Как влияе наличието на окситоцин при различни видове животни

Окситоцинът е хормон, отговорен за усещането за любов, за социалното разпознаване и емоционалното обвързване при хора и животни. Освен това се смята, че играе ключова роля при изграждането на доверие между хората.

При някои животни се наблюдават интересни реакции, предизвикани от хормона окситоцин, някои от които са доста изненадващи.

Кучетата отделят огромни количества от „любовния хормон“

Тези животни отделят огромни количества окситоцин, когато са в присъствието на техните стопани. Те получават огромен прилив от хормона всеки път, когато осъществяват контакт с очите на най-близките. Благодарение на повишените нива на окситоцина, кучето следва социалните сигнали на собственика си. Хормонът изглежда оказва влияние върху възприятията на тези животни – върху онова, което виждат, и върху начина, по който преживяват видяното.

Колкото по-дълго едно куче задържи погледа на собствениците си, толкова по-високи са нивата на окситоцин. В действителност, нивата при кучетата са средно пет пъти по-високи от тези на котките.

Маймуните и социалните намеци

Мармозетките и тамарините от Централна и Южна Америка живеят в семейни социални групи. Когато женската забременее, бащата долавя нейните социални намеци. Освен това той започва да трупа килограми от момента, в който тя започне да наедрява по време на бременността.

По това време и при мъжките и женските се смесват различни хормони - окситоцин, естроген и пролактин. Последният е отговорен за кърменето и именно той способства за по-голямата загриженост, след като малкото се роди.

Мармозетките имат зърна точно под ръцете си, като при бащата се наблюдава увеличение именно на тези места, когато женската е бременна.

Изглежда, че само няколко промени в хормоните могат да окажат дълбоко въздействие върху това, което мислим за мъжките и женски видове.

Сурикатите стават още по-общителни и алтруистични

Сурикатите са учебни примери за съвместни социални създания. Те живеят в групи до 50 души, помагайки си взаимно да копаят и пазят дупки. Те се грижат за малките – хранят ги и ги обучават. Но те могат да бъдат още по-приобщаващи. Как?

Двама професори от Университета в Кеймбридж провеждат изследване със сурикати от четири различни групи в резервата на река Куруман в Южна Африка, за да видят ефекта, който нивата на окситоцина оказва върху мангустите.

Онези, които са отделили количества от любовния хормон, прекарват повече време в пазене и ровене на дупки, те са по-малко агресивни, прекарват повече време с малките и им дават повече храна. Но всичко това си има цена – сурикатите с повишени нива на окситоцин, ядат по-малко и некачествена храна.

Някои бръмбари гробари се грижат за новородените си

Бръмбарите гробари са рядък пример за насекоми, които демонстрират родителска грижа.
При този вид, който се среща в Обединеното кралство, както женските, така и мъжките индивиди остават и се грижат за малките. Когато женската е бременна, бръмбарите ще оставят място за ларвите в мъртва мишка, която предварително са заровили за храна и като място за снасяне на яйца. Те правят всичко това за техните ларви, за да пълзят, когато се излюпват.

Ларвите ще просят храна - също доста необичайно за насекоми. Когато са гладни, те използват малките си крака, за да "гъделичкат" родителите си. Двойката посвещава времето си на отглеждането им, като ги храни с с повърната храна от труповете на заровените от тях животни.

Полевките могат да бъдат безразборни

Прерийните полевки са моногамни, а мъжките често показват родителска грижа и защитават своите. От друга страна, ливадните полевки са полигамни - мъжките се чифтосват с много женски и те показват много малко, ако изобщо прояват, родителска грижа и рядко защитават децата си.

Сравнението на тези два вида хвърля светлина върху причините за това. При прерийните полевки (гризачи) индивидите имат много повече вазопресинови рецептори (невронни мрежи, които отговарят за социалното поведение).

За разлика от ливадните полевки (Microtus pennsylvanicus),  други представители - жълтокоремните полевки (Microtus ochrogaster) са моногамни. А причината за това е генът AVPR1A, който отговаря за изработването на хормона вазопресин, регулиращ емоционалното взаимодействие, особено при самците.

Плъховете имат по-ниско кръвно налягане

Проучвания показват, че когато плъховете получават топлина и допир при хранене имат по-ниски нива на кръвното налягане, отколкото младите индивиди, които не получават никаква форма на допир от родителите си. Установено е, че това е резултат от повишен тонус на вагусния нерв ( блуждаещият нерв), което означава, че те са имали по-висок парасимпатичен нервен отговор и по-нисък симпатиков нервен отговор на стимул, което води до по-ниска реакция на стреса.

Редактор: Илияна Кръстева

Източник: bbcearth.com