В борбата с излишните килограми: "Срамувах се, че не съм мъжът, който исках да бъда"

На среща на випуска Лорен Олсън, доктор по медицина и сертифициран психиатър, става обект на критики относно теглото си. Негова бивша съученичка дори му казва, че е „твърде дебел“. Тези думи не успяват да засегнат Олсън, но десет години по-късно още си задава въпроса: „Наистина ли смяташе, че трябва да ми го напомни?“.

Последният път, когато Олсън има приемливи телесно тегло и индекс на телесна маса (ИТМ), е периодът, през който поддържа форма с тичане по шест мили три до четири пъти седмично, а понякога до 30 мили за седем дни. Този начин на живот обаче се оказва труден за него, тъй като винаги се е чувствал гладен и ядосан на другите, които сякаш поддържат теглото си без жертви.

Тези, които вярват, че мъжете са освободени от притеснения относно външния вид, категорично грешат. Мъжете с наднормено тегло са най-суровите си критици.

Мускули и мъжественост

Преди Втората световна война повечето западняци са склонни да смятат всяка загриженост за мъжките тела за женствена. Обществото измерва мъжката привлекателност с постигане на финансови успехи, показване на увереност и мъжественост. Изследванията върху мъжките тела в този период са оскъдни.

С развитието на западната култура мъжете с наднормено тегло започват да бъдат смятани за мързели, немотивирани, лишени от самодисциплина, небрежни и неадекватни. Предубежденията спрямо теглото водят до дискриминация в сферите на здравеопазването, образованието и на работното място. Но увреждането на самочувствието е това, което травмира мъжете най-много.

>>> Притесненията за външния вид при мъжете – какви са причините и какво влияние оказват върху здравето

Много хомосексуални мъже споделят, че дори техният ИТМ да е в здравословни граници, не се чувстват нормални по техните стандарти. В сравнение с хетеросексуалните мъже със същия размер, хомосексуалните са по-склонни да бъдат игнорирани, грубо третирани или подигравани. Те се чувстват нищожни и отхвърлени.

Оценката на мъжките тела включва не само мускулния и мастния състав, но и емоционалната реакция към външния вид и увереността в привлекателността. Мъжете оценяват собственото си тяло спрямо интернализирания образ на идеализираното тяло.

Идеалният мъж е силен и атлетичен. Скорошно проучване разкрива, че колежаните предпочитат да имат повече мускули и по-малко телесни мазнини. Те дори поставят постигането на идеалното тяло пред своето здраве и благополучие.

„Имах големи гърди. Като тийнейджър мразех да излагам тялото си пред другите, така че винаги се къпех в ъгъла с лице към стената. Усетих, че големите ми гърди ме изключват от света на мъжествените ми съученици. Срамувах се, че не съм мъжът, който исках да бъда.“, споделя Лорен Олсън.

Диетата може да има отрицателно въздействие върху настроението

Хората с наднормено тегло често чуват думите: „Всичко, което трябва да направите, е да ядете по-малко и да спортувате“. Ако това е всичко, което е необходимо за поддържане на идеално телесно тегло, все повече хора биха спечелили битката с излишните килограми. Проблемът обаче е много по-сложен.

За да отслабне човек, трябва да е обсебен от тази идея – всяко мисъл да е съсредоточена върху диетата. Диетите обаче правят хората раздразнителни, което определено не е резултатът, който търсят. Поради това много от тях правят неща, които биха довели до известно облекчение. Често това идва с пакетче бисквити. И тогава се поражда чувството за вина.

В името на желаното тегло човек трябва непрекъснато да се отказва от нещата, които обича. За да се отрече от тях, трябва да вярва, че предстои по-светло бъдеще. Ами ако спре да вярва в него?

Причина или следствие е депресията? Отговорът е и двете. Хората ядат, за да прикрият болката от самотата, а след това натрупаните килограми ги карат да се изолират. Тогава започват да се чувстват безнадеждни и изгубени.

Вяра в собствената красота

Много хора вярват, че никой няма да ги иска или обича заради външния им вид. Плановете за отслабване се градят именно върху тези вярвания. За да бъде успешно обаче, отслабването трябва да се основава на здраве и подобрена мобилност, а не на желание за намиране на неуловимата любов. Ако човек не се чувства достоен за обичане, дори операцията и другите форми на агресивно лечение няма да решат проблема.

Бариатричната хирургия, известна още като хирургия за отслабване, помага на някои хора да загубят извънредно много килограми, което първоначално ги прави щастливи. Но ако очакват светът им да се промени, ще останат разочаровани. Хората често не могат да премахнат образа на дебел човек от съзнанието си.

Срамът от тялото е истински. Той се наблюдава при лични контакти, в приложения за запознанства и социални медии. Срамът не е да кажеш: „Ти не си мой тип“. Той е в подигравките, обидите и униженията срещу хората с наднормено тегло.

Привличането е лично чувство и вероятно е вродено и непроменимо. Не можем да принудим хората да ни харесват. Културната промяна и намаляването на стигмата се случват бавно, но не можем да променим обществото чрез унижение и обиди.

Движението „Позитивно тяло“ е предназначено да помогне на хората да се научат да обичат телата си. Кампанията е основана върху идеята, че привилегиите не трябва да са единствено за слабите хора и тези от европеидната раса. Тя е разширена отвъд въпроса за килограмите, за да включва цветнокожи хора и такива с увреждания.

Когато израстваме в общество, което вярва, че мъжете с наднормено тегло са мързеливи, немотивирани, неадекватни и им липсва самодисциплина, стереотипът бива изграждан не само от хората с нормално телесно тегло. Всички ние го правим. Този интернализиран културен стандарт се превръща образец, по който се оценяваме. Стереотипите винаги са верни за някои хора, но не за всички.

„Разсъждавайки върху инцидента с моята съученичка, осъзнах, че нейното словесно нападение не е било за мен. Тя се опитваше да си осигури предимство пред мен. Тя казваше: „Погледни ме! Все още ми става роклята от бала“. Тя искаше да се почувства силна като ме омаловажи, като посочи това, което възприемаше като моя слабост.“, споделя Лорен Олсън. Отне ми много години да се помиря с тялото си. Искам хората да ме приемат такъв, какъвто съм, но вече няма толкова голямо значение за мен.“