийнейджъри да посещават учебни заведения, практиките извън и в образователната сфера ще продължат да рефлектират върху социалното разделение и половото неравенство, наблюдавани в страната още преди избухването на конфликта.

>>> Момичетата в Афганистан все още чакат разрешение от талибаните да посещават училище

Намесата на САЩ и възможните рискове

През ноември 2001 г. Лора Буш, съпругата на бившия американски президент Джордж Буш, направи емоционално изявление по радиото, осъждайки „тежката репресия и жестокостта, упражнявана над жените в Афганистан“. „Борбата срещу тероризма е борба за правата и честта на тези жени“, допълни още тя. По този начин войната сякаш беше оправдана, защото имаше благородна цел – да върне на афганистанските момичета правото да получат образование. Стана популярно да се твърди, че действията на политиците всъщност са ръководени от нуждата да бъдат „спасени“ мюсюлманките.

Една от възможните негативни последици от провежданата международна политика е, че консервативните групировки в Афганистан биха могли да приемат оказваната помощ на жените като форма на агресия от страна на Щатите и средство за осъществяване на по-големи геополитически цели. Ако се появи антиамериканска организация, не е изключено да потърси начини да ограничи отново правата на жените, за да се дистанцира от влиянието на САЩ.

В периода след управлението на талибаните между 2002 г. и 2021 г. броят на момичетата с образование рязко се увеличава, както и инициативите в посока борбата за полово равенство. Това обаче не слага край на социалното разделение и немалко тийнейджъри остават необразовани.

Повторното завземане на властта от талибаните

Повторното завземане на властта от талибаните през август 2021 г. стопира промяната и постигнатият успех в сферата на гимназиалното образование през последните две десетилетия рискува да бъде заличен. Дадените обещания, че училищата ще отворят врати за момичета през 2022 г. останаха неизпълнени.

Данните за броя на тайните училища днес са много повече от тези през 90-те, вероятно заради напредъка на технологиите, който позволява по-лесен и бърз обмен на информация.

Въпреки това не е извършван систематичен анализ на докладите за техния брой и начина им на функциониране. Има специфични критерии, на които момичетата трябва да отговарят, за да посещават гимназия или университет, но поради откъслечния характер на докладите, е трудно да се установи какви са те, какво точно могат или не могат да правят и кой всъщност финансира учебния процес.

>>> 24 000 000 афганистанци се нуждаят от помощ, за да оцелеят

Стремеж за полово равенство

Днес, десетилетия след началото на войната срещу тероризма, в която основното оръжие беше целта за образованост на афганистанските жени, правата им все още не са такива, каквито би трябвало да бъдат.

Ключови международни организации, които следят разпределението на средствата за образование в Афганистан, разработват далеч по-мащабни и всеобхватни политики в защита правата на мюсюлманките в страната. Една от инициативите е на ООН и е под надслов „Education Cannot Wait“ („Образованието не може да чака“). От официалния сайт става ясно, че тя все още се провежда на територията на Афганистан.

Проблемът е, че една инициатива не е достатъчна, за да се случи такава промяна. Международното сътрудничество обикновено е тромаво и резултатите закъсняват. А жените в Афганистан нямат време. Те се нуждаят от образование днес, сега.