Защо дезинформацията е толкова привлекателна за хората

През последните месеци стана обичайно да попадаме на статии за хора, които са починали вследствие на COVID-19, след като за отказали да се ваксинират поради дезинформацията за ваксините. С нарастващия брой на подобни истории потенциално смъртоносните последици от широко разпространената невярна информация стават все по-ясни.

Дезинформацията за COVID-19 допринася за увеличението на броя на смъртните случаи. Досаден е въпросът как са се развили тези последици въпреки усилията за коригиране на невярната информация. Държавните и академичните издания многократно развенчават дезинформацията за COVID-19, когато тя се появи, но вярата в грешните твърдения остава.

Защо коригирането на дезинформацията често се проваля?

Фактът, че вярата в дезинформацията може да продължи, след като е била опровергана, е известен, но изследователите все още проучват защо се случва. Въпреки че много фактори вероятно допринасят за това. Eдин от тях е честата способност на невярната информация да предоставя на хората ново усещане за сигурност или разбиране.

Хората обичат да знаят причините за събитията по света. Когато дезинформацията предоставя усещане за причинност, хората използват неверните данни, за да разберат причината за възникването на свързани събития. Например за тези хора, които вярваха, че Доналд Тръмп има огромна подкрепа и че ще спечели изборите за президент в САЩ, загубата му доведе до несигурност относно възможността да се случи това. Дезинформацията, че изборите са били нагласени, предлага причина за случилото се, което би могло да намали тази несигурност.

Желанието за разбиране на причинността превъзхожда ли истината?

Последните проучвания, проведени от учени от Щатския университет в Охайо, показват, че желанието на хората за разбиране на причинността може да ги накара да се противопоставят на коригирането на дезинформацията. Когато невярната информация, предоставяща данни за причината, бъде коригирана, хората я възприемат като заплаха за тяхното разбиране за събитието, което се оказва неприятно преживяване. Поради това те се чувстват мотивирани да поддържат собственото си разбиране за причините. Най-простият начин да направят това е да пренебрегнат коригирането и да продължат да вярват на дезинформацията.

Изследователите откриват подкрепа на тези твърдения в няколко проучвания. В едно от тях на участниците е съобщено за пожар, който се предполага, че е възникнал в склад. Тъй като учените искат да изолират ролята на причинността, използват измислено описание, тъй като то не трябва да съдържа объркващи фактори като предварителни знания или нагласи.

Първоначално на участниците е казано, че пожарът е резултат от небрежно съхраняване на запалими материали в странична стая (дезинформация). След това те са разпределени в две групи на случаен принцип. При първата група дезинформацията е коригирана с факта, че в страничната стая не са съхранявани горими материали. При втората първоначално предоставените данни са допълнени с информация, която не е от значение за причината на пожара – кой е съобщил за пожара. Следователно разбирането на участниците за причината за пожара е застрашено само от първата корекция, но не и от втората.

Коригирането на дезинформацията кара участниците да изпитват значително по-голям дискомфорт, което предсказва, че ще продължат да вярват на първоначално предоставената информация, макар и грешна. Тези участници, които са изпитали по-високи нива на дискомфорт, са по-склонни да пренебрегнат корекцията и да продължат да вярват на дезинформацията, отколкото тези с по-леко неразположение.

Следователно изглежда, че участниците са били мотивирани да запазят своето разбиране за случилото се. Когато това разбиране е застрашено от корекция, те се чувстват неудобно и я отхвърлят, за да намалят дискомфорта.

Прочетете още:

Как да разпознаете фалшивите научни новини

Как коригирането може да бъде по-ефективно?

Изследователите проучват дали този процес, предизвикан от дискомфорт, може да бъде прекъснат, за да бъде коригирането по-ефективно. А именно, ако хората могат да бъдат убедени, че изпитването на дискомфорт в отговор на коригиране на дезинформацията всъщност е нещо добро, това може да им попречи да се стремят да премахнат неудобството.

В отделно проучване всички участници получават версията на съобщението, която съдържа корекцията на дезинформацията. Инструкциите, получени преди съобщението, са манипулирани. На една част от участниците е казано, че дискомфортът при среща с противоречива информация е нещо добро – това означава, че човек не прави прибързани заключения въз основа на непълна информация. Останалата част от участниците не получават тази инструкция.

Тези, на които е казано да гледат на дискомфорта положително, са по-малко засегнати от коригирането на дезинформацията и също така вярват по-малко в неверните данни от останалите участници. Тези резултати предполагат, че интерпретацията на хората за дискомфорта може да бъде променена, което от своя страна може да промени начина, по който хората гледат на корекциите.

Разрешим ли е проблемът с дезинформацията?

Въпреки че продължаващото влияние на дезинформацията изглежда като неразрешим проблем, хората, които се борят с нея, не са безсилни да я спрат. Могат да се разработят средства за повишаване на ефикасността на корекциите. За тази цел вероятно е необходимо първо да се установи защо хората са устойчиви на коригирането на невярната информация. Причините за това могат да са различни при отделните популации.

Ако дискомфортът намалява желанието за приемане на коригирането на дезинформацията, вероятно има много фактори, които допринасят за това, но и много начини да се предотврати. Проучвайки тези въпроси по-отблизо, учените могат да помогнат за намирането на решения на това нарастващо предизвикателство.