Индийска притча: Най-непотребното нещо може да е най-насъщно

Събрали се веднъж на съвещание очите, носът и устата на един човек. Първо проговорили очите:

- Ние очите сме най-важните по значение. Благодарение на нас се вижда кое е грозно и кое - красиво, кое е малко и кое – голямо, кое ниско и кое – високо. Така че ние очите сме първостепенни. Мислим обаче, че сме разположени много неподобаващо под веждите, които нямат никаква полза. Просто не е честно!

Тогава проговорил носът:

- Най-важен съм аз, защото единствен мога да различа ухание от смрад. Дишането зависи от мен, ако не пропускам въздух, човекът би умрял. Така че първостепенен съм аз. Несправедливо съм поставен под непотребните вежди.

Сетне думата взела устата:

- Аз съм най-важната част от човешкото тяло. Аз мога да говоря, без мен хората не биха общували. Аз поемам храната – без мен би настъпила гладна смърт. И такава първостепенна част като мен се намира най-долу върху лицето, а непотребните вежди са най-горе. Това е недопустимо!

Най-накрая се обадили веждите:

- Моля ви, не се карайте. Ние веждите наистина сме най-непотребни и го признаваме. Съгласни сме, че нашето място е под вас.

След тези думи веждите се спуснали под очите. Гледката била ужасна – техният притежател вече не изглеждал като човешко същество. Сетне слезли още по-надолу – под носа. А човекът бил направо чудовищен. Най-накрая застанали под устата. Това било най-уродливото същество.

Тогава очите, устата и носът отново обсъдили положението и решили, че е най-добре веждите да се върнат на първоначалното им място.

Когато това станало, човешкият облик на лицето се възвърнал.

И така, оказва се, че най-непотребното нещо може да е най-насъщно.