Зомби апокалипсис: Как редактирането на гени може да се използва като оръжие

Измина повече от година, откакто Световната здравна организация (СЗО) обяви COVID-19 за пандемия. И може би най-важният урок е, че бяхме напълно неподготвени да се изправим срещу вирусната инфекция.

Това поражда някои страшни мисли. Ами ако заплахата не беше COVID-19, а генетично редактиран патоген, предназначен да ни превърне в зомбита, подобни на призраци? С последните постижения в геномното редактиране е възможно биотерористите да проектират вируси, способни да променят нашето поведение, да разпространят заболяване и в крайна сметка да ни убият. И има вероятност все още да не сме достатъчно подготвени да се справим с него.

Зомби апокалипсисът може да звучи пресилено, запазено за аналите на графичните романи, игри и популярна култура. Но има примери за „зомбиране“ в природата. Може би най-известният е заразната болест бяс, която може да причини агресия и халюцинации и почти винаги е фатална след появата на симптоми.

Но има и други. Наскоро открит вид оса, например, може да превърне определен вид паяк в зомби, снасяйки яйца на корема му. След това ларвите се прикрепят към паяка, хранейки се от него, докато безгръбначното животно, някога социален индивид, напусне колонията и се подготви за собствената си смърт. Други примери за „зомбиране“ в природата включват африканската сънна болест. Фаталното неврологично заболяване е създадено от паразити, пренасяни от насекоми, и гъбички, които променят поведението на мравките дърводелци, преди да ги убият и да „поникнат“ от главите им.

Патогенни оръжия

Миналата година Нобеловата награда за химия бе връчена на Еманюел Шарпантие и Дженифър Даудна за разработването на вид генетични ножици, наречени CRISPR-Cas9. Интересът към тази технология е много голям от известно време – с еднакви дози вълнение и страх. Поради способността си да редактира човешкия геном с безпрецедентна прецизност, CRISPR вече се е доказал като полезен при лечение на генетични състояния като сърповидно-клетъчна анемия, бета-таласемия и много други.

Но CRISPR-Cas9 теоретично може да се използва и за по-тъмни цели, като биотероризъм. Технологията може да промени патогените по начин, който да ги направи по-преносими и смъртоносни. Алтернативата е превръщането на непатогенен агент, като например безвреден микроб, в агресивен вирус. Техниката може дори да е в състояние да промени вируса, за да го направи опасен за по-голям спектър от видове, отколкото е в момента, или да го направи устойчив на антибиотици и антивирусни средства.

Дали CRISPR-Cas9 може да се използва за заразяване на хората по начин, който да ги превърне в зомбита, остава теоретична спекулация. В момента вероятно има по-лесни начини да тероризираме хората. Но тъй като биотехнологиите се развиват след началото на пандемията от COVID-19, рискът от биотероризъм се увеличава.

Ако е възможно да се създаде болест, която да превръща хората в зомбита, това очевидно няма да накара починалите да възкръснат. Но инфекция, предавана чрез слюнка с изключително висока степен на предаване и смъртност, която предизвиква възбуда, разрушително поведение и смърт, не би била далеч от ужаса, който виждаме във филмите за зомбита. Такъв вирус би се разпространил бързо от човек на човек по подобен начин на Ебола и Марбург вирус. В епичния филм за зомбита „28 дни по-късно“ измисленият „вирус на ярост“ всъщност е вдъхновен от тези два вируса.

Като се имат предвид тези възможности, не е изненадващо, че бившият директор на Националното разузнаване на САЩ Джеймс Клапър нарече редактирането на гени „оръжие за масово унищожение и разпространение“ през 2018 г.

Много държави са наясно с рисковете. През 2018 г. правителството на Съединените щати пусна първата си стратегия за биологична отбрана, включваща множество правителствени агенции. Планът обхваща не само умишлени заплахи от биотерор, но и „естествено възникващи огнища и инфекциозни заболявания, случайно изпуснати от лаборатория“. И любопитното е, че стратегическото командване на Министерството на отбраната на САЩ изготви програма за обучение, наречена CONOP 8888, която симулира ситуация на зомби апокалипсис. Това обаче е проектирано да бъде напълно фиктивно, осигуряващо военно и отбранително обучения, без да е необходимо да се включва реална класифицирана информация.

Как да го предотвратим?

Имаме ли шанс срещу такива генетично редактирани патогени? Налични са международни конвенции за биологични и химични токсини. Те строго забраняват на държавите да придобиват или задържат биологични оръжия. Но е под въпрос дали те са адекватни пред лицето на новите подходи. Технологиите за редактиране на гени като CRISPR стават все по-евтини и по-лесни за използване. Това означава, че измамни учени или организации могат да ги използват за биотероризъм.

В идеалния случай специфичните разпоредби в тези международни инструменти трябва да бъдат преразгледани и адаптирани към променящата се среда. Това може да включва налагане на мораториум върху експериментирането с геномното редактиране като инструмент за биологично оръжие или разрешаване на експерименти в полза на човешкото здраве.

През юни експертна комисия на СЗО публикува два доклада, които отправят препоръки за това как редактирането на човешкия геном може да бъде управлявано на подходящо институционално, национално и глобално ниво. Неговата рамка включва структури на управление, които вече съществуват в различни страни, като регулаторни органи или национални насоки относно редактирането на генома или подобни технологии. СЗО препоръчва етичните комисии да преразгледат клиничните изпитвания и одобренията в областта.

Въпреки че тези препоръки дават известна яснота, тревожното е, че това са просто насоки, които нямат силата на закон. СЗО не е в състояние да регулира геномното редактиране в отделни страни. Следователно става задължение на отделните държави да прилагат тези препоръки като част от собственото си национално законодателство. Друг проблем е, че насоките не разглеждат въпросите за безопасността и ефикасността. Но това може да се промени в бъдеще.

Засега тези препоръки са най-близкото нещо до глобална рамка за управление. И тъй като технологията продължава да се развива, се надяваме, че те също ще търпят развитие. Но в крайна сметка може да се наложи да помислим върху въпроса как да направим тези рамки правно обвързващи.