Голямото напускане: Как компаниите накараха персонала си да напусне работа в условия на пандемия

Пандемията от COVID-19 е причина много хора да напуснат работното си място и да търсят ново поприще. За мнозина от тях, сред които и Мелиса Вилареал, работодателите изиграват голяма роля при взимането на това важно решение.

От учител до индустриален дизайнер

Когато започва пандемията, Мелиса Вилареал преподава история на ученици от прогимназиален етап в частно училище в богат квартал в Калифорния. Това е работа, която тя обича. Сега, малко повече от година и половина по-късно, тя решава да спре да преподава, за да работи като индустриален дизайнер в голяма компания за красота.

Много хора като Вилареал напускат работа си или все по-често обмислят да сменят работното си място. Проучване на американската компания „Microsoft“ сред 30 000 работници в световен мащаб показва, че 41% от тях обмислят да напуснат или да сменят професията в рамките на тази година. Друго проучване, проведено от софтуерната компания „Personio“, констатира, че 38% от анкетираните планират да напуснат в следващите шест месеца до една година. Само в САЩ през април тази година над четири милиона души са напуснали работата си, според резюме на Министерството на труда, което е рекорд за страната.

Има редица причини, поради които хората търсят промяна в това, което някои икономисти наричат „Голямото напускане“. За някои хора пандемията провокира промяна в приоритетите, насърчавайки ги да търсят нова работа или преход към това да останат вкъщи да гледат децата си. Но за много други решението да напуснат е резултат от начина, по който работодателите им се отнасят към тях по време на пандемията.

Такъв е и в случая с Вилареал, която се връща в класната стая след кратко затваряне на училището. (В САЩ частните училища успяват да възстановят присъственото обучение много по-рано от държавните). Вилареал обаче се чувства несигурна относно личната си безопасност, което повишава стреса и влияе негативно на работата й с учениците. С течение на времето тя вижда, че притесненията й се увеличават и че не се взимат мерки за решаване на проблема.

В крайна сметка Вилареал взима трудното решение да се откаже и да започне отначало в изцяло нова сфера, вместо да остане там, където се чувства недооценена и неразбрана. „Това беше труден избор, защото чувствам вина като учител.“, казва тя.

Предсказуем отговор

Решението на хората да напуснат работа се основава най-вече на начина, по който техните работодателите се отнасят или не се отнасят с тях в условия на пандемия. В крайна сметка се оказва, че най-важното условие за служителите е подкрепата, която различните компании предлагат.

Служителите, които преди пандемията са се колебаели дали да напуснат компании с лоши условия на труд, вече са на ръба да вземат важното решение. Според скорошно проучване на Стандфордския университет това е така, тъй като много от тези компании често взимат решения, които не са в подкрепа на персонала, като например съкращения. Това провокира много от недоволните работници, които са запазили работата си, да напуснат.

И въпреки че работниците винаги се грижат за средата, в която работят, пандемията добави изцяло ново измерение – повишена готовност за действие, казва Алисън Оменс, стратегически директор на „JUST Capital“ - изследователска фирма, която събира данни за проучвания.

„През годините нашите данни винаги показват, че хората се интересуват най-много от отношението на компаниите към своите служители.“, казва Оменс. Това се измерва с множество показатели, добавя тя, включително заплати, обезщетения и сигурност, възможности за професионално развитие, безопасност и справедливост. Според Оменс след началото на пандемията хората са започнали да очакват повече от компаниите.

„Първите дни от пандемията ни напомниха, че хората не са машини.“, коментира Алисън Оменс. „Ако се притеснявате за децата си, за вашето здраве и покриването на ежедневните ви нужди, е по-малко вероятно да бъдете продуктивни. И всички бяхме притеснени относно тези неща.“

По-голямата част от хората очакват работодателите им да предприемат нужните действия за подобряване на условията и облекчаване на тези притеснения, като компаниите, които не успяват да го направят, са сред най-пострадалите от пандемията. Проучването на „Personio“ показва, че над 50% от анкетираните желаят да напуснат работа поради намаляване на обезщетенията, влошаване на баланса между професионален и личен живот или токсична работна среда.

„При почти всички пандемията постави остър акцент върху действията, които компаниите предприемат за опазване на здравето и благосъстоянието на служителите си.“, казва Рос Сейшел, отговарящ за човешките ресурси в „Personio“.

Всеобхватно напускане на работа

Масовото напускане се наблюдава на всички нива и е особено очевидно при търговията на дребно. Всъщност в САЩ именно в този сектор са напуснали най-много служители, като според данни на Министерството на труда само през месец април около 650 000 душ са подали молба за напускане.

По време на пандемията работниците на по-нископлатени длъжности понасят основната тежест на решенията на работодателите. Голяма част от тях работят извънредно на позиции, които изискват социално взаимодействие, без да са въведени почти никакви мерки за безопасност и без гаранция за платен отпуск по болест (поне в САЩ). Това е основната причина масово хората да решат да сменят работното си място.

В момента големите търговци на дребно правят опити да запълнят свободните позиции, което се оказва изключително трудна задача. Някои компании, включително „Target“ и „Best Buy“, повишават заплатите, докато „McDonald's“ и „Amazon“ предлагат бонуси при започване на работа, вариращи от 200 до 1000 долара. Въпреки това проучване на консултантската фирма „Korn Ferry“ установява, че 94% от търговците на дребно имат проблеми с попълването на свободните позиции.

Според Оменс в момента не става въпрос само за пари. Много хора решават да сменят работата си с по-нископлатена, но с повече привилегии за персонала. Тъй като масово работодателите търсят нови служители, мнозина откриват, че е лесно да си намерят друга работа и да направят плавен преход.

„Когато питаме хората дали са съгласни да работят за по-ниска заплата в компания, която е в съответствие с техните ценности, повечето отговарят да.“, добавя Оменс.

Дали наблюдаваната тенденция ще се окаже трайна промяна?

Може ли наблюдаваната тенденция да доведе до значима, дългосрочна промяна в корпоративната култура и начина, по който компаниите инвестират в своите служители?

Алисън Оменс вярва, че отговорът е да. Според нея промяната стартира преди пандемията с реално увеличение на очакванията към изпълнителните директори и компаниите.

В края на март 2020 г. Марк Кубан, предприемач и инвеститор, се появи в специална програма на CNBC, озаглавена „Пазари в сътресения“, и предупреди компаниите да не принуждават служителите да се връщат на работа твърде скоро. Според него начинът, по който компаниите реагират в условията на пандемия, ще дефинира марката им в продължение на десетилетия.

Сега това се оказва вярно, категоричен е Сейшел. Както за работниците, така и за тези, които в момента навлизат на пазара на труда, начинът, по който компанията се отнасяха към персонала си през последната година и половина, ще определи нейното бъдеще.