Жозефин Бейкър и пътят й от екзотичните танци до активизма

Известната цветнокожа звезда Жозефин Бейкър тръгва буквално от нулата - от танцьорка до активист, защитаващ гражданските права. Тя е красива, дръзка, провокативна и талантлива. Облякла само оскъдно облекло, Жозефин често разтърсва сцената. "Тя винаги казва, че няма невъзможни неща" — споделя Бенета Джулс, директор на африкански и афроамерикански проучвания в университета на Калифорния. Бенета дори пише книга, наречена "Джозефин Бейкър в изкуството и живота. Иконата и имиджа." Споделя още, че Бейкър е била способна да върши неща, които надминават времето си, тъй като е смятала, че никога няма да се провали.

Жозефин е родена на 3.06.1906 година в Мисури. Като дете не дава никакви знаци за това, че ще се превърна в толкова голяма звезда. Детските й години са белязани от насилие и бедност, а когато е тийнейджър е принудена да живее на улицата и да оцелява, ровейки в кофите за боклук. И все пак, именно животът на улицата й дава таланта, който пък от своя страна я отнася в сърцето на Харлем Ренесанса в Ню Йорк. На 19 години е забелязана от мъж, който търси талантливи чернокожи момичета за изпълнение на ревю в Париж. С обещание за 1000 долара на месец, Бейкър заминава за Франция и никога повече не поглежда назад.

Присъствието на Бейкър на парижката сцена е повече от феноменално. Никой не е виждал подобно нещо преди тя да се появи там. На 2 октомври 1925 г. тя дебютира в "Revue Nègre" в театъра на Шанз-Елизе. Облечена само с перли и пера, тя докарва публиката до екстаз.

Бейкър се потапя в новия си живот, активно изучавайки френски, италиански и руски. И никога не се отказва от странностите — домашният й любимец е леопард. Това че е знаменитост обаче не я предпазва от тогавашния расизъм. По време на едно от турнетата й през 1951 година множество хотели и ресторанти не я допускат да мине през вратите им. Тя повдига обвинение срещу тях и в резултат на това губи гражданските си права за повече от десетилетие.

Записва се в армията и дори участва във Втората световна война като част от френските военновъздушни сили. С помощта на Робърт Кенеди се завръща в САЩ през 1963 година. Пищните пера, смелият грим и сценичните тоалети ги няма. Вместо това Бейкър излиза на сцената с униформа на военновъздушните сили, очила и дори специална прическа. По-късно е поканена да държи реч във Вашингтон. Там тя споделя — "Винаги съм избирала трудния път. Никога лесния. И през всички години се опитвах да го изгладя, за да бъде по-лесен за онези, които ще минат по него след мен. Искам всички да имате шанса, който получих аз."

Жозефин наистина има големи шансове. Много години преди Анджелина Джоли, Жозефин осиновява 12 деца от всички краища на планетата, като по този начин иска да каже на света, че между расите трябва да има разбиране и хармония.

"Тя имаше перфектната комбинация от харизма, излъчване, поведение и винаги показваше любовта си към народа. От дете до момента на нейната смърт, тя се опитваше да направи живота по-лесен за нас — тези, които ще го изживяваме след нейното съществуване. Гордея се, че го направи.", споделя Бенет Джулс.