За "бабините деветини", или как да се отнасяме към опитите за намеса в грижите за бебето

Пътят към ада е осеян с добри намерения, гласи сентенцията, която всеки е чувал, и за чиято правдивост всеки може да намери немалко потвърждения в истинския живот. За съжаление, тази мисъл може да бъде отнесена и към съветите, които получаваме от хора, които не само не ни мислят злото, а напротив – искат да помогнат, предавайки собствения си опит и познания.

Едва ли някой би интерпретирал по друг начин наставленията, които възрастните хора – обикновено родители на родителите ни, ни дават, когато самите ние станем родители и за първи път се изправим пред предизвикателството да отглеждаме и възпитаваме дете. И въпреки това тази намеса от тяхна страна често става причина за сериозни конфликти поради разминаванията във възгледите и - което е по-лошото – не се рядкост случаите, в които тези съвети се оказват неефективни или дори опасни.

Как и къде да поставите границите, отвъд които не бихте искали никой ваш близък или роднина да се опитва да налага мнението си и да прокарва собствените си разбирания за това кое е полезно и задължително като грижа в отглеждането на детето ви? Доколко сте склонни да се доверите на хора, гледали деца преди половин век или повече, и да експериментирате с методи, за които се смята, че са отживелица и които според много съвременни специалисти крият редица рискове?

Между уважението към възрастните и съвременните възгледи при отглеждане на дете

Ако в ранната ви възраст сте били обгрижвани по определен начин, което включва определени хигиенни грижи и начин на хранене, значи ли това, че същите прийоми ще проработят и в отглеждането на вашите деца тук и днес и че съмненията в тяхната безопасност и ползи са силно преувеличени? Как да намерим начин тактично да обясним на своите близки, че държим да отглеждаме децата си според съвременните възгледи, съветите на Световната здравна организация, педиатъра им и собствената си интуиция без да се стига до разцепления в семейството и без да демонстрираме липса на уважение?

Сигурно повечето от вас помнят случая с тримесечното бебе, прието в болница с опасност за живота след домашни процедури по обтриванете на цялото му тяло със сол. Той възроди отново полемиката за безопасността на методите, които се предават като ноу-хау от поколение на поколение, най-често поради настояването на възрастни роднини, че крият доказани и непостижими по друг начин ползи за децата. Всеки родител, озовал се по една или друга причина в болница, вече се е убедил, че когато нещо с детето му не е наред, единственият, който понася отговорността и бива обвиняван от лекарите и обществото, в случай че информацията стане публично достояние, е родителят. Най-често майката. Тя е била посъветвана от баба си или бабата на съпруга си? Това не е от значение – родителят е този, който трябва да знае кое е най-добро за детето му и да приема съвети само от компетентни лица.

Ето защо, независимо от конкретната ситуация в дадено семейство, всяка майка трябва да постави ясни граници за вмешателството, което всички останали хора, с които детето й има родствена връзка, могат да си позволят. Един от най-сигурните (и безболезнени) начини да убедите близките си, че не се съмнявате в добрите им намерения, е да кажете твърдо и непреклонно, че ще координирате всички свои действия с педиатъра на детето. Изказвания от типа на "майките във форумите твърдят, че това вреди" и "не смятам да го правя, защото прочетох много статии по въпроса, в които тези методи са заклеймени като варварски", едва ли ще окажат необходимото въздействие. Напротив - ще бъдете обвинени, че гледате детето си "по интернет" и че отричате опита на поколенията преди вас, които са знаели не по-зле от вас как да гледат деца.

Тук е мястото да кажем, че една от вероятните причини много от съветниците да реагират остро, когато не бъдат послушани и чуят подобни контрааргументи, е, че по този начин им се внушава, че не само не са правили най-доброто за собствените си (пораснали) деца, но са извършили процедури, застрашаващи здравето или дори живота им.

