Критици в Туитър осъждат Криси Тейгън, че споделя моменти от загубата на бебето си

Миналата сряда, 30.09.2020 г., късно вечерта в профила на модела Криси Тейгън в Инстаграм се появиха черно-бели снимки. Дотогава тя старателно документираше третата си бременност, като правеше съпричастни своите фенове в социалните мрежи. Не спря да го прави, дори когато внезапни усложнения я принудиха да постъпи в болница в края на септември.

За първи път снимките бяха различни. На една от тях Тейгън е седнала на ръба на болничното легло, с ридаещо лице, заровено в длани. Друга снимка показва как майката прегръща бебето, а съпругът й - певецът Джон Леджънд стои до тях.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

We are shocked and in the kind of deep pain you only hear about, the kind of pain we’ve never felt before. We were never able to stop the bleeding and give our baby the fluids he needed, despite bags and bags of blood transfusions. It just wasn’t enough. . . We never decide on our babies’ names until the last possible moment after they’re born, just before we leave the hospital. But we, for some reason, had started to call this little guy in my belly Jack. So he will always be Jack to us. Jack worked so hard to be a part of our little family, and he will be, forever. . . To our Jack - I’m so sorry that the first few moments of your life were met with so many complications, that we couldn’t give you the home you needed to survive. We will always love you. . . Thank you to everyone who has been sending us positive energy, thoughts and prayers. We feel all of your love and truly appreciate you. . . We are so grateful for the life we have, for our wonderful babies Luna and Miles, for all the amazing things we’ve been able to experience. But everyday can’t be full of sunshine. On this darkest of days, we will grieve, we will cry our eyes out. But we will hug and love each other harder and get through it.

Публикация, споделена от chrissy teigen (@chrissyteigen) наСеп 30, 2020 в 8:58 PDT

В поста си Криси Тейгън написа:

“Изпитваме истински ужас, какъвто не сме предполагали, че човек може да изпита. Лекарите не успяха да спрат кървенето. Преляха му се сакове кръв, но нищо не помогна.

Със съпруга ми никога не избираме името на бебето преди раждането. Едва когато се роди и трябва да го запишат, го кръщаваме. Но сега, с третото ни бебче, някак неусетно нещата бяха различни. Още, докато беше в корема ми, започнахме да го наричаме Джак. Затова решихме, че той е нашият Джак.

Джак направи всичко възможно да остане в семейството ни. И той наистина ще остане, завинаги.

Мили Джак, съжалявам, че първите и последни твои мигове живот бяха толкова трудни. Съжалявам, че не можахме да те заведем у дома, където да се справиш с всички трудности. Винаги ще те обичаме.

Благодаря на всеки, който ни изпращаше положителна енергия, мисли и се молеше заедно с нас. Усещаме любовта ви и я ценим истински.

Благодарни сме за живота, който имаме, за прекрасните ни деца Луна и Майлс, за невероятните емоции, които имахме възможността да изпитаме. Но, за жалост, не всеки ден носи слънце. Днес е най-мрачният ден за нас. Ден, в който ще страдаме и ще плачем. Но накрая ще се прегърнем и ще се обичаме още по-силно, за да продължим напред.”

Емоционалният пост, който разкрива мъката на семейството, се разпространи бързо в социалните мрежи. И макар повечето реакции да бяха на съпричастност и тъга, някои от потребителите в Туитър осъдиха двойката, че дава гласност на нещо толкова лично като загубата на дете. Техните коментари могат само да засилят болката, смятат експерти.

Осъждането е равносилно на стигма

Никол Смит е специалист по рискова бременност в отделението по Акушерство и гинекология в болница „Brigham and Women’s“ в Масачузетс. Тя смята, че да осъждаме начина, по който другите преживяват и се справят с болката си, е равносилно на стигма. Стигма, която налагаме съзнателно или не.

Според Смит загубата на бебе е преживяване, за което хората не говорят открито, макар че случаите на спонтанен аборт, мъртво раждане или смърт след самото раждане не са никак малко. Обществото не може да възприеме, че тази загуба е също толкова тежка като всяка друга и се нуждае от отдушник. То смята, че в такъв момент родителите не бива да споделят чувствата си с останалите, защото „случилото се е нещо интимно, което трябва да остане зад вратите на дома.“

В САЩ между 10 и 20% от проследяваните бременности завършват със спонтанен аборт, сочи статистика на престижната клиника „Mayo Clinic.“ В същото време, в страната всяка година се отчитат 26 000 мъртви раждания, което означава, че 1 на 160 бременности, продължила поне 20 гестационни седмици, завършва със смъртта на бебето преди или по време на самото раждане.

Никол Смит споделя още: „Обикновено семействата не знаят как да се държат и какво да кажат и не се чувстват комфортно да споделят мъката си. Затова ние, като общество, можем да им помогнем. Да покажем, че да се говори за подобно ужасяващо преживяване не е лошо или срамно. Така ще помогнем и на самите двойки. Ще засвидетелстваме своята подкрепа.“

Тя побърза до добави, че октомври е месец, обявен от САЩ, за информираност по въпросите на бременността и загубата на бебе.

