Науката отговаря: Как брейк танцьорите поддържат добър баланс

През лятото на 2024 г. в Париж се проведоха Олимпийските игри, в които за първи път бяха включени и брейк танците. За тях са характерни ритмичните движения с краката, отскачането, стойката на една ръка и на глава.

Динамичните танци с акробатични елементи водят до някои промени във вестибуларния апарат, без който не бихме могли да пазим баланс. Вестибуларният апарат следи бързината на движенията на главата, затова е толкова важен за танцови стилове, при които се извършва въртене, например пируети.

Науката зад брейк танца

Максим Махю, учен от Центъра за изследвания върху рехабилитацията на пациенти, решава да проучи механизма, по който работи вестибуларната система на танцьорите, за да се опита да помогне на пациенти с хронична замаяност и други заболявания, свързани с нарушен баланс. Той се надява да се натъкне на особености в нервната система на брейк танцьорите, които биха могли да се използват по някакъв начин при създаването на програми за рехабилитация.

» Пред какви рискове за здравето са изправени брейк танцьорите

Вестибуларно-окуларен рефлекс

Махю изучава вестибуларно-окуларния рефлекс (ВОР), който кара очите да се движат с цел да се стабилизира визуалното поле, когато главата извършва движение. ВОР се активира, когато човек се опитва да фокусира върху една точка, например плакат на стената, докато върти бързо главата си. Рефлексът не се задейства, когато следим движещ се обект, като преминаваща кола, и движим главата си в същата посока.

Очите на танцьорите се движат малко по-бързо от главата при опит да фокусират

През 2023 г. Махю и колегите му провеждат изследване върху професионални балетисти с 10 до 20 години професионален опит. Всеки танцьор е помолен да се фокусира върху дадена точка, докато член на екипа бързо завърта главата му наляво или надясно. Същото упражнение учените повтарят и с участниците, които не танцуват и представляват контролната група. Оказва се, че очите на нетанцуващите се движат със същата скорост като тази на главата, но в противоположната посока, за да успеят да фокусират желания обект. При балетистите процесът е различен – техните очи се движат малко по-бързо от главата през първата милисекунда. Това означава, че вестибуларно-окуларният рефлекс може да се тренира и подобри.

Танцьорите по-лесно потискат вестибуларно-окуларния си рефлекс

Друго изследване от 2018 г. на същия екип разкрива, че танцьорите по-лесно потискат ВОР, когато е необходимо. В него участие вземат танцьори в различни стилове – салса, балет, съвременни танци и хип-хоп, чиято задача е да следят движещ се обект, докато главите им също се движат.

„Те не изключват напълно вестибуларно-окуларния рефлекс, но успяват да преместят очите си по-рано с цел да коригират фокуса си“, пояснява Махю. Той забелязва, че колкото по-опитен е танцьорът, толкова по-умело потиска ВОР.

Танцьорите разчитат повече на визуална стимулация, когато пазят баланс

Същите участници са включени и в следващото проучване на американския екип. Този път двете групи са изправят една срещу друга. Те са подложени на тест за баланс, който да покаже кой разчита повече на визуални стимули и физически усещания и кой – на вестибуларния си апарат, за да запази баланс. От наблюденията на специалистите става ясно, че танцьорите разчитат по-малко на вестибуларната си система и повече на външна стимулация, най-вече на очите.

Въпреки че броят на доброволците в последните две изследвания на Махю е малък, те доказват, че танците променят процесите във вестибуларната система на човека. Заключението на учените е потвърдено и от образни изследвания на мозъка.

По-ниска плътност на влакната в бялото вещество на мозъка

През 2014 г. учени откриват сходства в структурата на мозъка на балетисти и спортисти по фигурно пързаляне и на пациенти с доказано увреждане на вестибуларния апарат. Сравнителният анализ показва, че и при двете групи плътността на влакната в бялото мозъчно вещество, които свързват мозъчните клетки, е по-ниска от нормалната. Тези влакна отговарят за набор от функции, сред които обработката на информацията от сетивата и контрола на движенията.

Как е възможно обаче бялото вещество в мозъка на хора със сериозни проблеми с баланса да има сходни характеристики с това в мозъка на танцьори и спортисти, известни с умението си да поддържат баланс? Едно от научните обяснения е, че „и двете групи се налага да потискат или преработват отново информацията от вестибуларната система, за да запазят баланс“. Балетистите например са принудени да потискат вестибуларния си отговор, за да не залитат по време на пирует“.

Накратко, твърде силната реакция на сигнали от вестибуларния апарат при въртене може да има негативен ефект върху здравето и да причинява замаяност.

Как брейк танцьорите се научават да пазят баланс

Вероятно същите промени във вестибуларния апарат са налице и при опитните брейк танцьори. Но, разбира се, не само те са причина за впечатляващите им движения и умения за баланс. Брейк танцьорите повтарят едни и същи движения, като постепенно ги усложняват, за да добият увереност и да „инструктират“ мускулите си да ги запомнят.

Според някои проучвания с течение на времето сложните движения се запаметяват в мозъка и по-късно се възпроизвеждат, без да се налага спортистът или танцьорът да си припомня какво следва.

Когато се учат да се въртят на глава, брейк танцьорите започват с четвърт завъртане, след това продължават с половин и накрая с цяло. Едва когато са го усвоили добре, преминават към повтаряне на завъртането.

Гаспар, който танцува брейк повече от десет години, споделя: „Когато започнеш да увеличаваш броя на въртеливите движения, винаги чувстваш замайване. То обаче бавно отшумява и в даден момент можеш да се въртиш на глава наистина дълго време.“