Шокиращи истории на деца, отгледани от животни (2 част)

Мадина, Русия, 2013

Мадина живее с кучета от раждането си до 3-годишна възраст, споделяйки храната си с тях, играейки и спейки с тях през студените зимни нощи. Когато социални работници я откриват през 2013 година, тя върви на четири крака и лае като куче. Бащата на Мадина я напуска скоро след раждането й. 23-годишната й майка е алкохоличка. Тя често е прекалено пияна, за да се грижи за детето си и постоянно изчезва. През вечер кани местни алкохолици в къщи, с които пие до зори. Майка й дори сяда на масата да хапва, докато дъщеря й гризе кокалите от земята, заедно с кучетата. Мадина често бяга от къщи, когато майка й е ядосана и тича до една детска площадка, но децата не искат да си играят и да говорят с нея, защото тя не е като другите деца. Така че кучетата стават нейните единствени приятели. Докторите казват, че Мадина е психически и физически здрава, въпреки начина й на живот. Има голям шанс тя да има нормален живот, ако успее да се научи да говори.

Джини, САЩ, 1970

Когато е още малко дете, бащата на Джини решава, че тя е бавноразвиваща се и я оставя да живее в една от отдалечените стаи на къщата, която разполага само с една седалка на тоалетна чиния. Тя живее като в затвор повече от 10 години. Дори свиква да спи на стола. Джини е на 13 години, когато през 1970 година тя и майка й се обръщат към социални работници, които се запознават с нейния случай. Малкото момиче не знае как да се държи и дори има странна походка. Тя не може да говори и да издава каквито и да било звуци. Джини бива изследвана в продължение на много години. В крайна сметка се научава да изговаря няколко думи, но не може да ги подреди граматически. Освен това се научава да чете кратки текстове и развива ограничено социално държание. В един момент, тя за кратко заживява отново с майка си, но след това в продължение на няколко години преминава през различни приемни семейства, които обаче я малтретират и тормозят. По-късно се връща в детската болница, където е установено, че отново се връща към мълчание. Финансирането за лечението на Джини е прекратено през 1974 година, а следите й се губят, докато в крайна сметка един детектив я намира в частен дом за умствено изостанали и недоразвити възрастни.

Момчето леопард, Индия, 1912

Той е двегодишно момче, когато бива "отвлечено" от леопарди през 1912 година. Три години по-късно един ловец убива леопардите и намира 3 малки леопарда. Когато се приближава по-близо той вижда, че едно от тях е момче. Той бива върнат при семейството си. Коленете му са покрити с твърди мазоли, пръстите на краката му са свити, когато е в изправено положение и той трудно използва дланите си. Момчето се бие и хапе всеки, който се опитва да го доближи. Не може да говори, а издава само звуци, наподобяващо ръмжене. По-късно той успява да се научи да говори и да върви като човек, но за съжаление ослепява. Неговата слепота не е вследствие на живота му в джунглата, а е обща болест в семейството.

Суджит Кумар - момчето пиле, Фиджи, 1978

Суджит проявява дисфункционално поведени като дете. Неговите родители го отглеждат в курник. Майка му се самоубива, а баща му бива убит. Дядо му поема грижите за него, но продължава да го гледа в кокошарника. Момчето е на 8 години, когато е открито на средата на един път, размахвайки ръце и кукуригайки. Той кълве храната, прикляка на един стол и се държи изцяло като пиле. Пръстите му винаги сочат навътре. В крайна сметка Суджит е взет от възрастното семейство, но е твърде агресивен, при което те решават да го държат вързан. И така в продължение на 20 години. Сега е на повече от 30 години и за него се грижи жена на име Елизабет Клейтън, която го взема от дома, където е бил вързан.

Камала и Амала, Индия, 1920

8-годишната Камала и 12-годишната Амала са намерени през 1920 година във вълча бърлога. Техният случай е един от най-известните. Те са открити от преподобния Джоузеф Синг. Когато вълците напускат бърлогата, той вижда две човешки фигури. Момичетата изглеждат много зле, тичат на четири крака и дори не приличат на хора. Скоро той ги залавя. В началото момичетата спят заедно, ръмжат, не носят дрехи, не ядат нищо, освен сурово месо и вият като вълци. Те са физически деформирани — сухожилията и ставите на ръцете и краката им са променили размерите си. Те не изпитват желание да се обвързват по някакъв начин с други хора. Интересното е, че имат силно развити слух и обоняние. Амала умира една година след като е заловена. Камала се научава да върви на два крака и да изговаря няколко думи, но умира през 1929 година на 17-годишна възраст.

към 1 част>>>