Да живееш в два паралелни свята или какво е да загубиш единия от близнаците си

През април Кристиано Роналдо и Джорджина Родригес съобщиха, че са загубили единия от близнаците си по време на раждането. Новината бе посрещната с вълна от съпричастност. Експерти обаче са на мнение, че темите за мъртвото раждане, смъртта след раждане и спонтанния аборт остават табу сред обществото.

Повечето родители, загубили бебето си, искат и имат нужда да чуват неговото име. За съжаление, тази толкова тежка загуба се обсъжда твърде рядко от хората и постепенно се е превърнала в забранена тема, смятат съветници по справяне с болката от загубата вследствие на смърт.

Никога не изричайте думата „поне“

„Смъртта на новородено в дома променя завинаги живота на родителите. Въпреки това се случва дори най-близките членове на семейството да изрекат неподходящи думи. Всяко споменаване на думата „поне“ е крайно нетактично и грубо, носи болка и със сигурност не помага на опечалената двойка. Още по-тежки са последствията, ако се използва за утеха на хората, загубили един от двата си близнака („Поне“ единият е жив и здрав“). Няма „поне“ в подобна ситуация: бебето е починало и мъката е непоносима“, пояснява Джен Коутс, директор на благотворителната организация „Sands“ в подкрепа на семейства, преживели смъртта на близък.

Не се страхувайте да говорите с опечаленото семейство за загубата

Ники Ригилски от организацията „Sophia Pregnancy Loss Support“, която помага на родители, загубили детето си, добавя: „Когато бебе си отиде от този свят, било то още в утробата на майката или след раждането, животът и на двамата родители се преобръща. И никога повече не е същият. Дълго чаканото мъничко същество не може да бъде „заместено“, без значение колко още деца има или ще има в семейството. Ако имате близък, който преминава през този ад, не се колебайте и не се страхувайте да разговаряте с него за трагедията. Помогнете му да намери нов, нормален начин да продължи напред, което не означава да забрави загубата си, а да живее с нея.“

Роналдо и Родригес преживяват може би най-тежкото изпитание в момента. Според Шарън Дарк, която също е загубила единия от близнаците си преди 22 години, да се отдадеш на тъгата си, когато едното дете е живо и има нужда от теб и твоите грижи, е още по-трудно.

Да живееш в два паралелни свята

„Едновременно изпитваш радостта от това, че едното ти дете е наоколо и всичко с него е наред, и опустошителната мъка, че другото не е с вас. Как може човек да живее в два паралелни свята?“, споделя Шарън.

Само за 2020 г. в Англия и Уелс са регистрирани 2231 мъртви раждания и 733 смъртни случая на бебета, родени в 24-та седмица, или 2,7 смъртни случая на 1000 живи раждания – тенденция, която се запазва от 2016 г. насам.

Ейми Джаксън, съосновател на фондация „Lily Mae“, която през 2010 г. губи дъщеря си след раждането, разказва: „Тази загуба не може да се сравни с никоя друга. Няма нищо общо с мъката, която изпитваме, когато почине наш роднина или приятел. Не тъгуваме за човек, който все пак е живял и е сбъднал мечти и копнежи. Тъгуваме за пропилян живот и пропусната възможност да създадем спомени.“
Когато Ейми Джаксън е изписана от болницата след раждането и смъртта на дъщеря си, тя остава „с разбитото си сърце и малкото безценни спомени“.

„Всеки от нас иска да защити детето си. Ако то почине, ни остава да съхраним спомена за него“, казва майката.

>>> Критици в Туитър осъждат Криси Тейгън, че споделя моменти от загубата на бебето си

Болката на бащата често остава незабелязана

Бен Мурхаус от фондация „Kallipateira Moorhouse“ губи дъщеря си още при раждането. Той признава, че въпреки болката, която изпитва постоянно, обществото сякаш пренебрегва чувствата на бащата. „Смъртта на новороденото ти бебе просто те сломява. Но отношението на околните към мъжа е много по-различно от това към майката. От него се очаква да бъде силен. Хората мислят, че съм добре, но всъщност не съм. Чувствам се забравен.“

В подобни тежки моменти се пренебрегват чувствата и на баби, дядовци, братя и сестри. Коутс пояснява: „Бабите и дядовците тъгуват не само за починалото бебе, но и за страшната мъка на своето дете. А по-малките братя и сестри редуват тъгата с други емоции, защото не могат да живеят дълго време с нея и имат нужда да се фокусират върху нещо различно в ежедневието си.“