Самодиагностициране в интернет – защо е опасно

Акценти

Все повече хора търсят здравна информация в интернет. Някои от тях я използват разумно, но не са малко и онези, които сами си поставят диагноза и, още по-лошо, сами си назначават лечение, въз основа на прочетеното. Защо е опасно това?

Онлайн източниците невинаги са надеждни и проверени. Дори в Wikipedia, най-голямата и четена платформа, често можем да се натъкнем на неточности или неверни факти, свързани със здравето. Според специалистите обаче най-неразумно е да търсим отговори на въпросите, които ни тревожат, в социалните медии, където в повечето случаи информацията е невярна.

Освен това дори за опитен специалист е трудно, а понякога и невъзможно, да постави диагноза въз основа единствено на симптомите. Ако състоянието е сериозно, последствията от погрешното диагностициране могат да бъдат тежки.

Какви са рисковете при самодиагностициране

Онлайн можем да получим разнообразна медицинска информация. Друг е въпросът доколко е достоверна тя. Дори ако сайтът е проверен и с доказани източници, човек без медицинско образование рискува да я разбере погрешно.

Ето някои от основните рискове, когато решим да си поставяме сами диагнозата:

• Категоричност – Базирайки се на прочетеното, вярваме, че страдаме от точно определено заболяване и дори не желаем да чуем другите възможни причини за оплакванията ни.
• Излишни страхове – Много по-лесно е да се фокусираме върху най-лошия възможен сценарий, което ни причинява излишен стрес.
• Ненужни допълнителни изследвания – Ако се съсредоточим върху една определена диагноза, може да се подложим на тестове и изследвания, които са излишни.
• Ненадеждни източници на информация – Само защото сайтът изглежда сериозен, не означава, че излага проверени факти.
• Склонност към потвърждение – Тя се развива, когато започнем да избираме сайтове, които потвърждават страховете и съмненията ни.
• Опасно лечение – Лечението на предполагаемо състояние с добавки, билкови екстракти или други алтернативни средства крие риск от странични ефекти, вредни взаимодействия с други медикаменти и натравяне.

Самодиагностициране на психично заболяване

Има хора, които не търсят информация за физическо, а за психично заболяване. В някои случаи, след като се запознаят със симптомите на конкретно психично разстройство, например биполярно, те се консултират с лекар, който да потвърди (или отхвърли) диагнозата и да назначи лечение. Това важи с особена сила сред по-младите хора на възраст 15-35 години. Други обаче разпознават отделни признаци на психично нарушение и сами се диагностицират, без да търсят професионална помощ, което носи повече рискове, отколкото ползи.

Според проучване от 2023 г. на екип от Университета на Индиана върху 2237 колежани онези от тях, които се самодиагностицират с депресия, социална тревожност, агорафобия или паническо разстройство са 5 до 11 пъти по-застрашени от влошаване на състоянието заради предприети по собствена инициатива действия.

Немалка част от хората, които разпознават симптомите си в интернет, избягват посещение при специалист, защото се срамуват от наложената от обществото стигма върху психичните заболявания. Проучване от 2020 г. сочи, че 42% от пациентите с депресия са склонни да търсят здравна информация за заболяването онлайн, вместо да се консултират със специалист.

Самодиагностициране и синдром на Мюнхаузен

Самодиагностицирането на заболяване и синдромът на Мюнхаузен се различават. Във втория случай човек измисля, симулира или преувеличава симптоми, които не съществуват. Учените свързват синдрома с граничното личностно разстройство, което нарушава способността на пациента да регулира емоциите си и го подтиква към импулсивни действия. Макар да осъзнава напълно своите действия, той не може да ги контролира и е възможно дори да се самонарани, за да докаже, че не лъже и да привлече вниманието, което търси.

Тийнейджъри, социални медии и самодиагностициране

Социалните медии играят ключова роля в живота на тийнейджърите, което крие и своите рискове. Проблемът е, че повечето потребители получават откъслечна информация, което може да бъде наистина опасно, когато става въпрос за здравето ни. Надеждните медицински източници се стремят към сбитост, но не спестяват важни факти, за разлика от Instagram, TikTok и X.

Подрастващите лесно се впечатляват, затова стават жертви на заблудите, които някои инфлуенсъри разпространяват с класации от типа „Топ 10“, например „Топ 10 болести, които засягат най-много тийнейджъри“. В тези списъци синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) е сред най-често споменаваните заболявания.

Проучване, публикувано в канадското списание Canadian Journal of Psychiatry, разкрива, че от стоте най-популярни видеоклипове за СДВХ 52% съдържат фалшива или подвеждаща информация и само 21% са достоверни. Дезинформация има и по отношение на заболявания като аутизъм, депресия и биполярно разстройство.

Как да отсяваме здравната информация в интернет

Разбира се, невинаги търсенето на здравна информация онлайн е безполезно или опасно.

То може да ни помогне да:

• научим повече за поставената от лекар диагноза, особено ако той няма достатъчно време, за да ни обясни подробно;
• да се насочим към методи за лечение, които след това да обсъдим с лекаря;
• да намерим подкрепа в групи на пациенти, които страдат от същото хронично заболяване.

Тъй като обикновено срещите с лекаря са кратки, е добре да систематизираме информацията, която сме събрали, за да засегнем всички важни аспекти.

Как да разпознаваме надеждните източници на медицинска информация

Най-важното, което трябва да имаме предвид, е да търсим информация само от сигурни източници. Такива са сайтовете на държавни агенции, утвърдени медицински центрове и университети и организации в подкрепа на пациенти с различни заболявания.

Ето на какво е добре да обърнем внимание, когато влезем в сайт:

• цитирани научни източници под статията;
• дата на актуализация на материала (най-отгоре или най-отдолу), за да сме сигурни, че посочените данни са от последните направени проучвания по темата.

Понякога здравната информация онлайн е твърде обща или твърде специализирана, за да бъде разбрана. Най-подходящи са източниците, в които медицинските термини са обяснени.