Д-р Гугъл невинаги може да ни излекува, или как да се предпазим от фалшивите здравни новини

Кейси Герен работи като здравен репортер и редактор от десет години и е отличена с много награди за своя професионализъм. Въпреки това тя признава, че е имала моменти, когато се е тревожила твърде много за себе си и своето здраве, водейки се от прочетеното в интернет. Дали крампата на крака е безобидно състояние или се дължи на кръвен съсирек? Тремор ли получава или причината е в повечето чашки кафе за деня? Главоболието дали не е симптом на COVID-19? Кой от нас не си е задавал такива въпроси някога?

Кейси Герен пише статии на здравна тематика, на които почти всеки човек може да попадне, ако търси причини за състоянието, в което се намира. Благодарение на натрупания опит като автор на публикации, но и като читател, самата тя по-лесно навигира в безкрайния океан от информация и може да разпознае фалшивата от вярната.

Трудно можем да се въздържим да не потърсим информация за симптомите си в Google. Смятате ли, че хората трябва да спрат да го правят?

Категорично не. Всички ще продължим да го правим, защото е толкова лесно и понякога наистина полезно. Но има случаи, когато това може да бъде опасно и да предизвика тревожност. Дори аз, като човек, който си изкарва прехраната с търсене на информация по различни здравни въпроси, понякога се поддавам на написаното от недостоверни или непроверени източници.

В никакъв случай не призовавам хората да не използват търсачката в Google. По-скоро бих искала да им помогна да го правят разумно. Да ги науча да проверяват прочетеното и да разпознават надеждните от фалшивите сайтове за здравни новини.

Защо е толкова важно да разберем какво означава наистина терминът „хипохондрик“?

Тази дума се използва прекалено често, с нея дори се злоупотребява. Ние обаче в повечето случаи не я свързваме с онова, което тя наистина означава – тревожност, свързана със здравословното състояние. Когато чуе „хипохондрик“, човек вероятно си представя някой, който е убеден (без да има причини за това), че страда от всяко възможно заболяване и не излиза от лекарския кабинет, докато не му бъде поставена диагноза. Подобно схващане не само заклеймява част от хората, но е до голяма степен погрешно. Тревожността, свързана със здравето, невинаги се изразява по този начин. Моята също.

Психолозите разкриват, че хипохондрията дори е премахната от Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства и е заменена с две други нарушения на психичното здраве, които касаят страха и фиксирането върху определено тежко заболяване и проявата на соматични симптоми. И двете могат да се проявят напълно различно.

Важно е да уточня също така, че, както и много други психични разстройства, тревожността за собственото здраве може да е силно или слабо изразена, да се отключва рядко или да ни съпътства в ежедневието.

Каква според Вас е ролята на медиите? Успяват ли да информират населението по здравните теми, без да всяват страх или паника?

Смятам, че медиите имат ключова роля в разпространението на здравна информация, тъй като много хора нямат възможност да си осигурят безплатна и същевременно качествена здравна грижа. Истината е, че те получават отговори на своите въпроси най-вече от телевизионни предавания, репортажи, новини, както и от списания и социални медии. Затова е важно съдържанието в тях да бъде проверено. За съжаление, често попадаме на фалшиви новини, несериозни напътствия, отправени в социалните мрежи, и гръмки заглавия, които разкриват само част от истината.

Медиите могат да бъдат неизчерпаем и безценен източник на информация или безпощаден подстрекател към погрешни действия. Хората трябва да се научат да разчитат правилно всичко, което им се поднася от телевизионния екран или в интернет. За целта е нужно първо да разберат как се създава здравно съдържание, кои са всички стъпки от проучването до излъчването му, как се споделя и за какво трябва да внимават, особено, когато някой засвидетелства прекалено голяма загриженост за нашето здраве.

Какво бихте посъветвали хората, които ежедневно попадат на чудодейни начини за по-пълноценен живот и здравословен живот?

Да бъдат скептични. Разбира се, не всеки съвет за собственото ни здраве и благоденствие трябва да бъде подплатен с научни доказателства. Понякога можем да се доверим и да приложим някои от тях, само защото ни карат да се чувстваме по-добре. Ако обаче човек реши да приема медикамент, за който само е чувал или чел, е изключително важно най-напред да потърси надеждна информация (най-добре изследване), която да доказва положителния му ефект. Невинаги „естествен“ или „природен“ означава „безопасен“. И невинаги твърденията на непознати хора имат тежестта на проверените, документирани данни. Ако пък някой се опитва да ни убеди, че дадено средство ще ни излекува от всяка болежка, той най-вероятно сме попаднали на измамник.