Не изглеждате болни: Как „невидимите“ болести могат да повлияят на динамиката на работното място

Изтощени, стресирани, разтревожени, неспокойни, но не изглеждате болни. Това, което колегите виждат, не е отражение на начина, по който се чувствате – било то физически или психически. Алтернативата е да бъдете безгрижни в предизвикателството – крещящо безразличие към това, което всеки изпитва и мисли.

И все пак, като хора, ние преуспяваме благодарение на споделените преживявания – искаме другите да виждат това, което ние виждаме, и да чувстват това, което ние чувстваме. Искаме да бъдем чути. Искаме нашата реалност да бъде тяхна.

В професионалната среда не е по-различно. Без това утвърждение често оставаме разочаровани, с измамни чувства, които водят до ненужно желание да се обясняваме. Или крием автентичните емоции, което ни кара да се чувстваме изолирани.

>>> 9 бързи и ефективни способа да се почувстваме по-спокойни на работа

Отвъд инвалидната количка

Световната здравна организация изчислява, че над 1 милиард души са с увреждания, което съответства на около 15% от световното население. Въпреки това концепцията на понятието остава в образа на инвалидната количка, независимо от факта, че само 2% от хората с увреждания са приковани към помощното средство. Дори думата „увреждане“ е стигматизирана, като мнозина, които определено отговарят на критериите, отхвърлят термина, тъй като не отговарят на стереотипния архетип на увреждане.

Нещо повече, до 80% от уврежданията са невидими – не се забелязват веднага от необученото око. Но тази невидимост далеч не е суперсила. Всъщност невидими състояния, като рак, неврологични, алергични, ендокринни, мускулно-скелетни и хематологични заболявания, често са масово неразбрани. Неуловимостта, която ги обгръща, може да намали социалната подкрепа и утвърждаването, а тяхната дългосрочна природа може да доведе до умора у другите.

Психиката има значение

Ситуацията е вероятно по-лоша за хората с психични заболявания поради добавената, неоправдана стигма, която често прави засегнатите по-склонни да прикриват това, което е невидимо за другите. Този съзнателен опит да се скрие ежедневната реалност е допълнителна тежест за психичното здраве.

Въпреки че психичните разстройства са най-рядко декларираната причина за неявяване на работа, те са третото най-често срещано професионално заболяване, което представлява половината от всички отсъствия по болест (двойно повече от физическите заболявания).

Поради това прикриване често не успяваме да разберем случаите, когато психично заболяване е в основата на промени в поведението, лошо представяне и конфликти с колеги. Поради това прикриване, често пропускаме да предложим подкрепа, която би могла да има огромно въздействие върху благосъстоянието на засегнатия човек.

Сблъсъкът

Незабележимите заболявания може да повлияят на начина, по който хората гледат на останалите, което пък може да доведе до обтягане на взаимоотношенията на работното място. От една страна, това може да провокира лекомислени пренебрежения - „кралица на драмата“, „примадона“, „търсеща внимание“. Всеки ги е чувал и преди, мислил ги е и може би дори ги е изричал. От друга страна, човекът, към когото са отправени тези определения, може да види другите като безчувствени, подли и злобни. Нито едно може да не е точно описание за участващите лица, но все пак, по този начин, болният може постепенно да се отчужди, натоварен с чувства на вина и срам.

Невярването и постоянният натиск за легитимиране на здравословното състояние могат да предизвикат негодувание и понижено доверие между колегите. В резултат на това сплотеността и ефикасността на екипа често страдат, като съвместните стратегии се избягват или изоставят, а вътрешните комуникации се ограничават.

Да кажеш или не

Скорошен доклад, обхващащ три международни фирми, документира, че 30% от служителите имат увреждане, но само 3,2% от тях са декларирали здравословното си състояние. Да заявиш това, което би могло да се скрие, е трудно решение, пред което мнозина се изправят. Това е балансиращ акт между получаване на подкрепа и изправяне срещу дискриминация и може да се приеме като невъзможен избор, основан на страх.

>>> Служители с увреждания крият здравословните си проблеми от своите работодатели

Разкриването повдига често срещани въпроси като: „Ще ме наемат ли?“, „Ще загубя ли доверието в мен?“, „Ще си помислят ли, че не мога да се справя с повече отговорности?“. Разкриването е риск. Личната цензура може да бъде емоционално изтощителна и социално изолираща.

Намаляване на тежестта на незабележимите заболявания

Експертите препоръчват четири начина за намаляване на тежестта на невидимите заболявания на работното място.

1. Проява на загриженост

По-малко очевидно от отварянето на вратата за човек в инвалидна количка е да знаете как да подкрепите колега без помощни средства, сигнализиращи нужда. Бъдете наясно с хората около вас и тяхното състояние. Обърнете внимание на моментите, когато изглеждат отчуждени, уединени или уморени. Проявете искрен интерес. Предложете да ги изслушате – това е проява на загриженост и ще насърчи реципрочно поведение. Неизменно границите са необходими и това трябва да стане, без да жертвате собственото си благополучие. Въпреки това осъзнаването и състраданието могат да помогнат за изграждането на силни работни взаимоотношения.

2. Интерес към работата на другите

Позиционирайте се като лидер и съюзник. Проявявайте интерес към работата на вашите колеги и обсъждайте техните победи и борби, като същевременно сте прозрачни за вашите собствени. Освен насърчаването, предлагайте сътрудничество по проекти. Тези действия ще ви отличат като надежден съюзник с авторитет и влияние, а също така ще разкрият уважението ви към чуждия опит.

3. Равни условия

Оценявате ли колегите си по начина, по който вие самите желаете да бъдете оценявани? Помислете как бихте искали да се отнасят с вас и какви условия се надявате да имате, когато се сблъскате с болест. След това неформално ги съобщете на ръководството, което ще демонстрира вашия ангажимент и ще се покажете като напредничав служител.

4. Адекватно поведение

Не омаловажавайте болестта на колегите. Неприветливите коментари може да са забавни в момента, но те само ви карат да изглеждате зле. Имайте предвид личната и професионалната жертва, с която може да се сблъскате при обвинения в сплашване, тормоз и дискриминация.