Андреа Джейвър: Приемах Ozempic, но не отслабнах и това ме накара да се срамувам от себе си

„На 46 години съм и спазвам диети от 11-годишна възраст. Откакто се помня, храната ме успокоява. Като дете лъжех родителите на приятелите си, че не съм вечеряла, за да мога да вечерям втори път при тях. Никога не съм искала само една бисквитка. Можех да изям 12 и да спра едва когато усетя, че не ми е добре. На почти всяка снимка като тийнейджър съм „глътнала корема“, за да изглеждам слаба“, така в няколко изречения описва живота си като дете и тийнейджър Андреа Джейвър от Чикаго.

Нездравословната връзка на Андреа с храната

Всъщност тя признава, че никога не се е наслаждавала на вкуса на храната, нито пък е била щастлива след това. Винаги след хранене е изпитвала чувство за вина, с което се е затварял омагьосаният кръг – желание да яде и срам, че го е направила. Почти цялата енергия е изразходвала в това да мрази твърде високото си и едро тяло.

Надеждата й се връща с появата на GLP-1 лекарства като Ozempic и Wegovy. Дали обаче те успяват да й помогнат? По-долу ще ви разкажем историята на Андреа, нейната борба с килограмите, диагнозата диабет и чувството за безсилие.

"Диагнозата „диабет“ за мен бе като доживотна присъда"

„Диагностицираха ме с диабет тип 2 на 27. От тогава не мога да спра да изпитва срам поради една или друга причина. По същото време лекарят ми постави още една диагноза – затлъстяване.

Бях фамилно обременена, защото дядо ми също беше болен от диабет. Наложи се да направя някои драстични промени в начина си на живот като например да изчислявам въглехидратите, които приемам, и да спортувам всеки ден. Лекарят ми назначи A1C тест, който измерва средното ниво на кръвната захар за период от три месеца. Ако при здрав човек то е под 5,7%, при мен беше 7,7%.

Интензивни тренировки и консултации с нутриционист

Диагнозата беше като доживотна присъда. Ако досега храната е имала власт над мен, то оттук нататък тази власт щеше да става все по-силна. През следващите пет години работех с нутриционист и психотерапевт. Започнах да тренирам интензивно с приятели, записах се в програма за отслабване и в Клуб, подобен на Клуба на анонимните алкохолици, но за хора, които имат нездравословна връзка с храната. Преминах успешно програмата от 12 стъпки. Използвах приложението My Fitness Pal, за да следя физическата си активност и приема на калории. Отслабнах с почти 23 кг, но според Индекса на телесна маса все още бях затлъстяла. Стойностите на кръвната ми захар от последния тест A1C не бяха помръднали въобще, което определено смути моя лекар.

Погрешна диагноза

Той ме насочи към ендокринолог, специализирал в метаболитното здраве. Шест месеца по-късно, когато дойде време за насрочената ни среща, резултатът от теста за кръвната захар вече беше 9.1%. Това не би трябвало да се случва, докато отслабвам. Според лекаря диагнозата ми е била сгрешена. При хората с диабет тип 2 тялото произвежда инсулин, който регулира кръвната захар, но просто не може да го използва ефективно. Оказа се, че аз страдам от диабет тип 1, автоимунно заболяване, при което организмът не произвежда хормона. Оттук нататък трябваше да си инжектирам инсулин.

Животът с диабет не е лесен. Трябваше да си поръчам глюкомер, игли, инсулин и някои други неща. Преминавах обучение всеки път, когато исках да сменя инсулиновата помпа.

"Кръвната ми захар беше в норма, но не и теглото ми"

Пет години по-късно, през 2018 г., тестът за кръвна захар вече показваше 5,9%. Борбата с килограмите обаче продължаваше. Ендокринологът настояваше да сваля още 13 кг. и ми предписа Ozempic. Тогава почти никой не беше чувал за него, но тя ме увери, че, освен от пациенти с диабет тип 2, лекарството може да се приема и от пациенти с диабет тип 1, които трябва да отслабнат.

Въпреки спорта и нормалната кръвна захар, не можех да отслабна

През следващите четири години лекарят ми увеличаваше дозата Ozempic, докато стойността на кръвната захар на гладно не падна достатъчно, за да влезе в нормалните граници от 80 до 120. Вече можех да намаля и приема на инсулин. Теглото ми обаче не се променяше. Продължавах да спазвам здравословни хранителни навици, редовно карах колело, тичах и практикувах йога, но килограмите си оставаха същите.

През 2022 г. се сблъсках с два проблема. Лекарят ми каза, че приемам най-високата доза „Оземпик“, което означава, че не мога да очаквам да отслабна повече. Вторият проблем беше, че лекарството вече официално можеше да се предписва и използва като средство за отслабване, без да си диагностициран със заболяване. Това означаваше, че интересът към него щеше да нарасне. Точно така се случи. По целия свят имаше недостиг на Ozempic, които се отрази и на моето лечение. В продължение на четири месеца не можех да си го набавя, което ме принуди да го сменя с Mounjaro, защото се намираше много по-лесно.

