Горчивата любовна история на Джродж Оруел и любовта от детството му
В един летен ден на 1914 година английско семейство открива съседско момче, което стои на главата си в градината им. Когато го попитали защо стои така, то отвърнало: "Хората те забелязват повече, когато стоиш на глава, отколкото ако си изправен".
Момчето било 11-годишният Ерик Блеър, по-познат днес като Джордж Оруел (25.06.1903-21.01.1950), а съседското семейство — Бъдикамс, чийто три деца — Джакинта, Проспър и Гуиневър стават най-добри приятели на Ерик. Но две години по-голямата от Ерик Джакинта е тази, която пленява сърцето му и скоро между тях разцъфва нежна и романтична неизказана любов на ранното юношество.
Но тогава се случва нещо, което напълно разкъсва тази връзка — нещо, което остава пазено в тайна в продължение на десетилетия, при това години след смъртта на Джакинта през 1994 и повече от половин век след смъртта на Оруел. Мемоарите на семейство Бъдикам от 1974 година са издадени от братовчедката Дион Венабълс — която продължава книгата "Ерик и Ние", но й се налага да се разрови в някои много обезпокоителни факти.
Въпреки, че Ерик е сдържан младеж и не е агресивен, и въпреки че израства с феминистични възгледи, по време на лятната си ваканция със семейство Бъдикамс, малко преди заминаването му за Бирма през 1922, той се опитва да направи стъпка напред в отношенията си с Джакинта и да ги "вземе на сериозно", въпреки нейните възражения. Проваляйки се да разбере, че "не означава не", той започва да я притиска, въпреки че тя е доста по-малка на размери от него и въпреки увещанията й да спре. Той успява да разкъса полата й и да нарани рамото й. В крайна сметка се осъзнава, но това напълно разрушава връзката му с малката Джакинта. Ерик остава със семейството до края на ваканцията, но не смее да погледне момичето и се държи настрана от нея.
След завръщането си от Бирма, той веднага отива в семейство Бъдикам, за да види Джакинта и въпреки че едва свързва двата края, той носи със себе си годежен пръстен за нея.
Ерик бива посрещнат добре от семейството, но само от близките на момичето, които уклончиво му разказали за липсата й. Липса, обвита в срам за него, защото това, което му казват, тогава се е считало за истинско престъпление. Джакинта липсвала, защото тъкмо е родила извънбрачно дете от човек, който веднага избягал от страната, когато разбрал за бременността й. Лелята и чичото осиновяват бебето, а Джакинта никога не споделя с Оруел какво наистина се е случило, въпреки че водят кореспонденция.
Вместо това, Оруел смята, че Джакинта е избягала заради болката, която той й е причинил — което несъмнено е било вярно, но не е пълната история.
В крайна сметка той успява да накара брат й Проспър да му даде номера й в Лондон и й телефонира веднага, молейки я да се срещне с него, за да може да й се реваншира. Тя отказва. Две седмици по-късно той отново се опитва да се свърже с нея, но тя е несклонима. Тръгнали са по различни пътища. Джакинта се превръща във вдъхновение за много от творбите на Оруел и най-вече на Джулия от "1984".
Историята не свършва тук. Няколко месеца преди смъртта на Оруел, Бъдикам разбира в писмо от леля си, че приятелят й от детството, Ерик, е прочутият писател Джордж Оруел. Чувствата й към него все още са сложни — тя е наранена от необяснимия му младежки изблик, но никога не успява да прости на себе си, че не му е простила и не му е дала втори шанс. Тя е преследвана от мисълта, че той е голямата й любов, тази, която вече е изгубила.
В едно писмо от 1972 година Бъдикам се опитва да утеши своя роднина, която има същата съдба — да носи извънбрачно дете. В писмото тя пише:
"Току-що прочетох тъжното ти писмо и бързам да отговоря. Не мога да повярвам, че тази ужасна трагедия сполетя двама души от нашето семейство, но МОГА да ти дам пълното си разбиране и симпатия, което може би ще ти помогне. Странно, но писмото ти пристига при мен точно, когато умът и концентрацията ми са обърнати към онези подобни събития от живота ми ...
... Как ми се иска да бях готова за годеж, когато Ерик ми предложи след завръщането си от Бирма. Той унищожи онова, което беше силна и пълноценна връзка още от детинство. Отне ми буквално години да осъзная, че никой не е съвършен, но Ерик е по-малко несъвършен от всички, които съм срещала. Когато дойде момента и бях готова за брак, бях с неподходящия мъж и това ме наранява до ден-днешен. Спомените за веселието и удоволствието, които споделяхме с Ерик, познанието на умовете ни и сигурността, което имахме ми гарантира, че никога няма да се оженя, освен ако не намеря отново "онова единствено нещо."
Без съмнение Джакинта като че ли говори на по-младото си "АЗ" — все пак, това е най-истинският съвет даван някога.
