Рядкото генетично състояние, което ви прави невероятно любящи, не е това, което звучи

Представете си, че сте родени с генетична чудатост, която ви прави не само приятелски, социални и любящи, но и изключително такива. Това описва рядкото състояние, известно като синдром на Уилямс, което засяга само 1 на 10 000 души по света. Може да звучи сякаш тези хиперсоциални индивиди са спечелили генетичната лотария, но също като много генетични състояния, това също идва с недостатъци.

Странникът е просто приятел, който не сте срещнали

Ако има една дума, с която да опишем личността на хората със синдрома на Уилямс, това е любвеобилност. "Понякога можем да го наречем противоположност на аутизма, въпреки че има припокривания", казва Дженифър Лоцън, автор на "Момчето, което обичаше твърде много: истинска история за патологичната привързаност".

Хората със синдром на Уилямс са невероятно любящи и доверчиви, в такава степен, че по-малките деца с това заболяване се нахвърлят и прегръщат хора, с които никога не са се срещали. Разбира се, точно както всички останали, няма двама души със синдрома на Уилямс, които са точно подобие един на друг. Те могат да бъдат дружелюбни или срамежливи, позитивни или раздразнителни, приказливи или тихи. Много от тези, които прегръщат неконтролируемо като деца, се научават да контролират това поведение с възрастта.

Това състояние се дължи на малка генетична аномалия; Само 26 до 28 гени липсват от една хромозома. В резултат на това се смята, че хората със синдром на Уилямс имат излишък от окситоцин, понякога наричан "любовният хормон". При тях се наблюдава още необичайно поведение в амигдалата, която се занимава с обработването на социалните знаци.

Ето защо повечето са склонни да бъдат изключително социални, изразителни, учтиви и нямат никакъв страх от непознати. Мнозинството също имат силна любов към музиката. "Родителите често споделят, че радостта и перспективата, които детето със синдрома носи в живота им, са невъобразими", пише Асоциацията на Синдрома на Уилямс.

Другата страна на монетата

Но животът със синдрома на Уилямс не е просто прегръдки и приятелство. Състоянието идва с редица медицински проблеми, които могат да включват такива със сърцето и кръвоносните съдове, мускулно-скелетни проблеми, свръхчувствителен слух и забавяне в развитието. Средният коефициент на интелигентност на човек със синдрома на Уилямс се движи около 50-60 и те често имат затруднения с числата, пространственото и абстрактното мислене. Може би най-сърцераздирателно от всичко е затруднението в обработката на социалните знаци, което ги възпрепядства да създават трайни приятелства - нещо, което те дълбоко желаят.

Все пак, топлината, която идва с това състояние е нещо специално. "Удивително е да видим как хората със синдрома на Уилямс подхождат към всички с тази основна вяра в доброто на другия човек", коментира още Лотсън.

Тери Монкаба, изпълнителен директор на Асоциацията на Синдрома на Уилямс, казва за сина си Бен: "Той обича синдрома на Уилямс, защото обича хората и хората го обичат". С правилната грижа и подкрепа тези деца и хората като тях могат да живеят дълъг, щастлив живот, пръскайки радост към непознати, които останалите от нас обикновено пренебрегнат.

Източник: curiosity.com

Снимки: пак там; scarymommy.com

По статията работи: Елиза Трайкова