Генотиповете и влияят ли те върху семейните ни отношения

Още от дълбока древност лекарите са забелязали, че хората живеят и боледуват по различни начини, дори и да са поставени при едни и същи условия. И още тогава са съставили типологични подразделения, за да се ориентират за индивидуалните характеристики при различните особености на организма и психиката.

През 40-те години на миналия век, учени са установили определени зависимости между телесните пропорции, хормоналните и дори психологичните особености на човека. Поради слабото развитие на генетиката тогава, трудовете им не са били подобаващо оценени. И тук неизменно идва въпросът: Защо са важни генотиповете и влияят ли върху семейните ни отношения?

В началото на настоящото хилядолетие, едва след разгадаване на генетичния код, интересът към темата за генетичните типове експлозивно нараства. Оказва се, че едни и същи храни, лечебни растения, субстанции или хранителни добавки, имат относително различно влияние върху отделните генотипове. Именно това актуално и интензивно развиващо се направление в медицината е залегнало в основата на генотипно съобразените хранителни добавки. Те са насочени, както към определен орган или функция, така и към цялостното подобряване на приспособителните възможности на човешкия организъм като физика и психика.

Гени и генотипове

Гените са сегменти, или части, от ДНК, които определят чертите от характера ни. Един и същи ген може да има различни функционални състояния, наречени алели. Комбинацията от два алела, наследени от родителите, представляват генотипа на детето им.  

Формулирани са шест основни генотипа. Всеки от тях притежава множество "слаби места“, които се повлияват добре от т.нар. генотипна стабилизация.

Окситоцин

Окситоцинът, наричан понякога „любовен хормон“, се оказва, че влияе значително върху способността на всеки човек да се привързва. Така например, при раждане, както и по време на секс, нивата му се покачват многократно. Затова учените му отделят специално място, когато става въпрос за генетика и нейното влияние върху качеството на брака.

Екип от учени провежда изследване, в което участват 79 семейни двойки. Всеки от партньорите е помолен да изтъкне важен за него личен проблем, несвързан с брака, който да обсъди с брачната си половинка в продължение на 10 минути.

Разговорите им са записвани и по-късно анализирани, за да се разбере как всеки реагира на проблема на другия и доколко успява да му окаже морална подкрепа като например решение или активно слушане. Също така на всеки от участниците е взета проба от слюнка, за да се установи кои два алела от гена на окситоциновия рецептор носи той.

Генетични вариации и качество на брака

Заключението от анализа показва, че съпрузите с две копия на Т-алели, намиращи се на точно определено място в окситоциновия рецептор, са на мнение, че половинките им не са ги подкрепили достатъчно. При това уменията на партньора да оказва подкрепа не оказват никакво влияние върху резултатите. Това предполага, че мъжете са се затруднили да интерпретират опитите на съпругите си да им помогнат. Същият генотип от два Т-алела в други хора обуславя дефицит на някои социално-когнитивни умения.

Също така двойките с въпросната комбинация от алели са заявили, че  не се чувстват много щастливи в брака си, в сравнение с другите двойки с различни алели.

Дали това обаче е достатъчно, за да подлагаме партньорите си на изследване, преди да сключим брак? Едва ли. Защото негативното влияние на генотипа върху отношенията в брака се компенсира от други положителни качества в човека.