Акушерско насилие: Всяка десета жена съобщава за неуважително отношение и тормоз

Раждането на бебе може да бъде овластяващо преживяване, когато към родилките се отнасят с доброта и уважение. Някои жени обаче се чувстват травматизирани от начина, по който са третирани. Неуважителните и оскърбителни грижи от доставчиците на здравни услуги по време на бременност или раждане се наричат акушерско насилие. Това включва вербално, физическо и емоционално насилие, заплахи или принуда от страна на здравния персонал.

Проучване, публикувано в списанието Violence Against Women, е първото, което разглежда опита на жените в Австралия с акушерското насилие. От 8804 жени, които са попълнили специална анкета, повече от една на всеки десет (11,6%) посочват, че са преживели насилие, което варира от неуважителни и обидни коментари (42%) до физическо насилие (7%) и вагинални прегледи без съгласие (17%).

Безсилни и насилвани

Както при всички проучвания, жените, които са по-образовани, са склонни да дават по-пълни отговори и коментари. Поради това и за да намалят пристрастието, изследователите провеждат проучването на седем езика.

Анализът показва, че около 626 жени са се почувствали безсилни, насилвани и дехуманизирани по време на рутинни прегледи или раждане. Някои от тях са жертви на психологически и емоционален тормоз, докато други са заплашвани.

По-тревожни обаче са случаите на физическо насилие, като насилствено задържане или нападение. Някои жени дори сравняват преживяването със сексуално насилие поради наличието на груби вагинални изследвания или процедури, за които не са дали съгласие.

„Докторът ми каза, че ще трябва да извърши раждане с вакуум и епизиотомия (разрез за разширяване на вагиналния отвор) и направи разреза, без да използва упойка. Цялата процедура беше извършена, без да имам възможност да дам съгласие.“, споделя млада жена от Нов Южен Уелс.

>>> Превръща ли се естественото раждане в опасна мания сред лекари и акушерки

Друга жена от Куинсланд казва: „Почувствах се безпомощна, защото никой не ми каза, че процедурата не е задължителна или не ми даде възможност да откажа. Бях много разтревожена, тъй като имаше трима непознати, които стояха и гледаха разголеното ми тяло.“

Австралийските закони

Въпреки че в Австралия няма национален закон за правата на човека или законодателство, насочено към акушерското насилие, Австралийската столична територия и щатите Виктория и Куинсланд имат собствени териториални закони за правата на човека. Те предпазват от „жестоки, нечовешко или унизително отношение“ и изискват клиницистите да получават „пълното, свободно и информирано съгласие на лицето“, преди да извършват каквото и да е медицинско лечение.

Въпреки липсата на национален закон, в Австралия винаги се изисква съгласие преди каквато и да е медицинска процедура или преглед, освен когато жената е недееспособна или в безсъзнание. Доставчикът на здравни услуги трябва да обясни предложеното лечение по правдив, навременен и свободен от тормоз и принуда начин, като жената може да промени решението си по всяко време.

Клиничните насоки не превъзхождат правото на телесна неприкосновеност. Ако насоките предполагат вагинален преглед, трябва да се обяснят необходимостта, причините за лечение и алтернативите. След обстойното информиране, на жената трябва да й се предостави възможност да приеме или откаже.

И все пак, проучването разкрива много случаи на прегледи и лечение без съгласие или въпреки отказа на пациента.

Как може да се предотврати акушерското насилие?

Всички жени заслужават адекватна грижа без наранявания и малтретиране. За да се предотврати акушерското насилие, първо трябва да се признае, че то съществува.

Следващите стъпки трябва да включват подобряване на образованието и промяна на политиките в основните професионални колежи за акушер-гинеколози и акушерки, потребителските организации, университетите, които обучават доставчици на здравни услуги, здравните отдели и правителството.

Наред с образованието, има нужда и от законодателство, признаващо акушерското насилие като нарушение на правата на човека. Това би означавало, че жените са наясно с правата си и имат достъп до правна подкрепа при необходимост. По този начин правителствата и здравните служби биха били подтикнати да разработят системи за подобряване на качеството, включително последиците за клиницистите, които извършват акушерско насилие.