Как да постъпим, ако родителите ни отказват специални грижи

Ужасно е човек да разбере, че родителите му не се справят сами у дома, което в повечето случаи включва неподдържани къща и градина, значително влошена лична хигиена, социална изолация, неправилен прием на лекарства или липса на домашно приготвена храна.

Невъзможно е това да не провокира у всеки тревожност, тъй като няма човек, който да не желае родителите му да бъдат здрави и в безопасност. Много често обаче възрастните хора отказват да бъдат настанени в специализирани центрове, където да се грижат пълноценно за тях. Това неминуемо поражда въпроса: Сега какво?

Ето четири неща, които трябва да имате предвид в подобна ситуация.

Започнете с повече помощ у дома

Получаването на помощ и подкрепа у дома може да помогне на родителите ви да се чувстват по-комфортно, без да се налага да полагат много усилия и да променят ежедневието си. Помислете за съставяне на списък на роднините и приятелите, които могат да ви помогнат с пазаруването, почистването и други основни грижи. Можете също да използвате услуги за домашни грижи за възрастни хора.

Бъдете готови за много разговори

Да накараш родителите си да приемат помощ може да бъде трудно начинание. Много семейства често провеждат множество разговори относно грижите, преди да се вземе окончателно решение. В идеалния случай възрастният човек се чувства подкрепен, а не атакуван по време на тези разговори.

Основната емоционална подкрепа трябва да има за цел да поддържа връзката с родителите ви. Добре е да помолите страничен човек (личен лекар, медицинско лице или далечен роднина) да играе „лошото ченге“, докато близък роднина (съпруг/а или дете) играе „доброто ченге“.

>>> Да живееш сам или с близки хора – кое е по-рисково за възрастните хора

Проучете вариантите, ако помощта у дома е недостатъчна

Ако помощта у дома, която сте осигурили, не е достатъчна, следващата стъпка е да проучите вариантите за настаняване в дом за възрастни хора.

Всеки човек има законно право да избира къде да живее (освен ако не е загубил способността си да взима решения). Това означава, че не може да настаните родителите си в дом за възрастни хора против волята им. Всеки човек също има право да избира да поема рискове. Възрастните хора могат да изберат да продължат да живеят в дома си, дори ако това означава, че е възможно да не могат да получат незабавна помощ в случай на инцидент. Трябва да уважавате решенията на родителите си, дори и да не сте съгласни с тях. Изследователите наричат това „достойнство на риска“.

Важно е да разберете гледната точна на родителите си. Слушайте ги. Опитайте се да разберете какво чувстват и какви са притесненията им. Опитайте се да разберете какво е наистина важно за тях. Кучето, уединението вкъщи, срещите с приятели и внуци или нещо друго?

Възрастните хора често са разбираемо загрижени относно загубата на независимост и наличието на непознати в личното им пространство. Понякога семействата дават приоритет на физическото здраве пред психологическото благополучие. Въпреки това трябва да вземете предвид и двата фактора, когато обмисляте прием в дом за възрастни хора.

Изследванията показват, че настаняването в специализиран дом увеличава риска от депресия и тревожност. Поради това е важно родителите да участват в процеса на вземане на решения относно това къде ще живеят.

Някои семейства започват да търсят на по-ранен етап, тъй като често намирането на правилния дом за възрастни хора отнема известно време. След като се спрете на най-добрите варианти, заведете родителите си да се запознаят с обстановката. Ако това не е възможно, направете снимки на стаите, общите части и графика на дейностите.

Една или две седмици престой в дома за възрастни хора може да позволи на родителите ви да се запознаят с обстановката, преди да вземат решението да останат за постоянно.

Проучете възможните опции, ако родителите ви не са способни да взимат решения сами

Ако родителите ви не са способни да взимат решения сами относно това къде да живеят, тогава семейството може да се намеси. За тази цел е необходимо личният лекар да прецени капацитета за взимане на решения на конкретното лице.

Когато човек не е в състояние, може да определи постоянен настойник – обикновено член на семейството или близък приятел – който да взима важни решения относно живота му вместо него.