Трябва ли да се сложи край на стандартната 40-часова работна седмица

През този месец се навършват 81 години от въвеждането на 40-часовата работна седмица в САЩ. Законът, с който се утвърждава националният стандарт за седмичното работно време, влиза в сила на 24 октомври 1940 г.

Много неща са се променили оттогава. За да го поставим в контекста, Законът за справедливия трудов стандарт е приет в годината, през която се ражда най-възрастният член на британската рок група „Бийтълс“. Време, когато може да се купи мляко само с няколко цента и поколение, което не разполага с познатите ни днес технологии.

И все пак, независимо от това, че през последните осем десетилетия настъпват редица големи промени, включително напредъкът в технологиите, който улеснява в много сфери работния процес, 40-часовата работна седмица все още е стандарт в повечето държави по света. Дошло ли е време за промяна? Ето няколко перспективи, които трябва да се вземат предвид:

Все повече жени работят

През 1940 г. само при 9% от семействата и двамата партньори работят. Днес този брой се е увеличил значително. Налице е повишаване на участието на жените на пазара на труда, така че приблизително 7 от 10 майки в момента работят. Проучване, проведено през 2019 г., сред 35 000 души, заемащи позиции в различни професионални сектори, установява, че 89% от жените и 70% от мъжете са част от двойка, в която и двамата партньори работят.

Ясно е, че „типичното“ домакинство се е променило от 1940 г. насам. Потребителят на Twitter @PsychicxGoddess пише в своя публикация по-рано тази година: „Нежно напомняме, че 40-часовата работна седмица е остарял стандарт и е проектиран на база предположението, че има кой да поеме готвенето, чистенето и другите домакински задължения.“ Когато популярният акаунт в Instagram @scarymommy сподели тази публикация, тя беше харесана от приблизително 125 000 души.

Случаите на бърнаут се увеличават

Данните, публикувани наскоро в съвместен доклад на „McKinsey & Company“ и „LeanIn.Org“, показват, че 42% от жените и 32% от мъжете страдат от бърнаут (крайно емоционално изтощение), което представлява ръст спрямо процентите, отчетени година по-рано. Въпреки че някои компании започват да осъзнават, че служителите са все по-изтощени и претоварени, ситуацията продължава да се влошава.

Основен фактор за нарастване на случаите на бърнаут е „коронасомния“ – термин, описващ драстичната промяна в моделите на съня в резултат на хроничен стрес, провокиран от пандемията от COVID-19. Много хора се опитват да запълнят часовете преди лягане със сърфиране в интернет пространството или разглеждане на социалните мрежи, което в крайна сметка влияе негативно на съня им.

Същият модел съществува и при работещите майки, които до сряда полагат повече усилия при комбинирането на задълженията в офиса и вкъщи, отколкото повечето хора през цялата работна седмица. Комбинацията между нарушенията на съня и физическото изтощение е рецепта за още по-голям риск от бърнаут сред работещите майки.

Служителите с бърнаут се чувстват претоварени и изтощени от работата си. Те са по-малко продуктивни и се представят по-лошо. Всъщност проучване, проведено наскоро, установява, че емоционално изтощените служители са по-малко склонни да се чувстват овластени на работното си място, което има тежки дългосрочни последици за кариерата им, като например намален шанс за повишение. Съответно емоционалното изтощение оказва влияние както върху служителите, така и върху работодателите.

Някои държави успешно въвеждат по-кратки работни седмици

Средният американец работи с 300 часа повече на година от средния европеец, отчасти поради законодателството в някои европейски държави, което налага по-кратки работни седмици. Например в началото на XXI век Франция приема закон, с който се намалява работното време с над 10% (от 39 на 35 часа), като същевременно поддържа стабилен доход.

Проучване от 2008 г., разглеждащо ефектите от намаляването на работната седмица във Франция, е двусмислено за промяната, като резултатите зависят от редица лични характеристики. Въпреки това по-скорошни изследвания от 2019 г. дават представа за дългосрочните резултати от промяната за работниците. За жените, въпреки че времето, което преди са прекарвали в офиса, сега се разпределя за грижи за децата и дома, то се изразходва за „качествено време и инвестиции в децата, а не за по-монотонни домакински задачи“. При мъжете промяната често позволява да си свършат задълженията, предвидени за уикенда, през делничните дни, освобождавайки си повече свободно време за себе си в събота и неделя.

Скорошен експеримент в Исландия показва, че петдневната работна седмица с продължителност над 40 часа не е най-продуктивният модел. За целите на проучването за 2500 души е въведена четиридневна работна седмица с продължителност 36 часа без промени в заплащането. Резултатите показват, че служителите са по-малко стресирани, имат повече свободно време за семейството си и не отчитат понижение на производителността. Поради този „огромен успех“ графикът вече се прилага за 86% от всички работници в Исландия.

Какво могат да направят работодателите

„Голямото напускане“, както някои икономисти наричат масовото напускане на работа от началото на пандемията от COVID-19, е предпоставка работодателите в САЩ да преосмислят стратегиите си за задържане на персонала. Част от това може да се състои в преразглеждане на работните графици на служителите.

Например компанията „The Financial Diet“ експериментира с намаляване на работното време на служители с 20%, без да намалява заплащането им, чрез рационализиране на работните срещи и наблягане на ефективността. Други компании, като „Lockheed Martin“, въвеждат работен график 9/80, при който всеки втори петък е почивен. Изследванията показват също, че служителите, чиито дневни смени са по-продължителни, последвани от повече почивни дни, са по-щастливи и по-ефективни от тези, които работят по-кратко през деня, но за дълги периоди от време, дори ако общото количество отработени часове е почти идентично.

Някои компании, като „BNY Mellon“, дори внедряват стратегии за заплащане на база резултати, а не на брой отработени часове. В такава среда служителите могат да работят откъдето и когато пожелаят, стига да постигнат значителни и осезаеми резултати.

Много неща са се променили през последните 81 години и има обещаващи възможности, които да се противопоставят на стандартната 40-часова работна седмица. И все пак, може би защото хората желаят да запазят статуквото, много компании спазват остарели графици. Тъй като САЩ и много други държави се адаптират към трудовия свят след COVID-19, струва си да се преразгледа дали тази норма все още е най-добрата както за служителите, така и за работодателите.