Дао притча: Да се покориш, без да се промениш

Щъ Чънци видял Лодзъ и му казал:

- Дойдох да се запозная с вас, учителю, защото съм чувал, че сте мъдър човек. Изминах девет планини и девет реки и дългият път не ме спря. Сега виждам ясно, че вие не сте мъдрец: Край мишите дупки има разсипани зрънца ориз. Да го хвърляте така безразборно е немилосърдно. Имате предостатъчно ориз – суров и варен – но вие продължавате да го събирате и трупате до безкрайност.

Лаоздъ запазил мълчание и останал безразличен. На следващият ден Щъ Чънци го срещнал отново и казал:

- Вчера аз ви се надсмях. Защо ли днес сърцето ми искрено отказва това?

- Аз самият смятах, че съм се отървал от тези, които жонглират ловко с думите, за да се правят на мъдри и проницателни – отвърнал Лаодзъ. – Ако вчера вие ми бяхте казали вол, аз също бих се нарекъл така; ако ме бяхте нарекли магаре също щях да го приема. Ако един човек срещне някаква същност и й даде название, а ти не го приемеш, ще си навлечеш беда от този човек. Аз се покорих не защото бях покорен, а защото, покорявайки се, аз не измених себе си! (От тук идва и идеята за гъвкавостта в бойните изкуства: "Огъвай се, но не се пречупвай!")