Афганистанската практика баха пош за оглеждане на момичета като момчета

Местна традиция, носеща името баха пош, насърчава родителите да обличат дъщерите си в мъжки дрехи, за да им осигурят по-добро бъдеще. В действителност традицията често води до появата на други проблеми.

Съществуват множество примери от световната история за жени, представящи се за мъже, за да достигнат по-високи социални позиции, да се сражават във войни или да бъдат приети в религиозни ордени. В Афганистан някои семейства отглеждат своите дъщери като синове, за да им осигурят по-добро бъдеще.

В патриархалното общество на държавата родителите се намират в трудна ситуация поради икономическата зависимост на жените от представителите на мъжкия пол. Дъщерите често са смятани за тежест, докато един син може да работи, да запази семейното име и да поеме грижата за родителите си. За да се противопоставят на този социален закон, някои хора решават да сменят пола на новороденото чрез прилагането на практиката баха пош, която включва даването на мъжко име на момичетата и носенето на мъжки дрехи. Дори съществува суеверие, че извършването на местната традиция ще доведе до раждането на момче.

Наджиа Насим, ръководител на афганистанския клон на основаната в САЩ организация Жени за афганистанските жени, е на мнението, че практиката позволява на семействата да преодолеят социалната стигма, свързана с липсата на синове. На баха пош момичета им е позволенo да пазаруват сами, да придружават сестрите си до училище, да започнат работа, да тренират спорт и да се наслаждават на останалите свободи, достъпни в държавата само за представителите на мъжкия пол. Все още не е ясно кога се е зародила традицията, но практиката става все по-позната сред афганистанците.

През лятото на 2017 г. шведската фотографка Лулу д’Аки пътува до страната, за да се запознае по-добре с местния социален феномен. Желанието да посети държавата се заражда в европейката, след като прочита книгата на журналистката Джени Нордберг, която за първи път документира тайната практика за обличането на момичета като момчета. Лулу д’Аки, заинтересована от дуалната идентичност на баха пош, решава да се срещне с местно семейство, което има шест дъщери, като две са отгледани като синове. Родителите разказват на фотографката, че раждането на третата дъщеря е продиктувало прилагането на местната практика, като новороденото получава името Сетар. Две години по-късно се ражда и четвъртото момиче, което също започва да се отглежда като момче, носещо името Али. Когато след това техният пръв и единствен брат се появява на бял свят, двете дъщери продължават да живеят като представители на мъжкия пол.

Сетар, сега на 16 години, играе футбол и има приятелка, която не се интересува от понятия като пол. 14-годишната Али притежава кутия, пълна с любовни писма от почитателки. Когато двете момичета са вкъщи, нито една от двете не става, за да помогне на сестрите си или майка си в приготвянето на храната и чая.

"Момчетата притежават по-висок социален статус. Всеки иска да има син", казва фотографката д’Аки. Според Лулу практиката е по-често наблюдавана в семействата с ниски доходи.

Животът на баха пош момичетата обаче става по-труден с настъпването на пубертета, водещ до промени във физиката им, които разкриват биологичния им пол. Семейството на Сетар и Али се мести многократно, за да избегне неприятности. Баща им кара Али до училище всеки ден поради притеснения за нейната безопасност, а Сетар е спряла да ходи заради лошото поведение на съучениците си.

Родителите на момичета искат дъщерите им да започнат да се държат като момичета, но нито Али, нито Сетар искат да променят поведението си. Според шведската фотографка животът на жените в Афганистан е много труден, тъй като пред тях не се разкриват много възможности. Дори и в случаите на баха пош някой друг е взел решението за съдбата на момичетата. Лулу д’Аки смята, че опозицията на Али и Сетар произлиза от факта, че са свикнали със свободата, която им се предоставя като момчета, и не искат тя да им бъде отнета.

Шведката успява да се запознае и с други баха пош момичета като Зара, отгледана от вуйчо си като момче, след като загубва родителите си. Според наставника й практиката дава по-добри шансове на младата жена. Зара вече е получила 8 предложения за брак, тъй като останалите я възприемат като силна жена. Лулу д’Аки също се среща със самотна майка, която е отгледала двете си дъщери като момчета, за да могат да защитават семейството.

Насим от Жени за афганистанските жени споделя, че наблюдава поне два нови случая на баха пош всяка година в приюта за жени в Кабул, управляван от организацията. Ръководителката на афганистанския клон разказва, че баха пош момичета често стават жертви на тормоз, унижение и обществена изолация. Въпреки това повечето не искат да започнат да живеят като жени.

Преминалите местната практика намират за мъчително да се адаптират към ограниченията, като носенето на бурка, готвенето за семейството и навеждането на погледа надолу сред непознати, които предполага женският пол в страната.

"Когато тя порастне и достигне зрялост, научава, че вече не е възможно да живее като момче и никой не я приема като момиче" - казва Насим.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: nationalgeographic.com

Още по темата:

• Традициите, с които сме свикнали, но сме твърде упорити, за да се отървем от тях
• Йордановден /Богоявление/ - традиции и обичаи
• Традиции и обичаи на Ивановден
• Защо булката стои от лявата страна на младоженеца и от къде произлиза традицията с кума и шаферките?