Да бъдеш или да не бъдеш веган, или защо веганството има лоша репутация

Хората обичат да се оплакват, че веганите са дразнещи: проучване показва, че само наркоманите провокират такава степен на ненавист. В момента психолозите се опитват да разберат защо, а изводите досега сочат, че причините зад тази омраза са до известна степен ирационални.

През юли 2019 г., с конска опашка и потник с анти веган послания, британецът Гатис Ладжнис се появява на пазар в Лондон и започва да яде сурова катерица. Във видеата от странната случка се вижда как протестиращият захапва косматото тяло на катерицата, докато шокираната тълпа очаква силите на реда да го арестуват. От устата му се лее кръв. В един момент случаен зрител от тълпата му задава въпроса: "Защо го правиш?"

Този елементарен въпрос се оказва очудващо труден за отговор.

С набирането на популярност, веганският начин на живот събужда все по-активно една вълна на обществена язвителност. Да бъдеш веган, или да не бъдеш веган; дя ядеш месо или да не ядеш месо: неоекзистенциалният въпрос се превърна в бойно поле, където страстните месоядни и веган активисти прилагат тактики с примамващо вкусни заглавия. Станахме свидетели на грабежи - кражби на свине. Видяхме и публични резбарски изяви с кокали от елени. Видяхме и голи протестъри, омазани с кръв. Провокативни сандвичи и какво ли още не.

И въпреки че несъгласието е част от човешката природа, буйният гняв и ревностната омраза, която веганството провокира, ни се струва нелогична, някак против очакваното ниво на протест срещу стандартите. Проучване показва, че наркоманиите и веганството са стигматизирани в еднаква степен, където най-зле приеманите вегани са тези, които посочват като причина за начина си на живот желанието им да спрат жестокостта към животните. Като приемаме, че повечето от нас биха се радвали да станат свидетели на по-малко страдания в животинската таксономия, логично си задаваме въпроса защо отправяме толкова неприязън към тези, които се стремят към това?

Ако се осмелите да попитате, веганофобите имат доста широк спектър от разумно звучащи причини в готовност за отговор. И почти толкова нелепи. Първото, което ни се набива на очи, е лицемерният аргумент, че веганите също цапат ръцете си кръв, където жертвите им са растителният свят. Друг полуабсурден довод е екологичната цена, която плаща земята за производството на авокадо, както и всичките жертви, които мишките дават при жъненето на растителната реколта.

От друга страна, веганите са доста упорити във вярата си и това понякога провокира обществен смут. В Обединеното кралство веган протестър неотдавна заяви, че отказва да използва обществен транспорт, за да не участва в убийството на случайно прегазени злополучни насекоми.

Друг популярен аргумент е свръхсамодоволството на веганите, или както гласи шегата: "Как можете да разпознаете веган на вечерно парти? Не се притеснявайте! Той сам ще ви каже." Наскоро рапър отмени концерт след като една от участващите певици настояваше за забрана на консумацията на месо в заведението.

Въпросът, който остава да си зададем, е: това ли са наистина причините мнозина да питаят ненавист към веганството? Не сме убедени. Не малко психолози оспорват тази гледна точка, като според тях широко разпространеното негодувание срещу веганството се простира далеч извън факторите на съзнателните ни въприятия, стъпвайки върху дълбоко вкоренени несъзнателни предразсъдъци.

Ханк Ротбергер, социален психолог в униниверситета "Белърмин", Кентъки, е категоричен, че всичко се корени в отговора на въпроса "как да продължим да ядем месо?"

"Живеем в епоха, в която има все повече и повече аргументи, книги и доказателства защо консумацията на месо е вредна. И въпреки това, поведението ни не се е променило кой знае колко", казва Ротбергер. Психологът посочва, че през 2018 САЩ удря върха на класацията за най-голяма консумация на месо на глава от населението.

"Това, което се опитвам да разбера, е как хората рационализират това поведение и продължават да се чувстват добре?" Според Ротбергер, да продължиш да ядеш месо след всички налични антиаргументи изисква сериозна психологическа гимнастика. За късмет мозъците ни са изключително хитри в предпазването ни от реалностите, които не искаме да приемем. И разполагаме с много психологически трикове на разположение.

Ако седнете да ядете пъстърва с пържени картофи пред любимата ви златна рибка вкъщи, или се нахвърлите върху заешкото задушено момент след като сте гледали хаштагове #rabbitsofinstagram, по всяка вероятност изживявате така нареченият "когнитивен дисонанс". Това явление се случва когато човек възприема две несъвместими гледни точки и предприема действие в рамките на една от тях. В този случай любовта ви към животните се сблъсква с възприятието, че е нормално да ги изяждате.

Някои психолози наричат това явление "парадокса на месото", макар да има и по-ярка формулировка на понятието - "морална шизофрения".

Напрежението, което това явление ни създава, може да ни накара да се чувстваме стресирани, раздразнителни или нещастни. И вместо да се справим с проблема като променим вижданията или поведението си, съвсем нормално е да прехвърлим вината за емоциите са на нещо коренно различно без дори да осъзнаваме, че го правим. За пример - когато борсов агент претърпи загуби в дадени инвестиции, често обвинява мениджъра си за загубата. Така агентът продължава да смята, че взима отлични решения.

