Баща на три момчета: „Уча синовете си на уважение към хората с различна сексуалност“

Като родители, всички ние се опитваме да научим децата си да бъдат достойни хора и да правят разлика между добро и зло. Нормално е, нали? Дали обаче е редно да назидаваме чуждите деца? Кога сме прекрачили границата? Тези въпроси си задава бащата на 7-годишно момче, докато го утешава, след като е било наречено от по-голямо дете „гей“. Това е разказ на един баща, който иска да възпитава синовете си в уважение към различните и да ги предпази от грешките, които сам е допускал някога.

„Живеем в стар квартал на Масачузетс. Тук повечето семейства са от средната класа. Всеки ден децата ни играят заедно футбол, хокей или бейзбол. Някои родители също се събират вечер пред къщите, докато разговарят и отпиват от любимото си питие. За жалост, не всичко е толкова хубаво, колкото изглежда. И инцидентът със сина ни го доказва.

Възрастта на малчуганите варира между 7 и 14 години. Нормално е често да се спречкват заради някоя игра, нарушени правила или загуба. Затова, когато детето се прибра разстроено у дома, не му обърнах особено внимание. Бях готов да му кажа, че трябва само да разрешава проблемите си.

Когато „гей“ е обида, а не дума, описваща нечия сексуална ориентация

Изведнъж синът ми се разплака и ме попита: „Тате, да бъдеш „гей“ глупаво или лошо е?“

Имам трима синове и от самото начало бях решен да ги възпитавам така, че да не допускат моите грешки като момче. Повечето от тях бяха свързани с точно такива, токсични според мен, мъжки стереотипи. Не разрешавам да наричат някого „гей“, за да го обидят, да използват изрази като „хвърляш като момиче“ или думи като „идиот“. Имаме семейни приятели и роднини, които са хомосексуални. Децата ми много ги обичат. Често обсъждаме защо подобни коментари всъщност са обидни за хората.

За жалост, разговорите вкъщи не спират техните връстници да говорят по този неприемлив за мен начин. Осъзнавам също така, че подмятанията на приятели могат много да наранят моите момчета. Вътре в себе си вероятно и моят 7-годишен син се е разколебал дали наистина е толкова лошо да наречеш някого „гей“, след като по-големите го правят.

Изчаках го да се успокои, преди да поговорим. Знаех обаче, че щеше да се наложи да говоря не само с него. Въпреки желанието ми да оставя децата да изясняват отношенията си сами и да не бъда като “онези бащи“, които се саморазправят, излязох да търся виновника за случилото се. Знам, че големите момчета от квартала всъщност са добри деца и тръгнах точно с тази нагласа.

Разговорът

Когато го намерих, му казах, че вярвам, че не е лош човек, но, докато в своя дом има право да използва каквито думи и квалификации пожелае, навън е длъжен да се съобразява. Напомних му, че около него вероятно има хора, които са с хомосексуални наклонности или пък такива, които са объркани и продължават да търсят себе си. Попитах го дали се е замислял как биха се чувствали те, ако думата „гей“ или „хомосексуалист“ се използва като обида. Разделихме се приятелски. Казах му, че съм сигурен, че не е такъв, какъвто изглежда. Той ми обеща, че ще опита да се въздържа от подобни изказвания. От тогава минаха няколко седмици и наистина виждам, че полага усилия.

Беше ли необходимо да реагирам? Дали другите родители биха постъпили като мен или ще осъдят намесата ми в чуждото възпитание? Истината е, че не бих могъл да остана безучастен, дори и обидата да не беше отправена по адрес на сина ми. Запознат съм с предизвикателствата, пред които са изправени младите хора от LGBTQ общността. Зная, че животът им е белязан от стигма и че немалка част от тях се самонараняват, защото не могат да преборят стереотипите в обществото.„

>>> Стигма и отхвърляне – предизвикателствата, пред които са изправени бисексуалните мъже

Младежите с различна сексуалност – по-склонни към самонараняване и опит за самоубийство

По данни на проекта „Trevor“ за превенция на самоубийствата сред лесбийки, хомосексуални, бисексуални, трансджендър и други млади хора, над 1,8 милиона американци всяка година обмислят самоубийство, като на всеки 45 секунди поне един от тях опитва да сложи край на живота си.

Главният изпълнителен директор на проекта Амит Пейли споделя, че повишеният риск се дължи на наложената стигма, отхвърлянето, заплахите и насилието, което се упражнява над хората с различна сексуална ориентация.

Пейли допълва: „Гей, или хомосексуален, не е обида, а дума, която описва нечия идентичност. Използвана в негативен смисъл, тя би могла да нарани дълбоко младежите, които все още търсят себе си. Ако не бъдем толкова пасивни и се намесваме всеки път, когато станем свидетели на словесна агресия или тормоз, тези млади хора ще живеят много по-спокойно.“

Първата крачка към осигуряването на безопасна и подкрепяща среда трябва да направят родителите. Нужно е да се разговаря, а ролята на бащите е особено важна. „Не можем да прехвърляме цялата отговорност върху децата, очаквайки от тях да се изправят смело срещу агресорите“, смята Женевиев Вебер, доцент и консултант по психично здраве, която от 20 години работи с представители на LGBTQ общността.

„Родителите трябва да се информират и да разговарят с децата си“

Подрастващите невинаги знаят какво е мнението на родителите им. Причината е, че възрастните не желаят да обсъждат въпроси, свързани със сексуалността. Ето защо Вебер и четири други майки създават групата pRYEde в Ню Йорк, чиято цел е да разработи иновативни програми за приобщаване.

Вебер разказва, че много майки и бащи са притеснени, защото не знаят какво означават думи като пансексуален или трансджендър, което е напълно нормално. Всеки може да се образова, като потърси информация в интернет. Проблемът не е в незнанието, а в това, че не разговарят с децата си. Направят ли го веднъж, след това ще бъде много лесно да продължат. Така те показват, че ги е грижа. И, ако някога се сблъскат с проблем или заплаха, синовете и дъщерите им няма да скрият от тях, а ще ги потърсят за помощ.

Според експерта езикът, който използваме, има много по-силен ефект, отколкото предполагаме. Затова е добре да подбираме думите си и да не забравяме, че за хората с различна сексуална ориентация те могат да бъдат опасни, дори животозастрашаващи.