Когато „нормално“ не означава „няма нужда от лечение“ – как думите на лекаря влияят на пациентите

Опитът на лекарите да успокоят своите пациенти понякога може да доведе до неочакван резултат. Когато даден симптом бъде определен като „нормален“, медицинските специалисти обикновено имат предвид, че той е често срещан и добре познат. За част от пациентите обаче това послание може да прозвучи по различен начин – като знак, че състоянието не е сериозно и че не е необходимо да се търси лечение.

Проучване на Училището по мениджмънт „Ради“ към Калифорнийския университет в Сан Диего, публикувано в списание Nature Human Behaviour, показва именно тази разлика във възприятието. Изследването, базирано на 14 експеримента с общо 9371 участници, разглежда различни здравословни проблеми – от симптоми на менопауза и мигрена до зъбобол, сезонни алергии и повишени нива на кръвна захар. Резултатите разкриват, че една привидно успокояваща дума може да промени начина, по който пациентите вземат решения за собственото си здраве.

Една дума с две различни значения

Изследователите установяват, че лекарите и пациентите често влагат различен смисъл в думата „нормално“. За медицинските специалисти тя обикновено означава, че даден симптом е често срещан, познат и добре описан от медицината. За пациентите обаче думата може да звучи като оценка, че състоянието е приемливо и не изисква действие от тяхна страна. Така опитът на медицинското лице да намали тревожността може да доведе до обратен ефект – пациентът да реши, че няма нужда да обсъжда лечение или да търси допълнителна помощ.

Именно това несъответствие между намерението на лекаря и разбирането на пациента се оказва ключов проблем.

Проучването

Идеята за проучването се ражда от интереса на първия автор Сейи Лавал към начина, по който лекарите разговарят с жените за симптомите на менопаузата. Някои от пациентите споделят, че се чувстват пренебрегнати, когато им бъде казано, че неприятните или тежки симптоми са просто „нормална част от остаряването“. Това поставя въпроса дали лекарите и пациентите възприемат едни и същи изрази по различен начин.

За да проверят това, изследователите представят на участниците реалистични медицински сценарии, в които лекарите или описват симптомите като „нормални“, или избягват този израз. След това екипът оценява доколко пациентите са склонни да проведат лечение и сравнява резултатите с очакванията на медицинските специалисти.

Резултатите показват, че лекарите предполагат, че нормализирането на симптомите увеличава вероятността пациентите да потърсят лечение. В действителност обаче реакцията на пациентите често е противоположна.

Успокоението може да има нежелан ефект

Според авторите проблемът не е в желанието на лекарите да успокоят своите пациенти. Всъщност намаляването на тревожността е важна част от медицинската комуникация. Проблемът идва от това, че една и съща дума може да бъде разбрана по различен начин.

Според учените, когато пациент чуе, че даден симптом е „нормален“, той може да остане с впечатлението, че няма причина за тревога и че просто трябва да се примири с него. Така подобно послание може неволно да попречи на провеждането на лечение или допълнителна медицинска консултация. В същото време това може да засили усещането, че оплакванията му не са взети достатъчно сериозно или че той самият не е бил чут от лекаря.

Как лекарите могат да избегнат недоразумения

Добрата новина е, че комуникационната празнина може да бъде преодоляна с малки промени в начина на изразяване. Изследователите тестват два подхода, които помагат на пациентите да разберат правилно посланието на медицинските специалисти.

Единият подход е лекарите да съчетават изрази, които представят симптомите като нормални, с ясна препоръка за лечение. Например вместо просто да кажат, че даден симптом е нормален, те могат да обяснят, че той е често срещан, но все пак има начини да бъде облекчен или лекуван.

Другият подход е да се уточни, че „нормално“ означава статистически често срещано, а не че е задължително приемливо или че пациентът трябва да търпи.

Важно послание и към пациентите

Авторите на изследването подчертават, че пациентите не трябва автоматично да приемат думата „нормално“ като знак, че лечение не е необходимо.

Ако лекарят каже, че даден симптом е нормален, важно е пациентът да попита какво точно означава това. Симптомът може да е често срещан, но това не означава, че трябва да бъде пренебрегван или че няма възможности за подобрение.

Често срещаните здравословни проблеми заслужават внимание, оценка и лечение. Понякога най-важната част от разговора е не само какво казва лекарят, а дали пациентът разбира правилно значението зад думите му.