Ще изредим само някои от тях, които продължават да са изключително популярни в нашето общество и да се прилагат от определени групи от него – най-често от хората, живеещи в по-слабо населени места, където народните традиции и обичаи се спазват ревностно, за сметка на модернизацията в начина на живот, достъпа до лекарска помощ и източници на актуална и най-важното достоверна информация.

Най-често срещани грешки при отглеждане на бебето

• Къпане на бебето в солена вода или натриване на кожата му със сол, за което се смята, че намалява неприятния мирис на потта в зряла възраст.
• Къпане на бебето във вода с разтворен в нея жълтък, което ще направи кожата му по-нежна.
• Мазане на бебето с животинска мас след изкъпване, вместо с медицинска козметика, предназначена специално за деликатната бебешка кожа.
• Повиване на бебето в студен чаршаф при висока температура.
• Обтриване с ракия или спирт със същата цел.
• Обтриване на кожата с пепел от дървени въглища, което би трябвало да предотврати окосмяването му като порасне.
• Смесването на водата със захар, за да бъде по-вкусна за бебето.
• Потопяване на биберона на бебето в мед, за да успокои и да заспи по-бързо.
• Даване на малко количество червено вино със същата цел.
• Преминаване от майчина кърма към кисело мляко около третия месец, поради схващането, че кърмата вече не му стига, не е достатъчно хранителна и не отговаря на хранителните му нужди.
• Отбиване на бебето в случай че по някаква причина не е сукало в рамките на едно денонощие, независимо дали майката има кърма, а бебето – желание да суче.
• Поставяне на люспички сапун в ректума при запек.
• Поставяне на листенца мушкато със същата цел.
• Отдръпване на препуциума на пениса (забелване на главичката) при момченцата от двумесечна възраст.
• Включване на ядки на възраст под 12 месеца, за да стане детето по-умно.

Въпреки че е извън контекста, ще цитираме една от най-популярните детски приказки в света – "Алиса в страната на чудесата", и по-конкретно разсъждението на Алиса, когато се озовава в малката стаичка на дъното на заешката дупка и открива шише, на което пише "Изпий ме". Първото, което тя прави, е да провери дали някъде на шишето не пише "отровно", след което казва на глас: "Ако пиеш от нещо, на което пише "отровно", може и да не ти стане нищо, но то ще е случайно". Тъй като не открива никакъв друг надпис, освен "Изпий ме", Алиса решава да опита напитката и… и не се отравя. Ако сте чели книжката или слушали аудиодраматизацията на Балкантон с Елза Лалева в ролята на Алиса, вероятно си спомняте какво се случва? В същия миг Алиса се смалява, ставайки толкова мъничка, че взима мишка за хипопотам.

Защо споменаваме този откъс? Защото до голяма степен същата причинно-следствена връзка може да бъде установена при спазването на горните и подобните им съвети. Може на детето ви случайно и да не му стане нещо или дори да постигнете желания ефект (например да свалите температурата с процедурата по охлаждането с мокър чаршаф, без резкия й спад да доведе до фибрилен гърч). Ако обаче не уцелите дозата (защото за всичко си има доза), ефектът върху здравето му може да бъде негативен и дори фатален (с меда, спирта или обтриването със сол например).

Какво бихме могли да кажем в заключение?

Непреклонност

Трябва да сте непреклонни, когато става дума за здравето на детето ви, и да не следвате нечии съвети в името на семейния мир и за да не нараните нечии чувства.

Информираност

Вероятно вече поне веднъж ви се е налагало да подпишете документ, с който давате своето "информирано съгласие". А колко често действително сте "информирани" и наясно с това, с което се съгласявате? И под информирани не значи само да сте прочели нещо някъде, а да сте проверили източника и да сте обсъдили достоверността му с компетентно лице (педиатъра на детето).

Наблюдателност

Бъдете наблюдателни и да следете за промени в състоянието на детето си, особено когато променяте нещо в грижите, храненето и околната му среда. Трябва да се доверявате на интуицията си и да не правите нищо, което ви се струва рисковано.