Джасинда Ардърн и оттеглянето й от политиката: Още един знак за това как силният обществен натиск води до бърнаут при жените

Преди броени дни един от най-успешните и дълбоко уважавани заради самоотвержеността си политици в Нова Зеландия – министър-председателят Джасинда Ардърн съобщи, че възнамерява да се оттегли. Новината изненада хората, защото тя се ползваше с уважение и имаше качества да управлява. Защо тогава предприема подобна крачка?

Провокирана от решението на Джасинда Ардърн, журналистът от The Guardian Джес Филипс прави анализ не толкова на политическата обстановка в страната, колкото на факторите, които карат една силна жена да се чувства уморена и безсилна.

„Тревожим се за толкова много неща – за семейството, за самите себе си, за заплахите в живота ни, за очакванията на обществото. В такъв случай дали наистина е учудващо, че страдаме от бърнаут?

Речта на министър-председателя разбуни духовете, но в същото време бе потвърждение за нейната емоционална интелигентност. Сигурна съм, че може да се гордее с онова, което оставя след себе си. Замислих се обаче как се стигна до тук и защо реши, че не може да продължи.

Бърнаутът при жените

Вероятно е изпитвала същото постоянно чувство за вина, което измъчва всяка жена, след като роди. Дори онези перфектни Инстаграм майки се страхуват, че могат по някакъв начин да навредят на рожбата си. Реших да попитам съпруга ми, който винаги е имал повече време за детето ни, дали се е чувствал гузен, когато пропусне участието му в детска пиеса или когато се е налагало да остане до късно на работа. Той ме погледна объркано и отговори простичко: „Трябваше да работя.“ Тук приключва вътрешното му терзание. Той не би могъл да разбере какво изпитва една майка. От другата страна съм аз, с моите избори и вечния въпрос дали правя достатъчно и дали това няма да се отрази негативно на детето ми. Не се съмнявам, че за Ардърн натискът и очакванията са били в пъти по-големи от тези, които аз усещам върху себе си.

Jasinder got a good night's sleep after a long time. Read More..????#JasindaArdern #news #NewsUpdate #BREAKING https://t.co/CxmH8HPFO4

— Cardinal News (@cardinal_news24) January 20, 2023

Да не забравяме и факта, че повечето работещи жени са принудени да носят на плещите си този товар ежедневно, без значение в каква сфера работят. Ето защо не е изненадващо, че страдат от бърнаут. Те пилеят енергия, която другите успяват да съхранят, просто защото не им се налага да отговарят на очаквания, да гонят срокове и да изпълняват всякакви задължения. Наистина е уморително. Напрежението е достатъчно голямо, без да бъдеш жена в политиката.

Животът на жената политик Джасинда Ардърн

Представям си колко безмилостни атаки е отбивала Джасинда Ардърн. Сякаш за жените в политиката е нормално да бъдат посрещнати с подозрение, а впоследствие често да стават жертви на заплахи от саморазправа или различни форми на тормоз. Много мои колеги си задават въпроса доколко страхът от насилие е допринесъл за бърнаута при министър-председателя на Нова Зеландия.

Заплахите към нея идваха от различни страни – от хора, които не харесват амбициозни жени и смятат, че те застрашават мъжете, от антиваксъри, противници на нейната твърда позиция по време на пандемията, и от всички онези, които просто мразят политиците.

Накрая се оказваш смазан от вина, страх и срам, че решенията, които взимаш, или политическата позиция, която отстояваш, поставят в риск децата ти, любимите ти хора или твоите служители.

Малко преди да започна да пиша този материал, говорих с жена, която ме предупреди, че ще се наложи да отсъства от работа, за да даде показания в съда след инцидент в офиса. Не тя беше мишената тогава, а аз. Това изцежда силите ми. Същото се случва, когато децата ми трябва да отговарят на въпроси на техни съученици, свързани с позиция, която съм изразила в своя статия, чуват обиди по мой адрес, публикувани в някоя медия, или се стараят да не бъдат разпознати, докато сме навън. Сърцето ми се къса и изпитвам ужасна вина, а вината изсмуква цялата ми енергия.

„Светът има нужда от повече жени в политиката“

Не твърдя, че мъжете политици не се сблъскват с подобни предизвикателства, но изследванията доказват, че жените са тези, които по-често стават жертви на тормоз, включително сексуален. Аз съм свикнала, макар че ми се иска да не бях. Това обаче не означава, че съм се примирила с негативните ефекти от натиска върху другите хора.

Какво може да се направи? Също като Джасинда, смятам, че най-правилното решение е да бъдем честни и да признаем, че политиката е емоционална, не бюрократична игра. Ако искаме да ни управляват по-състрадателни и загрижени за бъдещето ни политици, трябва да позволим на жените да участват в управлението, а не да ги спираме.

Наясно съм, че политическият свят няма да се промени коренно пред следващите няколко десетилетия. Достатъчно е да положим основите, върху които да се гради политика и да се развиват медии, чиято основна мисия ще бъде да наказват всеки, дръзнал да упражнява тормоз, под каквато и да била форма. Смятам, че е важно да се създадат структури в подкрепа на жените политици и активисти, без това да внушава на обществото, че те са слабият пол.

За жалост, пишейки, вече знам, че точно жените са тези, които ще трябва да положат неимоверни усилия, за да постигнат всичко гореописано. Винаги е било така. Усилията, борбата – те се нуждаят от гориво. Същото гориво, което на другите не се налага да изразходват, за да се развиват в политиката.

Дали оттеглянето на Джасинда от политическата сцена е изненада? Определено не.“