Здравният специалист разкрива и една различна гледна точка: „За други семейства споделените от Криси Тейгън и Джон Леджънд снимки са проява на смелост и солидарност.“

Ерин Уолъс Морисън, на 39 години, се връща назад в своите кошмарни спомени, когато вижда снимката на звездното семейство и новородения им син. Тя губи първородната си дъщеричка Алис през 2010 г. и сега мислите отново я връхлитат. Думите на Тейгън „Не мога да повярвам, че се прибираме у дома без нашето бебе“ отекват в главата на Морисън. Жената споделя: „Спомням си как, докато излизах от болницата, срещу мен вървяха група бременни жени, които идваха на лекция за бременни. Бяха толкова много. Чувствах се странно, сякаш не беше истинско. Усещах, че се случва на мен, но бях вцепенена и неадекватна.“

Днес Ерин Морисън работи в група за подкрепа на майки, загубили бебето си в утробата или при раждане в щата Калифорния. Тя признава, че е получила голяма подкрепа от семейството си, както и от най-близките си приятели. Не само след случилото се, а седмици, дори месеци по-късно. Въпреки това тя е забелязала, че повечето от тях не са знаели как да реагират и как да се държат с нея.

Джули Биндеман, лицензиран психолог по репродуктивни въпроси в Роквил, Мериленд, разказва: „Явлението се среща често. За разлика от случаите, когато губим близък от семейството или приятел, да намерим познат, който е преминал през подобна драма в живота си, е наистина трудно. Няма подходящи думи. Няма признати ритуали. Няма политика, която да дава насоки при тежка загуба на дете. Допреди 15 години, ако родиш мъртво дете или направиш спонтанен аборт, лекарят просто щеше да те посъветва: „Нужно ти е малко време. После опитай пак и забрави, че това някога ти се е случвало.“

Как да помогнем на семейство, преживяло загуба на бебе

Вместо обаче да не казваме нищо или да не правим нищо, експертите съветват да бъдем проактивни и да подкрепим родителите, загубили детето си. Ето как.

Признайте загубата

Загубата на бебе и мъката, която идва след това, често биват подценявани или пренебрегвани, дори от хората с добри намерения.

Райна Маркин, лицензиран психолог и доцент към университета „Villanova“ споделя, че спонтанните аборти много пъти се възприемат като „липса на събитие“. Тя съветва да се избягват реплики като „Скоро ще забременееш отново“, „Имаш късмет, че се случи рано“ или „Просто се успокой“, тъй като те могат да навредят повече, отколкото да помогнат.

Маркин е специалист по въпросите на загубата на бебе преди и по време на раждане, както и по психичното здраве на бременната жена и младата майка.

Джули Биндеман счита, че в такива моменти човек трябва да се пребори с инстинкта си да накара другия да забрави за болката, сякаш тя не е съществувала. Според нея така пропускаме много важен аспект – смисъла на болката. Смисълът на болката, която изпитваме, е че тя ни напомня, че сме обичали.

По-добре би било да бъдем искрени, вместо да залагаме на изтъркани клишета и банални фрази. Истината е, че каквото и да кажем, то няма да помогне. Никой от близките не може да върне бебето на майката и бащата, а те искат само това.

Психологът съветва да намерим утешителни думи, нещо простичко като например „Толкова съжалявам за загубата ти.“ Едно-едничко изречение може да се окаже достатъчно, за да покажем, че приемаме чувствата на жената и нейното страдание, както и да проявим своята загриженост.

Според Биндеман бихме могли дори да разговаряме с родителите така, както бихме говорили за друго тяхно дете, ако имат. Например „Разкажи ми за твоето бебе, ако желаеш. Какъв цвят беше косата му? Как изглеждаше?“

Слушайте повече

„Не е нужно да търсите подходящите думи“, казва Памела Гелър, доцент по психология към университета „Дрексъл.“

Гелър припомня, че почти всяко проучване върху страданието и болката, които човек преживява в подобни ситуации, доказва, че изслушването помага много повече и от най-милите думи.

Помагайте с действия

Според Ерин Морисън обикновено за жалеещите родители е трудно да взимат решения и да правят планове за следващите дни. Тя си спомня как дори не е успявала да избере филм, който да гледа, след като е загубила дъщеря си.

Жената призовава близките в такъв момент да предлагат конкретни неща, които родителите могат да направят. Да ги напътстват. Можете например да предложите да разходите кучето.

Често за родителите е трудно да потърсят помощ от приятелите. Тогава нещата са във вашите ръце. Вие направете план за действие.

Не спирайте да предлагате своята помощ

Не чакайте страдащите родители сами да ви потърсят. Можете да изпратите текстово съобщение „Мисля за вас“ или да им се обадите.

Подобни напомнящи сигнали от ваша страна могат да са особено подходящи с наближаването на семеен празник или началото на учебната година. Обикновено в такива моменти семейството страда още по-силно и си спомня за детето, което е загубило.

Уважавайте начина, по който родителите са решили да страдат

Според Гелър всеки от нас страда посвоему. И всеки от нас се нуждае от време и пространство, за да се отдаде на болката и да я преодолее след време.

Някои родители предпочитат да пазят спомена за бебето си, като разглеждат снимки или си съхраняват кичур от косата му. Те се притесняват, че може да го забравят и искат нещо постоянно да им напомня, че го е имало.

Много двойки се чувстват гузни, че правят опити да имат друго дете, защото вярват, че така предават онова, което са загубили. Спомените им дават утеха, карат ги да вярват, че са свързани с бебето.