5-те най-шокиращи противоречия в хранителната индустрия (2 част)

Вижте началото на статията ТУК>>>

3. Понякога имаме чувството, че е необходимо да дадем всичко от себе си, за да се преборим с вредителите по посевите ни. Те са изключително неприятни и вредят не само на културите, но и на живота ни като цяло. Ето защо повечето фермери се обръщат към най-голямото оръжие за масово разрушаване - пестицидите. За фермерите има няколко начина, по които могат да намалят добива си - от животни, насекоми, заболявания, плевели, както и екстремни климатични събития като засушаване или наводнение.

Добивът е количеството използваем продукт, който да е годен за употреба. Ако оставим всички култури да растат без абсолютно никаква помощ от наша страна, се счита, че ще загубим около 80% от памука, 50% от пшеницата и 30% от другите важни зърнени култури.

Има няколко начина, по които можем да опитаме да се преборим със загубите - механичната оран, употребата на специализиран софтуер, който да избира вместо нас най-добрите култури и най-добрите места за техния посев във възможно най-доброто време и много други. И все пак, плевелите и насекомите остават най-големият проблем, затова се обръщаме към хербицидите и пестицидите за помощ.

Шумерите са първият народ, който е използвал пестициди. Те използвали серни съединения, за да контролират насекомите. И това се случва преди 4500 години. Но с развитието на технологиите и разбиранията за отглеждане на култури са напреднали, сме станали способни да създадем по-добри методи за борба с вредителите. В днешно време един от най-използваните хербициди, е Раунд-ъп - създаван от Монсанто. Раунд-ъп е глифозат, който инхибира един от ензимите, от които растенията се нуждаят, за да оцеляват. Но ако Раунд-ъп убива тези растения, това не се ли превръща в геноцид?

Тук е мястото, в което се включва ГМО. Учените създават култури, които нямат ензим със същата функция, но не се уврежда от Раунд-ъп. Тогава, ако пръскаме културите си с него, дали е безопасно? И да, и не. Със сигурност не бива да се прекалява с него, защото той може да навреди на кожата, ако се докоснем до него. Но заради глобалната му употреба голям брой хора смятат, че той не е толкова опасно токсичен, въпреки че Раунд-ъп има и своите противници.

Световната здравна организация твърди, че глифозатът най-вероятно е канцерогенен, причинява рак, но негативните му въздействия се проявяват при много, много по-големи дози от тези, които се използват в храните, които употребяваме. Големият проблем идва от факта, че Раунд-ъп убива повечето растения и може да достигне до водните басейни и да навреди на околната среда. Освен това, в последните години се появяват нови растения, които са устойчиви на този хербицид. Някои смятат, че тези растения са получени вследствие на прекомерната употреба на Раунд-ъп, тъй като, както знаем, еволюцията се основава на повторенията.

Затова, ако искаме да избегнем хербицидите, трябва да заложим на органичните храни, нали? Е, опасяваме се, че не точно така. Това е едно огромно неразбирателство на пазара. Органичните ферми използват пестициди непрестанно. На тях просто не им е позволено да използват пестициди, които са синтетични и не използват ГМО. Освен това, те нямат определен пределен брой допустими пръскания върху културите, което означава, че дадена култура може да бъде пръскана с пестициди 7-8 пъти.

4. Най-голямата битка в хранителната индустрия е в супермаркетите. Компаниите се съревновават за цени, за позициите на продуктите на щандовете в магазините.Почти нищо в супермаркетите не е там случайно. Цялостното оформление и позициониране, както и промоциите в магазините са внимателно изчислени от специални и умни алгоритми. Основната цел на картите за лоялни клиенти не е, за да ви накарат да се върнете в магазина, а за да се добави основна демографска информация за всеки един купувач на магазина, като всяка негова покупка се съхранява в компютърни програми. Така супермаркетите разбират кои са предпочитаните продукти от хората в различни възрасти, с различен начин на живот, различни финанси и т.н. По този начин се определя кои продукти да са на промоция и кои продукти да заемат челните рафтове в магазините.

Но това желание на съдържателите на магазините да ни накарат да закупим всички онези неща, които не ни трябват, води до по-голям проблем - пропиляването. Портокалите трябва да са напълно кръгли, бананите да имат правилната извивка, а зелето трябва да има точния брой листа. След това всичко трябва да получи етикет за цена, трябва да има срок на годност, а тези етикети в повечето случаи играят ролята на легална защита за супермаркетите, защото наличието на етикети означава, че те продават качествени и най-добри продукти.

Благодарение на тези фактори, светът пропилява 1/3 от всичката храна, която произвежда. Всъщност, богатите страни пропиляват 222 милиона тона храна годишно, което е почти толкова, колкото се произвежда в Африка. Във Великобритания едно домакинство изхвърля около 6.7 милиона тона храна годишно, въпреки факта, че всичко това е можело да бъде изядено, ако е било съхранено или сготвено правилно.

В момента някои страни се опитват да поставят лимит на изхвърлянето на храната. През 2016 година Франция постанови закон, който забранява на супермаркетите, които са по-големи от 400 квадратни метра, да изхвърлят непродадена храна. Заради това благотворителните организации вземат храната, за да я дарят на по-бедните и бездомни граждани. Това поставя края на безразборното изхвърляне на храна, която на други места би била от крайна необходимост.

5. Друго интересно нещо, свързано със супермаркетите е, че когато влезем в тях и погледнем към безкрайните щандове с добре изглеждащи пуканки, сладоледи и безалкохолни напитки, ни изглежда, че имаме безкраен избор от стоки. Но всичко това е илюзия, особено в Америка. В щатите почти всеки продукт, който се продава в супермаркетите, идва основно от 20 компании, включително и органичните храни. Дори компаниите, осигуряващи месо, не са много. Свеждат се до общо 4 основни компании, които снабдяват месото на пазара в САЩ. Освен всичко това, самите супермаркети също са огромен монопол. Сигурно сте чували за Уол март, дори и да не живеете в САЩ. Чували сте, защото тази верига магазини е най-голямата в света. В нея работят над 2 милиона души.

Не всичко звучи толкова лошо, колкото изглежда обаче. Цялото това разрастване ни дава достъп до най-различни неща от ежедневието и бита, за които дори не сме подозирали, че съществуват.