Как да разпознаете фалшивите научни новини

Много са причините, поради които историята за дадено научно откритие или постижение може да се окаже съмнителна или противоречива. Има хора, които се възползват от сложността на което и да е направление в науката, за да извлекат полза. Понякога самите автори на материали не могат да различат кое е истина и кое – лъжа, а сред политиците има такива, които боравят с фалшиви научни твърдения, за да укрепят позициите си.

Ако научната хипотеза звучи твърде хубаво, за да е истина, прекалено налудничава или удобно се използва за подкрепа на дадена спорна кауза, е напълно нормално човек да иска да провери нейната обосновка.

Предлагаме ви 6 съвета, с които бихте могли да „отсеете“ подкрепените с факти и доказателства научни теории от онези, които нямат тежест и стойност.

Как можем да разпознаем истинската научна новина от фалшивата?

Съвет №1: Търсете информация дали докладът или резултатите от изследването са съгласувани и одобрени от други учени в същата област (peer review)

Учените разчитат на специализираните издания, за да споделят своите открития. Така те разкриват пред обществото какво са постигнали и как. След като се убедят в резултатите от своите проучвания, те изготвят ръкопис и го изпращат до научно списание или вестник. След това редакторите го предават на други двама експерти с достатъчно опит и познания в съответната научна област. Те имат правото да отхвърлят ръкописа или да го върнат на изследователския екип за по-задълбочен анализ или експерименти. Описаната процедура се нарича „peer review“ или преглед от експерти от същото научно направление.

Изследванията, публикувани в списания, преминали такъв преглед, се считат за надеждни и достоверни. Всяка година около 2800 специализирани издания публикуват средно 1,8 милиона научни доклада. Броят им непрекъснато расте, а информацията в тях се актуализира. Ако попаднете на статия в подобно списание, можете да сте спокойни, че няма да бъдете подведени.

Освен това, всяко издание има своя политика на проследяване на материала. В случай че след неговото публикуване, бъдат открити грешки или несъответствия, екип от експерти информира надлежно авторите му.

Добре е да бъдете бдителни и по отношение на времето на изчакване на научния труд. Ако месеци наред той не бъде публикуван в списание, където се разрешават само предварително прегледани статии, с право можете да бъдете скептични. 

Кризата с COVID-19 кара експертите да търсят бързи отговори за опасния коронавирус, да направят още и още изследвания, да предложат алтернативни форми на превенция и лечение. Сървърите, на които се изпращат техните научни трудове, се препълват, при това често с необосновани и недоказани теории. Настъпи момент, в който стандартите за качествен и подробен преглед станаха жертва на спешната нужда от научни открития, които биха могли да спрат пандемията.

И последно предупреждение: Следете дали материалите, които четете, не са публикувани в така наречените „издания хищници“, които изискват от авторите само да заплатят такса, за да бъде публикувана научната им статия. Всичко, което четете от такива източници, трябва да бъде посрещнато с немалка доза скептицизъм.

Съвет №2: Оставете настрани личните си предразсъдъци

Признайте пред себе си, ако страдате от предразсъдък, който ви кара да предпочитате една гледна точка или позиция пред друга. Дори в случаите, когато тя се окаже неправилна.

Евристика на достъпността

Ние, хората, сме склонни да вярваме повече, отколкото трябва, на собствените си спомени и личен опит. Трудно ни е да прегърнем и разберем новите идеи или теории. Психолозите наричат това качество „евристика на достъпността/ наличността.“ При определени обстоятелства тя е полезен инструмент, когато трябва да вземем бързи решения и нямаме време да анализираме сериозно голям обем от информация. Тази човешка склонност обаче се отразява негативно на умението ни да проверяваме фактите.

Склонност към очебийното

Живеем във времена, когато информационният поток е непрекъснат и всеки се стреми да изпъкне сред останалите с по-впечатляващо, но обикновено по-малко вероятно, изказване. Тук се наблюдава още една проява на човешкия характер – склонността да придаваме по-голямо значение и да вярваме повече в онова, което чуваме най-често или ни се представя по най-яркия възможен начин. Това е причината, поради която започваме да подкрепяме пресилените твърдения и да се доверяваме на твърде самоуверените политици, а не на предпазливите учени.

Склонност за потвърждаване

Всеки от нас е склонен да повярва на думи, които подкрепят неговите собствени убеждения. Жертви на склонността за потвърждаване са например противниците на теорията за климатичните промени и антиваксърите, които предпочитат да търсят доказателства в защита на своята позиция, вместо да приемат всички факти, изтъкнати от научни експерти.

Съвет №3: Корелация не е равносилно на причинно-следствена връзка

Наличието на връзка между две неща не означава непременно, че едното причинява другото.
Ако проучване гласи, че хората, които живеят по-дълго, пият повече червено вино, това не означава, че чаша вино всеки ден ще ни осигури дълголетие. Напълно е възможно просто любителите на ароматната напитка да са по-богати и да могат да си осигурят по-качествени здравни грижи. Тенденцията може да се открие и във всяка новина, свързана с начина на хранене.

Съвет №4: Как се провеждат клиничните изпитвания?

Ако клиничните изпитания са върху хора, проверете дали има контролна група, която е приемала плацебо препарат. Това би означавало, че доброволците са разделени на случаен принцип на два „ръкава“ – такива, които получават реалното лекарство и такива, които приемат фалшиво, наречено плацебо. Това е начинът, по който изследователите могат да бъдат сигурни, че наблюдаваният ефект е резултат от истинския медикамент, а не от плацебо.

Най-добрите възможни изпитвания са така наречените двойно слепи изпитвания (double blind), при които нито участниците, нито експериментаторите знаят кой получава тестваното лекарство и кой – плацебо.

Мащабът на изпитанието също е от голямо значение. Колкото повече са доброволците, толкова по-бързо учените ще могат да изчислят безопасността и ефективността на препарата, както и дали той повлиява по различен начин подгрупите в изследването. Понякога броят на участниците може да достигне хиляди. Ако обаче те са твърде малко, експертите трябва пояснят как са постигнали статистическата значимост на своите данни, а оттам и надеждността, за която претендират.

Обърнете внимание, че всяко проучване, което касае здравословен проблем, е изпитано върху хора. Фактът, че определен медикамент е ефективен върху плъхове или мишки, не означава, че ще помага и на човека.

Съвет №5: Науката няма нужда от ничия външна подкрепа

За един политически дебат са нужни двама души на противоположно мнение. При науката не е така. Когато медиите се намесят и опитат да тълкуват обективността на научна теория или изследване, тя страда.

Съвет №6: Медиите невинаги целят прозрачност и обективно представяне на информацията

За да привлекат вниманието на своите зрители или слушатели, сутрешните блокове имат нужда от по-вълнуващи новини, от нещо различно и нечувано. Коректността невинаги е техен приоритет. Голяма част от научните журналисти правят всичко възможно да предадат ясно и недвусмислено всяко ново проучване или откритие, но повечето специализирани медии са с развлекателна, а не образователна, насоченост.

Бъдете нащрек с продукти или процедури, чието описание или реклама звучат твърде обещаващо. Търсете доказателства и факти. Бъдете скептични. Замислете се за мотивацията, която движи ключовите играчи.

Ако продължавате да бъдете подозрителни по отношение на новина в медийното пространство, проверете информацията, като прочетете оригиналното изследване в специализирано научно издание.