Великденските яйца – произход и традиции

Яйцата са се превърнали почти в синоним на най-големия православен празник – Великден. Боядисването на великденските яйца е традиция, която превръща Великден в любимия празник на много деца.

Знаем ли обаче откъде произлиза този обичай?

 "Omne vivum ex ovo" ("Целият живот произлиза от едно яйце")

Яйцата са свързани с традиционните пролетни обичаи от древни времена. Според легендите връзката между човека и яйцето датира откакто свят светува. Древните римляни дори имат поговорка: "Omne vivum ex ovo", което означава "Целият живот произлиза от едно яйце". Но яйцата са изключително ценени и свързвани с произхода на живота във всички краища на света - от Древна Индия до Полинезия, от Иран, Гърция и Финикия до Латвия, Естония и Финландия, от Централна Америка до Западното крайбрежие на Южна Америка – навсякъде съществуват митове, че цялата вселена е създадена от едно яйце. Поради тази причина не е изненадващо, че в почти всички древни култури яйцето е символ на живота. Концепцията, че всички живи същества са родени от яйце е основоположна за съвременната биология.

Важни моменти от историята на боядисаните яйца: от древните езически обичаи до превръщането им в символ на Великден

Съществуват много твърдения, че боядисването на великденски яйца всъщност са древен езически обичай. В подкрепа на тази теза може да се използват и откритите от археолози украсени щраусови яйца на 60 000 години от епохата на неандерталците, които предшестват писаната история на света. Тази традиция се открива в културата на древните египтяни, много езични племена, а впоследствие е възприета и от ранните християни.

• По време на еврейската Пасха твърдо сварено яйце, потопено в сол, символизира както новия живот, така и жертвата, предложена в Храма в Йерусалим. Древните персийци боядисвали яйца за Новроз – новогодишните празненства, съвпадащи с пролетното равноденствие.
• Китайска легенда гласи, че в началото вселената приема формата на яйце, от което се излюпва божеството Пан Гу. В опита си да излезе, Пан Гу разчупва яйцето на две, като горната половина се превръща в небето и космоса, а долната в земята и водата. С увеличаване на размера и мощта на китайското божество, разстоянието между земята и небето се увеличила дотолкова, че двете половини на яйцето останали разделени завинаги.
• Друг пример, че традицията да се боядисват яйца датира от предхристиянските времена, са и украинските яйца, наричани още „писанки“, които се покриват с восък и след това се боядисват в чест на Бога на слънцето Дажбог. Славянското божество се почита през пролетния сезон и се свързва с птиците, които са били неприкосновени във функцията си на основни животни на Дажбог. Хората обаче са можели да събират и консумират яйцата им, които са били смятани за магически.

• През християнската епоха яйцето се е превърнало в символ на новия живот – точно както пиленцето се излюпва от яйцето.
• С великденските яйца се ознаменува и краят на великденския пост. В Средновековна Европа консумацията на яйца била забранена по време на поста, както е и в наши дни в Ортодоксалните общества. Последният ден, в който е позволена и дори задължителна консумацията на яйца, е на Сирни заговезни.
• Много други култури също са използвали яйца в своята пролетна обредност – древен Египет, Персия, Рим. Около великденските яйца са се формирали и много други практики и обичаи. В Европа яйца са окачвали дори на новогодишните дървета. Яйцето като цяло символизира пробуждащите се сили на природата.
• През християнската епоха се появило поверието, че ако се пазят 100 години яйцата, снесени на Разпети петък, те ще се превърнат в диаманти. Ако яйца, снесени на Разпети петък, се сготвят на Великден, това ще осигури плодородие по нивите и овощните градини и ще предпази семейството от внезапна смърт. Ако намерите два жълтъка във великденско яйце, очаквайте скорошно забогатяване.

Червените великденски яйца

Сред великденските традиции на християнските общества централно място заемат червените яйца, които се раздават на роднини и приятели за здраве. Според вярванията тази традиция е свързана с едно библейско събитие, свързано с Мария Магдалена. След Възнесението на Христос Мария отишла при римския император и го поздравила с "Христос възкресе!", на което той отговорил "Христос е възкръснал толкова, колкото това яйце е червено!", посочвайки едно яйце на масата. В този момент яйцето станало кърваво червено. След това чудо Мария Магдалена започнала да му проповядва християнството.

Зайците и европейската богиня Остара

Съществуват твърдения, че великденските яйца са езически символи, водещи началото си от европейските народи. Тези твърдения са опровергани от зороастрийския празник Норуз и други древни обичаи от Близкия Изток. Въпреки това има доказателства за европейска богиня, наречена Остара, от която произлиза английското (Easter) и немското (Ostern) название на празника Великден. Английският бенедиктински монах Беда Достопочтени описва Остара като божество на плодовитостта, като я свързва частично със зайците и яйцата.

В някои по-ранни култури нощният заек всъщност се асоциира с луната, защото животното се храни през нощта, а продължителността на бременността на бозайника е приблизително 28 дни, което се равнява на лунния цикъл. В европейския фолклор не е напълно ясна връзката между зайците и яйцата. Смята се, че асоциацията идва от поведението на зайците в дивата природа, които отглеждат потомството си в дупки под земята. Когато бозайниците освободят направените от тях бърлоги, някои видове птици се нанасят и снасят яйцата си там.

Вероятно откриването на яйцата в заешките дупки води до създаването на приказния герой, носещ името Великденското зайче, който за първи път се появява в германски легенди от 16-ти век. След това местните предания стават част от американския фолклор два века по-късно, когато голям брой емигранти от Германия отпътуват за САЩ.

Като продължение на европейските традиции в северноамериканската държава се установява обичаят децата да изработват импровизирани гнезда, за да привлекат Великденското зайче, което да "снесе" шарени яйца в тях. След време германската легенда се разпространява из цялата страна, като митичният бозайник вече се свързва и с други дарове, като шоколад и всякакви видове сладки, а изработените от малчуганите заешки бърлоги се заменят от декорирани кошнички.