"Не забравяй, че ти все още си една необикновено красива жена, каквото и да преживяваш в момента. Мъжете в живота ти не искали да се насладят на интелигентността ти, затова скачаш от връзка във връзка и не можеш да намериш това, което търсиш. Трагедия, върху която трябва да поемеш контрола или животът ти ще започне да запада, вместо да му се наслаждаваш. Поне не ти се налага да преживееш публичния срам от това да си унищожена в класическа книга, както Ерик направи с мен. Джулия от "1984" очевидно съм аз, сигурна съм. Той я описва с черна коса, много привлекателна, мразеща политиката — а мястото им за срещи е в горите и храстите. С него винаги търсехме място, което да ни стане любимо. И винаги избирахме горите и храстите. Всичко е хубаво в книгата, само дето накрая той ме унищожава напълно. Радвай се, че не си така публично унижена, както бях аз.
Стегни се, мила. Семейството ни е благословено с красив външен вид и ум, а ти ги имаш в изобилие. Ти си изключително интелигентна, затова радвай се на това, което имаш и не поглеждай назад. Гледай само напред. Миналото е минало. Това е моят начин да се справям."
Историята на Ерик и Джакинта е наистина горчива история. С горчив край. Скоро след като разбира, че Джордж Оруел е Ерик, тя телефонира на издателя му, за да разбере къде живее Ерик, надявайки се да възвърне контактите си с него. Оруел по това време е в санаториум. Тя му пише на 9 февруари, веднага след като разбира адреса му, но се срещат на 14 февруари.
Оруел е възхитен от постъпката й и отговаря на писмото й още същия ден, поддържайки тона си доста резервиран. Той пише:
"Аз съм вдовец. Съпругата ми почина преди 4 години, оставяйки ме с малък (осиновен) син, който тогава нямаше и годинка. Страдам от заболяване от пролетта на 1947 година, но мисля, че то е било над мен през целия ми живот. В момента се опитвам да си почивам и да не върша никаква работа и няма да започвам никаква поне в следващите 2 месеца. Само чета и решавам кръстословици. Не мисля за нищо и не се тревожа за нищо, което според мен е най-доброто лечение".
Виждайки обаче, че писмото му не е изпратено веднага, той пише второ, много по-топло и емоционално от първото:
"Откакто получих писмото ти, не мога да спра да мисля. Не спирам да мисля за отминалите дни с теб, Проспър и Гуин и нещата, които оставихме назад за 20-30 години. Копнея да те видя. Трябва да се срещнем, когато изляза от тук, но докторите казват, че трябва да остана още 3-4 месеца".
Онова, което той пише след това е наистина трогателно. След като Джакинта ражда извънбрачното си дете, сестра й Гуиневър отбелязва, че Ерик "може да приветства малкото момиче като свое дете". Сега, тридесет години по-късно той казва на Джакинта за неговия 5-годишен осиновен син и поставя един въпрос, който е напълно невинен за него, но пронизващ за нея:
"Бих искал да видиш Ричард. Когато бях на неговите години, знаех, че искам да пиша, но в първите 10 години ми беше изключително трудно да го превърна в своя работа. Обичаш ли децата? Мисля, че би трябвало да ги обичаш. Ти беше толкова топлосърдечно момиче, винаги изпълнено с жалост за всички същества. Но не беше толкова сърдечна към мен, когато ме остави да замина за Бирма. Вече сме възрастни. Искам да се видим веднага след като пристигна в Лондон. Нашата история никога не свършва, надявам се и сега нищо да не е приключило."
Въпреки взаимното им желание да се срещнат, здравето на Оруел се влошава и той умира от белодробен кръвоизлив в ранните часове на 21.01.1950 година.
Продукти свързани със СТАТИЯТА
ПОСЛЕДНОТО ПИСМО ОТ ЛЮБИМИЯ - ДЖОРДЖО МОЙС - ХЕРМЕС
ПАТИЛАНЦИ /ЗЛАТНО ПЕРО/ - РАН БОСИЛЕК - ХЕРМЕС
ЗИМАТА НА НАШИТЕ ПИСМА - АНХЕЛЕС ДОНЯТЕ - ХЕРМЕС
КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ - ЕМЛИЯН СТАНЕВ - СИЕЛА
ВРЕМЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ И ВРЕМЕ ДА СЕ МРЕ /КЛУБ КЛАСИКА/ - ЕРИХ МАРИЯ РЕМАРК - ХЕРМЕС
ЧУЙ ЩУРЦИТЕ - ТАТЯНА ПОПОВА - ХЕРМЕС
СТАТИЯТА е свързана към
- За свободното време
- Светски шум
- 15 от най-красивите стихове от световната поезия
- Как да различите истинската любов от сляпото увлечение
- За несподелената любов: Как да я разпознаем и да продължим напред
- 30 любовни цитата за хора с разбити сърца
- Притча за любовта: Всеки сам избира какво да носи в сърцето си
- Красиви цитати за любовта от български писатели
- 50 въпроса относно връзките, които да тестват вашата съвместимост
- 16 актьора, които в личния си живот не са такива, каквито са на сцената
- 4 неща, които убиват всяка връзка
- Науката за любовта: Хари Харлоу и природата на привързаността
Коментари към Горчивата любовна история на Джродж Оруел и любовта от детството му