Шокиращи истории на деца, отгледани от животни (1 част)

от 12 окт 2015г., обновено на 03 юни 2016г.

"Диви деца" е последният проект на германката, работеща в Лондон Джулия Батън. Тези добре организирани снимки хвърлят поглед върху тъмната страна на това да живееш в необичайни обстоятелства. Батън се прочува след проекта "Тийнейджърски истории" от 2005 година, който показва трансформацията от момиче в жена. Тези снимки разбира се, не са реални, но историите към тях са напълно истински и представящи събитията по начина, по който са се случили.

"Бях вдъхновена да търся такива диви деца. Открих, че те са изключително много. Някои случаи са в резултат на това, че децата са били изгубени, "взети" от диви животни или напълно изоставени от родителите си. Такива случаи съществуват навсякъде по света." — разказва Джулия.

Отгледаната от вълци Лобо, 1845-1852

През 1845 година едно момиче е забелязано да тича на четири крака заедно с вълци и да напада стадо кози. Година по-късно бива забелязана да яде кози заедно с няколко вълка. Тя била заловена, но успява да избяга. През 1852 година е видяна заедно с няколко малки вълчета, но отново успява да избяга в горите. От тогава никой не я е виждал.

Оксана Малая, Украйна, 1991

Оксана е намерена в кучешка колиба през 1991 година. Тогава е на 8 години и е живяла с кучетата от 6 години. Родителите й са алкохолици и една вечер я оставят сама отвън. Търсейки топлина отнякъде, тригодишната тогава Оксана пропълзява до кучешката колиба и се сгушва в кучетата — действие, което най-вероятно спасява живота й. Когато е открита, тя се държи повече като куче, отколкото като дете. Тича на четири крака, изкарала езика си навън. Освен това тя изкарва зъбите си и лае. Заради липсата на връзка с човешки същества, тя знае само думите "да" и "не". Интензивната терапия помага на Оксана да напредне, но тя достига единствено до знанията, които притежава едно 5-годишно дете. 30 години по-късно тя живее в клиника в Одеса и работи с животните от болницата, но под наблюдение.

Шамдео, Индия, 1972

Шамдео, около 4-годишно момче е открито в индийска гора през 1972 година. Той си играе с малки вълчета. Кожата му е много тъмна, има остри зъби, дълги нокти, сплъстена коса и мазоли по дланите, лактите и коленете. Когато е намерен, той е на лов за кокошки и яде пръст. Той лае като куче. В крайна сметка е отучен от яденето на сурово место, но никога не проговаря. Научава само няколко знака. През 1978 година е изпратен в дома на Майка Тереза за грижи, а името му е сменено на Паскал. Умира през февруари 1985 година.

Права, Русия, 2008

Права е 7-годишно момче, намерено в тесен двустаен апартамент, заедно с 31-годишната си майка — но той е настанен в стая, пълна с птици в клетки. Тя третира сина си като домашен любимец. Не е нараняван физически, не е оставян без храна, но майката никога не говори с него. Единствената комуникация е между него и птиците. Вместо да говори, той чурулика. Когато не е разбран, той размахва ръце като птица. Права е отнесен в център за психологически грижи, където доктори се опитват да го научат да се държи човешки и да го приобщят.

Марина Чапман, Колумбия, 1959

Марина бива отвлечена през 1954 година, когато е едва 5-годишна от отдалечено село в южна Америка. Похитителите я захвърлят в гората. Тя живее в семейство на малки маймуни 5 години, преди да бъде открита от група ловци. Тя яде плодове, корени и банани, оставени й от маймунките, спи в дупки на дърветата и върви на четири крака. Един ден дори се отравя от храна. Една от по-големите маймуни я носи до воден басейн и я кара да пие от водата, докато повърне. В крайна сметка тя оздравява. Марина става приятелка с маймуните. Научава се да се катери по дърветата и разбира кое е безопасно за ядене. Тя забравя да говори. Продадена е в публичен дом от похитители, но успява да избяга. По-късно бива взета за робиня от едно семейство, но е спасена от съседка, която я изпраща в Богота при нейната дъщеря и зет. Те осиновяват Марина и я приемат като едно от петте им деца. През 1977 цялото семейство се мести във Великобритания, където живее и до днес. Тя се жени и има деца. Марина и малката й дъщеря Ванеса Джеймс пишат книга за нейните преживявания като дивак.