Да говориш български означава да осъществиш най-своето си
Днес за пореден път празнуваме Деня на българската просвета, култура и писменост. Това е празникът, който не спира да изпълва сърцата ни с гордост. А поводът за честване е може би най-същественият момент от историята ни като българи. Със създаването на старобългарската писменост, ние се превръщаме в първия народ, преборил се с каноничното триезичие (иврит, латински и гръцки) и единственият народ, празнуващ създаването на писменото си слово днес.
След разпространението на най-стария литературен език в България, той бързо надхвърля границите на държавата, започвайки да изпълнява същите функции в Сърбия и Русия. Ние сме народът, чиято писменост дава на голяма част от славяните култура, християнска вяра и книги, по които да я проповядват и с помощта на които те се развиват. И това, мили българи, е истинската ни гордост като нация.
Езикът на нашите деди бива съхранен в букви, които и до днес пазим в гените си. Той се отличава със изключителна архаичност поради племенните състави и последвалия ги феодализъм. Пространствено ограниченото общуване на народите прави старобългарския език говорът с най-древни корени от славянските ни събратя. Затова и до днес той служи като извор на знания за праславянските и индоевропейски езикови семейства.
Най-важното обаче е, че с Кирило-Методиевата азбука започва обличането на устното ни слово в писмен код. От IХ век нататък българският народ има възможността да отразява мислите, историята и вярата си в писмени паметници, които днес продължаваме да издирваме и ревностно да пазим.
Езикът обаче, като живо същество, изменя своя нрав и потребности, развива се в нас – носителите му, променя се и променя нас самите. Езикът отразява отличителните ни черти като народ – мироглед, култура, възприятие на света и самовъзприятието ни в него. Словото е дух, а духът е вътре в нас.
В своето "Похвално слово за българското слово" Петър Увалиев казва "не аз говоря езика, на който сега ви говоря, а езикът, на който сега ви говоря, ме говори!"
Колкото и да се отдалечава от древните си корени и да се променя, словото съхранява в себе си паметта за миналото. Неслучайно живият език, наред с писмените паметници от различните епохи, служи за разкодиране на древната човешка история. Всяка буква, всеки звук и интонация носят своето значение и смисъл, което може да идва от племенния говор от преди Христа, или пък да е повлияно от съвременната глобализация. Независимо кое от двете е определящия фактор, интересно е, че езикът сам избира и допуска това влияние.
В своя лекция от 2000-та година, четена на Фестивала на писателите в Мантуа, Умберто Еко казва:
"Езикът, по дефиниция, върви където си иска и никакъв височайш декрет, нито политически, нито академически, не може да спре неговия ход и да го накара да се отклони към ситуации, които се смятат за оптимални."
Но нека се върнем в частност към българския език и днешния свят ден. Всеки, честващ Деня на българската просвета, култура и писменост, вероятно свързва този празник с известния каноничен образ на първоучителите Константин-Кирил и Методий, хванали в ръце папирус с българското А, Б, В...
В тази икона обаче има сериозна фактологическа грешка. Както е известно на всички ни, азбуката, създадена от Кирил е Методий, е глаголицата. За кирилското А, Б, В те дори не са предполагали, че ще съществува. Кирилската азбука се създава по-късно от Климент Охридски и учениците на солунските братя по поръчка на цар Симеон Велики,
Мотивът за пренаписване на българската азбука и до днес не е красноречиво изяснен. Най-разпространеното мнение е, че глаголицата е била твърде трудна за усвояване и практикуване. Аргументът за мнозина учени не е строго обоснован, тъй като кирилската азбука се появява твърде дълго след глаголицата, а и двете са функционирали успоредно в продължение на близо 2 века. Друга теза твърди, че Симеон е смятал да изгради империя на Балканите, но за да повлияе силно на гърците, които са с по-дълго развитие на писмеността и културата си, е бил принуден да модифицира българската писменост, приближавайки я повече до гръцката графика.
Научните хипотези по темата са десетки, но независимо до какви изводи стигат, историческите събития от IX век ни водят до днешния празник и повода ни да честваме българското слово и писменост.
Автор: Милена Минчева
Снимки: vsichkozaknigite.bg
- 7 уникални и непреводими фрази от целия свят
- Финландски илюстратор създава родословно дърво, което показва връзките между световните езици
- Запознайте се с 5 уникални думи, които описват емоционални състояния и не могат да бъдат преведени на други езици (1 част)
- Въпросите, които мъжете никога не трябва да задават на жените
Продукти свързани със СТАТИЯТА
СТАТИЯТА е свързана към
- За свободното време
- Култура и изкуство
- Видинско-ломски диалект
- 23 трика за пълноценна комуникация с околните
- Музиката помага на децата да усвояват чужди езици
- 21 думи на чужди езици без аналог в българския език, които бихме искали да откраднем
- 7 уникални и непреводими фрази от целия свят
- Финландски илюстратор създава родословно дърво, което показва връзките между световните езици
- 17 психологически трика, с които да накарате околните да ви харесват
- Кои са най-трудните за научаване езици (инфографика)
- Алкохолът помага в научаването на чужди езици
- Всяко бебе ни говори с плача си по свой собствен начин
Коментари към Да говориш български означава да осъществиш най-своето си