Защо изпитвате вина, когато отсъствате от работа по здравословни причини

Събуждате се и усещате, че не ви е добре. Но трябва да отидете на работа, защото имате много задачи. Припознахте ли се? Не сте единствените, които биха избрали да жертват себе си, за да не натоварват колегите. Според проучване близо половината от работещите хора във Великобритания работят дори когато са болни – феномен, наречен от специалистите презентеизъм (presenteeism). Решението, което ще вземете – да отидете или да си легнете – говори много за характера ви и за мястото, на което работите.

Младите служители по-рядко се разболяват и отсъстват

Служителите на възраст от 16 до 24 години във Великобритания са използвали средно 2,4 дни заради заболяване през 2025 г., сравнени с тези между 50 и 64 години, които са използвали средно 6,2 дни. Проф. Кари Купър, психолог от Университета на Манчестър, изтъква две причини за тази разлика:

• Младите работници са по-склонни да работят на хонорар, макар това да не им носи сигурност.
• По-малко вероятно е да страдат от трайни увреждания или хронични заболявания, както и от проблеми със ставите, които са сред най-често срещаните причини за отсъствие от работа.

Според проф. Купър младото поколение е с по-високи очаквания към работодателя и не прави компромиси със себе си. По-възрастните хора по-лесно се примиряват или отказват от своите желания/ цели, което обаче невинаги е по-здравословно за тях.

„Младите служители много по-често биха избрали да си останат вкъщи, ако се чувстват психически натоварени или изтощени. За тях психичното здраве е не по-малко важно от физическото, за разлика от възрастните, които не му отдават толкова голямо значение“, допълва психологът.

Кои хора не желаят да отсъстват от работа, дори когато имат нужда

Има редица фактори, които влияят на нагласата на един човек за отсъствието му по болест от работа. За някои работата е тясно свързана с тяхната идентичност. Трудовите терапевти наричат това явление „централизация около работата“. Хората, при които се наблюдава феноменът, са по-отдадени на професията си и има по-голяма вероятност да преизпълняват целите. За тях отсъствието, дори и по здравословни причини, може да се усеща като загуба на идентичност. Психологът д-р Одри Танг отбелязва: „Тези хора изпитват силното желание да са на линия. Най-често те работят в сферата на здравеопазването или образованието, където дългът към по-уязвимите и слабите има водеща роля. Споделяли са ми, че биха предпочели да им се случи нещо, за да отсъстват, отколкото просто да си вземат почивен ден, защото са уморени.“

Има и друга група работещи, които просто се страхуват да не изглеждат мързеливи или слаби в очите на работодателя и колегите си и затова не желаят да отсъстват. Характерно за тях е, че обичат да отиват по-рано на работа и че правят всичко възможно да не създадат лошо впечатление.

Влияе ли работната среда на нежеланието да отсъстваме от работа

„Работната среда оказва силно влияние върху склонността на човека да отсъства поради здравословни причини“, казва психологът д-р Тара Куин-Кирило. Когато работният екип е претоварен и в същото време не достигат хора, всеки добросъвестен човек би предпочел да отиде на работа, за да не се наложи колегите му да поемат и неговите задължения. „В токсичната среда вината и срамът са водещи. Там продуктивността е по-важна от здравето и благополучието на служителя. Има организации, в които на хората се внушава, че трябва да работят и да работят, без значение как се чувстват и дали не са изтощени“, допълва Кирило.

Тя подчертава, че именно на такива работни места се поощрява презентеизмът. С други думи, работникът получава похвала и се чувства ценен дори само ако просто присъства физически, макар да е болен или непродуктивен поради натрупана умора. Наблюдавайки поведението на началниците си, и останалите работещи в тази организация започват да вярват, че трябва да ходят на работа, когато са болни, ако искат да бъдат оценени.

Здравословната работна среда би предразположила човека да говори свободно и открито за здравето си и да не се притеснява, когато има нужда да остане вкъщи.

Доверието също е ключов фактор, смятат специалистите. Ако отсъствието на един служител се подлага на съмнение или бива критикувано всеки път, е напълно нормално той да избягва да отсъства. Това според Куин-Кирило е „сериозен червен флаг“ за условията на работа и организационния подход.

Как да разберем, че е крайно време да си дадем почивка

Невинаги е лесно човек да реши дали може да продължи да ходи на работа или е по-разумно да остане вкъщи, за да се възстанови. Едно от основните правила, което може да ви помогне да вземете решение, когато чувствате физическо неразположение, гласи:

При повръщане и/ или диария или повишена температура, останете у дома съответно 48 и 24 часа след отшумяване на симптомите. Така или иначе едва ли бихте работили ефективно в това състояние.

Оттам нататък всяко решение е въпрос на лична и лекарска преценка и зависи от различни фактори. Ако кашляте или сте настинали например, може да решите, че не е проблем да отидете на работа, макар след пандемията от коронавирус работният етикет да претърпя някои промени и все повече работодатели да вярват, че е по-разумно и уважително спрямо околните да работите от вкъщи.

Специалистите са категорични, че психичното здраве не бива да се пренебрегва и третира различно от физическото. “Ако сте болни и не можете да работите, просто приемете този факт. Все пак става въпрос за способността ви да изпълнявате служебните си задължения ефективно и пълноценно, без значение дали страдате от психичен или физически здравословен проблем. Резултатът винаги би бил един и същ – слаба продуктивност“, пояснява Куин-Кирило.

Тя предупреждава работещите хора да бъдат особено внимателни, ако забележат, че работата им пречи да полагат основни грижи за себе си. В случай че не успявате да се възстановите и да се отърсите от напрежението на работа или пък ако не можете да спите добре, помислете дали не е време да си дадете почивка.