„Не разбирах защо другите отслабваха, а аз не“

Мои приятели, които също приемаха GLP-1 медикаменти за отслабване, се хвалеха колко добре се чувстват, как дори не мислят за храна. Е, аз не можех да кажа същото за себе си. Аз бях гладна непрекъснато и се чудех защо при мен този ефект липсва. Бях гневна. Докато хората около мен празнуваха промяната си, аз не спирах да си задавам въпроса какво не е наред с мен. Бях овладяла диабета, но с останалото не можех да се справя.

15% от хората, които приемат семаглутид, почти не отслабват

Според статистиката 15% от хората, които приемат GLP-1 лекарства, не отслабват. При тези, които приемат семаглутид, делът е 13%, а при тези, които приемат тирзепатид – 9%. Данните сочат, че те губят не повече от 5% от теглото си. Вероника Джонсън, специалист по затлъстяване от Чикаго, пояснява, че това може би се дължи на особености във физиологията на част от пациентите.

Сравнително проучване върху ефекта от GLP-1 лекарствата и бариатричната хирургия показва, че всъщност пациентите, които приемат семаглутид или тирзепатид отслабват значително по-малко, отколкото се твърди в клиничните изпитания, проведени от фармацевтичните компании.

Нереалистичните очаквания за бързо отслабване

Д-р Раж Дасгупта от Лос Анджелис уточнява, че отслабването зависи и от други фактори – начин на хранене, физическа активност и дори управление на стреса. Според него пациентите често имат нереалистични очаквания за промяна и вярват, че ще свалят излишните килограми бързо и лесно. Той допълва: „За хората със затлъстяване дори малкият брой свалени килограми са от значение за сърдечното и бъбречното им здраве.“

Д-р Кристина Бадеса споделя: „Притеснително и опасно е, че обществото гледа на тези лекарства като на вълшебна пръчица. Очакванията на всички са огромни. Виждат снимки „Преди“ и „След“ и си мислят, че нещата се получават с лекота.“

Защо пациентите с диабет отслабват по-трудно

Години наред търсех чудодейно средство, което да ме отърве от излишните килограми, но впоследствие разбрах, че диабетът е причината да не отслабвам толкова, колкото ми се иска. Андрю Кутник, учен в областта на метаболитното здраве, пояснява, че медикаментите за отслабване могат да помогнат на хората със затлъстяване да редуцират теглото си с 15% до 25%, но при пациентите с диабет е по-различно. Ако са диагностицирани с диабет, е по-реалистично да загубят между 8% и 12% от теглото си.

Кутник пояснява още: „Не сме сигурни защо при хората с диабет ефектът е по-слаб, но предполагаме, че е свързано с начина, по който тялото контролира глюкозата. GLP-1 медикаментите са създадени да подпомагат организма при производството и оползотворяването на инсулина. За пациентите с диабет тип 1, чийто панкреас не произвежда хормона, това е все едно да монтираме супер мощен акумулатор на кола без двигател. Той просто няма какво да зарежда.“

Все пак специалистът уточнява, че лекарствата за отслабване със семаглутид и тирзепатид не са напълно беполезни за хората с диабет тип 1. Те забавят храносмилането и потискат апетита, което може да намали броя на междинните похапвания и на приетите въглехидрати.

Психологическите последици от слабия ефект след прием на „Оземпик“

Психологическият ефект от това, че тялото ми не реагира на медикаментите за отслабване, е огромен. Разрушителният вътрешен диалог, който водя от години със себе си, сякаш набра сила. Въпросът „Защо тялото ми не реагира на лечението“ не ми дава мира.

Терапевтът Алисън Къртис работи с пациенти, които се чувстват изолирани, защото не постигат толкова добри резултати като другите. Споделих й, че се чувствам ощетена и онеправдана. Тя ми каза, чe много нейни пациенти мечтаят да бъдат слаби, за да се впишат в обществото, да бъдат приети и харесвани. Задачата на Къртис е да им покаже другото измерение на успеха – подобреното здраве.

Въпреки това лекарствата от този клас няма да изчезнат, дори напротив. Компанията Johnson съобщи, че е създала комбиниран медикамент CagriSema, който съдържа амилин агонист и GLP-1. CagriSema помага за понижаване на кръвната захар след хранене и за редуциране на теглото. Амилинът е хормон, който се освобождава по естествен път от клетките, произвеждащи инсулина. Амилинът забавя храносмилането и намалява нивото на глюкагон, който участва в регулирането на кръвната захар.

По пътя на самоприемането

Хората промениха представите си за здраве, себестойност и сила на волята след навлизането на GLP-1 лекарствата. Мислех си, че и аз мога да го направя. Опитах да заглуша вътрешния глас, който ме караше да се срамувам, защото не успявам да отслабна достатъчно.

Сега се уча да се приемам такава каквато съм. Осъзнавам, че проблемът не е в тялото ми. Просто съм една от тези, които се повлияват само частично от лечението. Мисълта, че не съм сама ми помогна да преодолея срама от тялото си.

Благодарна съм, че все пак успях да понижа кръвната си захар, а оттам и риска от усложнения от диабета. Опитвам се да изместя фокуса от отслабването към подобряване на връзката си с храната. За мен това означава да се храня по-осъзнато, дори с наслада. И се надявам да отбележа следващия си рожден ден с най-вкусния символ на самоприемането: парче торта, без да изпитвам и капка вина.“