Учени твърдят, че работата преди 10 е вредна за здравето

Според д-р Пол Кели, главен изследовател в Оксфордския университет, работата преди 10 ч. е вредна за здравето. Той сравнява ранния старт на работния ден с мъчение за човек.

Циркадният ритъм, или по-известен като биологичен часовник, диктува начина, по който човешкото тяло функционира. Този генетично обусловен цикъл регулира личните ни перцепции за време, начините, по които функционира мозъка, нивата на енергичност и производството на хормони. Ако вие принудително измествате тези биологични процеси, може сериозно да засегнете здравето си.

Ето защо ранното събуждане и започването на работа преди 10 ч. сутринта измъчва тялото и влияе негативно на естествения баланс на организма.

Д-р Кели обяснява, че хората не могат да променят 24-часовия си ритъм. Според него човек е неспособен да моделира сам биологичния си часовник, най-вече защото черният дроб и сърцето си имат различен ритъм.

В началото на XX век, когато се е въвел 8-часовият работен ден, заедно с 24-часовата производителност във фабриките, никой дори не се е замислял за здравословното състояние на работниците, още по-малко пък и за биологичният им часовник.

В резултат на това нехание и до днес хората работят по 8 часа на ден, започвайки работния ден рано сутринта. Според д-р Пол Кели това засяга физическите системи, емоционалното състояние и самата продуктивност на работника. Той твърди, че хората задължително трябва да започват работа най-рано в 10 часа сутринта. Кели добавя още, че населението масово се оплаква от лош или недостатъчен сън и този проблем е налице в световен мащаб. Няма как един ненаспан човек да стане в 7 часа и да започне да разсъждава и функционира трезво до 8. А да не говорим, че множество позиции изискват дори и по-ранно събуждане. Това обаче не е всичко. Малко известно е, че седмица с натрупване на по-малко от 6 часа сън за нощ може да промени начина на функциониране на гените ви.

Д-р Кели вярва, че ефектите от работата ще бъдат драстично подобрени, ако се направят някои прости промени в началото и края на работния ден. Невролози от екипа на Кели посочват колко важно е работодателите да научават, но и осмислят, начините, по които функционира човешкото тяло в различна възраст, особено когато става въпрос за наспиване.

Лишаването от сън при хората, както вече споменахме, е масова практика. Тя започва от тийнейджърска възраст, тъй като юношите са предразположени да заспиват чак около полунощ. Те обаче не успяват да се наспят до 10 часа, защото началото на учебния ден, също както на работния, е строго регламентиран. Това остава младежите с приблизително 10 часа по-малко сън на седмица от нужното.

Нещо повече, те се отлагат лягането в леглото дори повече, когато предстоят почивни дни. Така се сблъскват непрестанно с неспособността да лягат и стават рано.

Британско училище тествало теорията на д-р Кели, която твърди, че учебният ден трябва да започва средно между 8:30 и 10 часа. Резултатите от експеримента впечатлили всички. Малко след смяната на режима в училището, децата повишили значително средния си успех, продуктивността си, а най-вече учителите все по-рядко попадали на безпричинно отсъстващи ученици.

Ако подобни промени започнат да се включват масово във всички слоеве на модерното общество, хората без съмнение ще станат по-продуктивни, по-щастливи, по-здрави и изпълнени с енергия и радост. Цялото това благоденствие, разбира се, ще допринесе и за дълголетието на хората. Липсата на стрес – основният причинител на всички опасни болести в съвременността – ще намали драстично появата на такива.

Редактор: Милена Минчева

Източник: healthyfoodhouse.com

Снимки: freepik.com