В случая с консумацията на месо Ротбергер споделя, че ползваме около 15 стратегии, позволяващи ни да се справяме с "парадокса на месото". Някои от тях включват преструването, че месото няма нищо общо с животните; умишлено невежество по въпроса как се произвежда месото, подпомогнато от детските анимации на щастливи ферми, с които свикваме още от деца.

За нещастие на явлението, повечето от стратегиите се оспорват успешно от веганите.

Според Ротбергер хорат не възприемат яденето на месо като идеология. Доминиращата група от хора, консумиращи месо по целия свят, помага на всеядните да избегнат идеята, че яденето на месо е въпрос на избор - защото всички останали ядат. И когато веган се появи на вечерно парти се налага да излезем от удобната общоприета хранителна категория, включвайки се към категорията на ядящите месо. Чрез самото си съществуване веганите провокират хората да се конфронтират с когнитивния си дисонанс - и точно това ги дразни.

Един добър начин за разрешаване на когнитивния дисонанс е като разсъждаваме как да излезем от него.

Десетилетия на психологически проучвания сочат, че когато вземат решения, хората са склонни да се насочат към предпочитания вариант, тъй като могат да измислят разумно звучащо оправдание за решението си. От друго проучване става ясно, че участниците, които се стремят да вярват, че ще бъдат успешни в дадена област, си припомнят само успехите, които са имали до момента, тенденциозно отхвърлящи от паметта си миналите си провали. По този начин участниците си създават аргумент, с който подкрепят вярването си.

В случая с консумацията на месо мотивираното разсъждаване води хората до измисляне на обяснение защо яденето на месо е правилното решение. И едно от обясненията е, че веганите са антагонистите в психологическия ни филм.

В проучване, ръководено от Джулия Минсън, психолог в университета в Пенсилвания, се изследват възприятията към веганите и участниците трябва да посочат три думи, с които ги асоциират. Малко под половината от респондентите посочват негативни думи, а за всеобща изненада 45% посочват дума, свързана със социалните им характеристики. Тоест веганите биват асоциирани с понятията "странни", "арогантни", "проповядващи", "войнствени", "наежени", "глупави" и изненадващото "садистични".
Репутацията на веганската диета въобще не се подобрява от факта, че последователите й се смятат за превъзхождащи всички останали. И другата истина е, че повечето от нас са съгласни с тях: в това се корени и голяма част от враждебността към тях.

В синхрон с това възприятие, колкото по-праведни респондентите си представят вегетарианците в проучването, толкова по-неприятни думи използват в описването им.

"Има много изследвания по темата защо не харесваме членовете на групи, превъзхождащи ни морално или групи, които обществото не одобрява", твърди Беноа Монин, психолог от университета "Станфорд", също участващ в проучването на асоциациите. "Но за най-интересно намирам явлението как не одобряваме хората, взели решение да станат членове на такива групи съвсем съзнателно.

Има изключително много доказателства, че се чувстваме заплашени от хора със сходен на нашия морал, готови да стигнат по-далеч от нас и да прескочат готовността ни да се движим наравно с тях. Изводът е, че страхът ни да бъдем съдени за решенията си далеч надхвърля уважението, което изпитваме към превъзхождащите ни.

В последващо проучване екипът кара някои от участниците да помислят каква оценка на моралните си принципи биха получили от страна на вегетарианците, и в последствие да оценят моралните принципи на самите вегетарианци. Друга част от участниците трябва да дадат същата оценка, но в обратен ред. Оказва се, че тези, които първо се оценяват от гледната точка на вегетарианци асоциират вегетарианството с по-негативни думи.

Интересно е, че според Монин страхът от укор е толкова убедителен, че вегетарианците дори биват съдени по-остро от веганите. "Те се съгласяват, че има нещо неправилно в практиката да отглеждаме животни за собственото си изхранване, но по-лошото за тях е, че се налага да се изправят пред хора, които практически се борят срещу този парадокс повече от тях самите."

И те са прави да се страхуват. Проучване показва, че веганите възприемат вегетарианството като лицемерие. Според Ротбергер дерогацията "да правим по-добро" може да е начин на отклоняване на вниманието ни от собствените ни несигурни решения и начин за успокояване на неприятните емоции, които когнитивният дисонанс създава у нас.

Откритието също обяснява защо етичните вегани и вегетарианци се оказват по-големи дразнители за всеядните от тези, които въприемат този начин на живот поради здравословните му предимства.

"Много трудно е да кажем "Не мисля, че е готино да бъда съучастник в система, подкрепяща клането на животни", но сте свободни да правите каквото смятате за добре и аз не съдя решенията ви", казва Монин. Оказва се, че аргументите за отказа от консумацията на месо, несвързани с морални норми, са много по-малко утежняващи. Например да кажем, че сте веган на база ваш личен опит или изживяване - израснали сте във ферма, писнало ви е от месо и напълно съзнателно взимате решението да спрете.

По ирония на съдбата, поради точно тези психологически предразсъдъци веган рекламите, фокусирани върху страданията на животните като причина да се обърнем към този начин на живот, могат да имат противоположен ефект. Някои хора могат да реагират положително и да се откажат от месото, но тези, които отказват да променят хранителната си диета дават всичко от себе си, за да намерят правдоподобни оправдания за избора си - водещи ги директно към входната врата на съседния месарски магазин.

Следващият път, когато антивегетариански активист, ядящ несготвена катерица разбуни заглавията, мислете така: някъде дълбоко в себе си той може да обича животните, прекрачайки всякакви граници в опит да го скрие.