„Защо нямаш дете“ – думите, които нараняват

Понякога в комуникацията си с околните правим неуместни коментари, често, за да избегнем неудобната тишина. Само да се каже нещо.

И нямаме представа как хората реагират на тези думи. Писателят Надира Ангайл публикува в блога си историите на три жени, които се сблъскват с предразсъдъците на обществото. Прочетете докрай статията, за да разберете колко лесно може да нараним чувствата на другите, без дори да осъзнаваме какво се случва в техния живот.

Жена: 30 години, няма деца

Хората и казват: "Все още нямаш деца?" Нейният отговор обикновено съдържа насилствени усмивки и сдържаност. "Не, още не" - казва тя с тихо. "Е, не чакай вечно. Часовникът тиктака, нали знаеш", казва мъдрецът, преди да си тръгне, доволен от себе си, че е изрекъл такава ерудирана мъдрост. Жената започва да рони сълзи.

Плаче, защото е била бременна 4 пъти и всяка една бременност завършва с аборт. Плаче, защото още в сватбената си нощ, със съпругът й започват да правят опити за зачеване, а вече са изминали 5 години. Плаче, защото съпругът й има бивша жена и тя му е дала деца. Плаче, защото си е направила няколко безуспешни ин витро процедури. Плаче, защото тя отчаяно иска да си направи още едно ин витро, но няма финансови средства.

Плаче, защото съпругът й обвинява себе си, а с тази вина съжителството се оказва трудно. Плаче, защото всичките й сестри имат деца. Плаче, защото една от сестрите й дори не иска деца. Плаче, защото най-добрата й приятелка е бременна. Плаче, защото е поканена на бебешко парти. Плаче, защото майка й продължава да пита: "Момиче, какво чакаш?" Плаче, защото съседката й има близнаци и се държи ужасно с тях. Плаче, защото 16-годишните забременяват, без дори да искат да имат деца. Плаче, защото е невероятна леля. Плаче, защото вече е избрала име на бъдещето си дете. Плаче, защото в къщата й има празна стая. Плаче, защото в тялото й има празно пространство. Плаче, защото тя ще бъде най-добрата майка, но не и сега. Някога, може би.

Жена: 34 години, 5 деца

Хората й казват: "5? Господи, надявам се, че няма да имате повече!" И после се смеят. Жената също се смее, но насила. Тя променя темата, както винаги. За пореден път. Плаче, защото е бременна отново и се чувства така, сякаш трябва да скрие радостта си. Плаче, защото винаги е искала голямо семейство и не вижда защо хората се тревожат толкова затова. Плаче, защото няма братя и сестри и се е чувствала самотна като дете.

Плаче, защото не може да си представи живота без децата. Плаче, защото не иска да бъде жалка. Плаче, защото тя и съпругът й са напълно способни да си позволят да изхранват семейството си, но това не е от значение. Плаче, защото предполагат, че тя е просто безотговорна. Плаче, защото тя е уморена от "смешните" коментари. Плаче, защото хората са груби. Плаче, защото всичко, което иска да направи, е да живее в мир.

Жена: 40 години, едно дете

Хората й казват: "Само едно? Никога ли не сте искали поне още едно?" "Щастлива съм и с едно' – отговаря тя.

Никой никога няма да подозира, че сама, тя плаче. Плаче, защото една бременност е чудо. Плаче, защото синът й все още пита за брат или сестра. Плаче, защото винаги е искала поне 3 деца. Плаче, защото втората й бременност трябва да бъде прекратена, за да спаси собствения си живот. Плаче, защото лекарят й казва, че ако забременее отново рисковете са големи. Плаче, защото иска още едно бебе, но не може. Плаче, защото се бори да се грижи за онова, което има. Плаче, защото съпругът й умира неочаквано и тя не е открила любовта на този етап.

Тези жени са навсякъде. Те са нашите дъщери, приятели, сестри, колеги, братовчедки. Те нямат никаква полза от нашите съвети или мнения. Техните утроби са си техни. Нека се съобразим с това.

Редактор: Илияна Кръстева

Източник: brightside.me